Jump to content
Родени в България
  • публикация
    1
  • коментара
    8
  • прегледа
    191

Искаш в Германия, но не знаеш немски? Помисли си пак!

Престоят ми в Германия ме направи свидетел на не една и две тъжни съдби. Разсъждавайки върху тези истории установих, че все по-често зрели хора постъпват детински и действат изключително наивно във важни житейски ситуации. Мечтата за ново начало в Германия е една от ситуациите, която накара много мои познати да зарежат разум и логика. В тази моя публикация ще обобщя техния печален опит. Намерението ми не е да ви поучавам, разколебавам или обезверявам. Няма да ви давам и готови отговори. Четете и мислете, за да не кажете после, че не сте знаели. 

И така, дошъл е моментът, в който ви е писнало от кредити, сметки, нови цени на ток и парно, корупция, бюрокрация, наеми, заеми. Влизте в интернет и какво да видите - в Германия нивото на безработицата е паднало да такова ниво, че се говори за недостиг на работна ръка. Защо да не бръкнете най-после и вие в кацата с меда? Нищо, че знаете само три лафа на немски. Ще се оправите, я виж, че другите как се оправят.

Ето каква обаче е реалността за хората, които идват в Германия и се налага друг да говори вместо тях. Позволявам си да публикувам директно едно съобщение, което получих днес. То ще ми спести доста обяснения:

Цитат

Подлъгаха ни. Елате тук, ще ви помогнем в началото да влезете в релси. Правете каквото кажем, но бързо излизат лошите намерения. Почват да вредят, в без това и новия непознат живот тук. И те зарязват. Оправяй се ...

Шокирана съм, даже уплашена, но все се надявам да срещнем по пътя си труден добри, честни хора.

 

Звучи ли ви познато? Откривате ли в този кратък текст себе си или историята на ваш близък? Да, схемата се повтаря, само актьорите и декорите се сменят. Хора, разберете най-после, че без познаване на езика:

  • вие се превръщате в лесна жертва за разни наши сънародници, които ще живеят като паразити на ваш гръб
  • вие няма как да научите вашите права и задължения в новата среда, а ще знаете само това, което другите решат да ви кажат
  • вие няма да получите адекватна помощ от немските институции
  • ще понасяте ненужни наказания и ще търпите непрекъснато загуби от най-различно естество (нерви, време, пари)
  • ще се въртите в кръг, докато ви се завие свят - и в прекия, и в преносния смисъл

 

Да кажем, че все пак решите да приемете "примамливото" предложение да започнете работа в Германия, без да знаете немски. Все пак един приятел / близък ви е обещал да даде едно рамо. Защо да протакате нещата. Така де, пилето каца веднъж на рамото ...

Аз обаче се чувствам длъжен да ви дам няколко примера от ежедневието, с които да ви предизвикам да помислите.

  • Наистина ли си мислите, че само веднъж да дойдете в Германия и научаването на езика ви е в кърпа вързано? Забравете за това. Ще ви отнеме години, освен ако нямате поне една начална подготовка от България или ако не намерите някой да ви издържа, докато ходите на езиков курс в Германия.
     
  • Смятате ли, че човекът, който обещава да ви помогне е действително способен да го направи? Моето мнение е, че няма как да стане, защото ако човек не знае езика, той се нуждае почти ежедневно от някой, който да го придружава. Този някой няма ли си и друга работа?
     
  • Да приемем, че вашият човек е всеотдаен и действително ще ви придружава на първоначалните срещи с различните инстанции. Да питам все пак - имате ли представа за какъв обем работа става въпрос през първите 2-3 месеца? Ще ви подскажа:
     => огледи на няколко жилища
     => адресна регистрация
     => банкова сметка
     => доставчици на интернет, телевизия, комунални услуги
     => мобилен оператор
     => личен лекар/зъболекар
     => такса GEZ
     => училище/детска градина
     => Jobcenter; Familienkasse; Krankenkasse
     => други осигуровки/застраховки
     => данъчни декларации
     => специализирани магазини/услуги
     => интернет-търговия / онлайн банкиране
     => посещение в болница/аптека
     => разрешителни за това или онова
     
  • Ако този доверен човек все пак успее да ви преведе през всички тези препятствия и все още има сили и желание да продължи да ви помага, дали действително ще е в състояние да го направи, когато:
     => през нощта внезапно се наложи вие или член на семейството ви да посети спешното отделение?
     => ами ако трябва да се повика линейка
     => или ако без да искате закачите бронята на някой на паркинга на Kaufland?
     => или ви се обади или пише работодател/наемодател/адвокат/съдия-изпълнител/община?
     => ами ако някой позвъни на вратата ви и иска да влезе у вас?


А ето какво може да последва, когато човек без познания по немски език започне работа в Германия, разчита на помощта от близки/познати, но в един момент тази помощ престане. Ще дам направо цитати от комуникацията ми с хора, попаднали в подобна ситуация. Надявам се, че нещата са казани достатъчно ясно и не са необходими допълнителни обяснения:

Цитат

Здравей, преди малко по пощата получихме писмо ... Състои се от три страници, изпращам ти го цялото, като имаш време да го погледнеш, защото ми се струва много важно. Не знам какво пише в него ...

 

Цитат

... Ако можете , кажете ми как може да постъпим от тук нататък  и какво точно са написали защото ние не го разбираме. Изпращам ви снимки от телефона на документите ... Моля ви, кажете ми какво точно пише и как трябва да процедираме ...

 

Цитат

Поисках от шефа да ми покаже договор за наем, но се оказа, че съм подписвал договор за пренаемане. Може ли да ми обърнеш внимание на сроковете за предизвестие от двете страни. Като има такъв договор може ли да ни изхвърли от квартирата?

Предварително ти благодаря. Знам, че те ангажирвам излишно, но в този труден за семейството период няма кой да ни помага.

 

Цитат

Първо извинявай, че ти пиша на имейла и те притеснявам, но бих искала да те помоля за съдействие ... Познанията ми по немски все още не стигат да се обадя по телефона и да разбера какво се случва ... Ще съм ти благодарна, ако имаш възможност да ми отделиш време и да се обадиш ти.

 

Цитат

Лошото е, че бившият шеф на моя мъж е завел дело срещу моя мъж за наем, който януари му платихме, но за съжаление на ръка и с нищо не можем да докажем, че сме му го платили въпросния наем. С адвокатски и съдебни разходи цялата история ще приключи 2000 евро в наш ущърб... Още не мога да си обясня как мина 1 година и тази гадост още ни преследва.

 

Цитат

Много ти благодаря. Не знам какво щяхме да правим, ако не ми помагаше. От една седмица не съм спирала да търся човек, който да ми помогне. Ако синът ни не учи тук, сигурно щяхме да се приберем. За три месеца толкова неприятности ни се случиха на чужда земя, че сме на ръба на силите си. Единствено по доброто бъдеще тук за детето ни ни спира. Мислехме, че българите в България за зли, завистливи и двулични, но просто не сме знаели тук за какво става на въпрос!

 

Цитат

За съжаление няма хора покрай мен дори не мога да ги определя. Боря се бавно и сама с всички ежедневни препятстия. Без език е просто неравна битка. Много е трудно да нямаш сериозен човек в чужда страна. Затова и се стига до тези грешки, за които плащам единствено аз. Дано не оставям погрешно впечатление у теб, но аз искам да живея и работя законно в тази страна. Тук учи детето ми, съпругът ми работи, а аз съм в очакване на започване на интеграционен курс. Така че не искам да влизам в дългове, просто всичко е в резултат на липса на познание на език и липса на помощ.

 

Цитат

Извинявай, че само ти досаждам, но понеже няма към кого да се обърна за помощ, а и срока за връщане на отговор изтича, съм в безисходица. Последната ми молба е да ми помогнеш с отговора на писмото. Надявам се да имаш време!

 

Цитат

... ако мога да те помоля да ми изпратиш предишното писмо, ако го пазиш. Става въпрос за писмото за разсрочване на дълговете, което ми написа. Просто не знам какво друго да направя! Още веднъж ти се извинявам за притеснението, но ако не реша този въпрос днес, ще изпадна в спиралата за която ти споменаваш. А аз нямам желание да живея тук, за да изплащам дългове.

 

Цитат

От 2 месеца съм с приятеля си тук. Вече имаме адресна регистрация там, но все още не работя и ни е трудно. Не знам немски и предстои да намеря работа и да запиша интеграционен курс ... имаме нужда и от помощ за съдействие на превод и попълване на различни документи на немски.

 

Цитат

Даже не съм разбрала, че съм пуснала такава молба. Жената в училището ми попълни документите, аз само ги изпратих. Явно тя го е отбелязала, но така е като не знам езика аз съм си виновна. А ако реша да не ги изпращам ще ми бъде ли наложена някаква санкция в смисъл да не стане така, че да се наложи да прекъсна курса или да заплатя по-висока сума? Много се притеснявам, аз не съм искала да ми поемат разходите, нито таксата ...

 

Цитат

На мен примерно ми стана много странно, когато една година след като мъжа ми замина за Германия, аз писах на една моя бивша колежка, с която между другото бяхме и съседки в България. Тя е там от доста време. Писах й просто ей така, не да искам нещо от нея, а да й кажа, че и ние сме се запътили по техния път. Тя само ме попита в кой град ще бъдем и после прекъсна комуникацията. Аз това не го разбирам. Човек никога не знае до какъв етап от живота си ще стигне, и от кой ще има нужда да му помогне. Колелото не спира да се върти. Трябва да се отнасяш с уважение към хората.

 

Цитат

Предстои ми съкращаване, договора ми приключва на хх.хх.2015. В тази връзка искам да те питам познаваш ли някой, който живее във Франкфурт, който би могъл да ме придружава до Arbeitsamt и другите институции. Знаеш трябва да се попълват формуляри, а аз не мога да чета и пиша на немски. Предполагам, че й въпроси ще задават служителите, а аз не разбирам и не мога да говоря ...

 



7 Коментара


Recommended Comments

Съгласен съм с казаното, но само донякъде. Хората са отчаяни и в повечето случаи идват за да оцелеят. Не е правилно да им се вменява вина и да бъдат упреквани и дори, понякога мразени за своята слабост.

Споделете коментара


Адрес на коментара
преди 9 минути, Aleksander написа:

Съгласен съм с казаното, но само донякъде. Хората са отчаяни и в повечето случаи идват за да оцелеят. Не е правилно да им се вменява вина и да бъдат упреквани и дори, понякога мразени за своята слабост.

Нямах намерение публикацията ми да звучи осъдително или укорително. Никой не ми е дал право да бъда съдник. Искам чисто и просто да накарам хората, който са поставени пред безизходица в България, да вложат поне малко разум, когато дойде момента да поемат за Германия. Поне малко разум ...

Дори и този форум дава добра представа за нагласите на по-голямата част от сънародниците ни. Има вече близо 3000 потребителя. Сигурно още толкова го посещават като гости. На пръстите на едната ръка можем да преброим тези, които са положили усилия да се информират предварително по различни проблеми или да зададат въпроси. Защо е така?
 

Редактирано от Крякащата тайфа

Споделете коментара


Адрес на коментара

Абсолютно съм съгласна с написаното. Все едно виждам себе си... Най-унизително за мен беше това, че не мога да комуникирам с учителката на детето ми. Сега слава на Бога се справям и нещата наистина са по-различни. Още се нуждая от помощ за по-сложните документи, но повечето неща ги правя сама. Когато ме питат познати  приятели от България дали си заслужава да тръгнат насам аз в пряк текст им казвам: "Задължително курс по немски поне А2".  Знам, че те си мислят "ти как си се оправила" ама само аз си знам. Не е невъзможно без език, но е много трудно. А темата как българите те прецакват е също много дълга. Има българи, които ти забиват нож в гърба, но слава на Бога има и такива, които ти помагат много.

Споделете коментара


Адрес на коментара
На 11.01.2018 г. at 19:10, Rumenova написа:

Абсолютно съм съгласна с написаното. Все едно виждам себе си... Най-унизително за мен беше това, че не мога да комуникирам с учителката на детето ми. Сега слава на Бога се справям и нещата наистина са по-различни. Още се нуждая от помощ за по-сложните документи, но повечето неща ги правя сама. Когато ме питат познати  приятели от България дали си заслужава да тръгнат насам аз в пряк текст им казвам: "Задължително курс по немски поне А2".  Знам, че те си мислят "ти как си се оправила" ама само аз си знам. Не е невъзможно без език, но е много трудно. А темата как българите те прецакват е също много дълга. Има българи, които ти забиват нож в гърба, но слава на Бога има и такива, които ти помагат много.

 

Здравейте!
С интерес прочетох написаното, цитираното и споделеното от сънародници, по-нагоре.
И аз съм от българите последвали мечтата си да живеят в чужбина.
В Германия съм  от близо две години.
В началото учех и се издържах благодарение на помощта на приятели и близки, но сега вече работя и съм много по-самостоятелен човек.
Искам да подкрепя написаното от автора и да предупредя всички кандидат гурбетчии, да прочетат много внимателно, и ако е необходимо няколко пъти, това, което сте публикували!
Без познания  поне на езика , мили хора, не тръгвайте никъде!
Каквото и да ви казват близки, приятели, познати, трябва да знаете истината, а тя е споделена от автора на тази публикация.
Изцяло я подкрепям от личният си опит тук.
Поздрави на всички и късмет!
 

Споделете коментара


Адрес на коментара

Здравейте!
Не изчетох всички цитати, но ми е ясно за какво иде реч.
Когато си стегнах багажа за Германия, всичко от една страна изглеждаше лесно и просто, защото идвах при конкретен човек - българин, с когото няколко месеца преди това се запознах в интернет, от друга - пълно с неизвестност. Не знаех грам немски, въпреки че бях посещавала в Бългрия някакъв курс. Живеехме в едно село (заедно с двама негови колеги) без интернет, както и без транспорт в почивните дни, тъй като автобусът свързващ селото с най-близкото градче, беше ученически. Мъжете пътуваха със служебен бус до работа. През деня селото изглеждаше пусто и само някое дръпнато перденце и крадлив поглед ме съпровождаха по пътя ми към местния супермаркет. Единственият човек, който твърдеше, че е от 15 години в Германия и би могъл да ни даде полезна информация, се забавляваше да ни дезинформира и отказва от нашите идеи (това го разбрахме по-късно, разбира се) и така мъжът до мен се оказа без шофьорска книжка поради изтичане на валидността. 
Седем месеца в дивотията - не зная как не издивях и аз, но се бах хванала здраво да разговорниците и речниците и когато попаднахме по-късно в цивилизацията, още не можех да говоря, но можех да скълъпвам елементарни писэмца, което ни помогна в по-нататъшните ни битки...
Благодарение на добри хора, които ми подадоха нужната информация, започнах езиков курс. Всичко беше за сметка на мъжа до мен, с който днес сме семейство.
Днес, 6 години по-късно, вече съм по пътя към моите мечти и гледам да съм полезна с каквато мога информация, за да бъде по-лесно за новозадомилите се тук (тези, които ме познават, знаят това).

Споделете коментара


Адрес на коментара
преди 4 часа, Димитрова Петя написа:

Здравейте!
С интерес прочетох написаното, цитираното и споделеното от сънародници, по-нагоре.
И аз съм от българите последвали мечтата си да живеят в чужбина.
В Германия съм  от близо две години...
 

 

преди 13 минути, Марияна Дамянова Иванова-Москин написа:

...
Днес, 6 години по-късно, вече съм по пътя към моите мечти и гледам да съм полезна с каквато мога информация, за да бъде по-лесно за новозадомилите се тук (тези, които ме познават, знаят това).

Благодаря и на двете ви за отделеното внимание и споделения личен опит. Надявам се, че всичките тези усилия ще помогнат на други да не повтарят все едни и същи грешки.

Надявам се да продължите с участието си и в темите на форума и ви желая хубав и усмихнат ден!

Споделете коментара


Адрес на коментара

Здравейте, 

Да споделя и аз нашия опит в Германия. 
Дъщеря ни беше приета в университет в Аахен и ние с мъжа ми, като добри родители, отидохме с нея там, за да й помогнем в намирането на квартира. За жалост не беше никак лесно и дори не ни помогна много фактът, че бяхме с нея там, като родители, гарантиращи финансово и отговорно. Тя знаеше немски, защото беше учила в училище и беше преминала успешно теста DAF. Ние от своя страна се справяхме с английски и руски, та успявахме да контактуваме в повечето магазини и институции. Две седмици тя звъня по обяви и обикаляхме заедно по адреси, но това че бяхме с нея не ни помогна по никакъв начин. Все пак тя успя да си намери апартаментче в партерен етаж, чрез приятел на нейн познат от групата за взаимопомощ между студенти във ФБ, все българчета. Но апартаментът щеше да е свободен след месец и през този месец тя трябваше да нощува някъде, да си остави багажа някъде, а и да си остави парите в банка, за да не ги разнася постоянно със себе си и да рискува да ги загуби или да бъде обрана.

Възникна въпросът как да открием сметка на нейно име в банка, за да оставим парите там. И тук попаднахме в "затворен омагьосан кръг". За да отворим сметка в банка се изискваше адресна регистрация, за да има такава регистрация се изискваше да има договор за наем, а за да има подписан договор за наем се изискваше да има банкова сметка. От банката ни отпращаха още на рецепция, в момента в който разберяха, че няма адресна регистрация в Германия. Изобщо не ни допускаха до среща с банков експерт. Една българска студентка, с която се бяхме запознали чрез познати, ни въведе на срещата с нейния банков експерт и тогава от него успяхме да разберем, че банкова сметка може да бъде разкрита и с български адрес, стига да е написан на латиница на официален документ, за да могат да го ползват при регистрацията на клиента. И познайте какво, нашите лични карти съдържат адрес, но той е изписан само на кирилица и никой чужденец не може да го разчете, камо ли да го препише с клавиатурата си, която не съдържа кирилица, а и не са длъжни. За наш късмет бяхме с мъжа ми на срещата и когато си разровихме документите се оказа, че само регистрационния талон на колата има адрес на кирилица и на латиница, та успяхме да го представим на банковия служител заедно с писмото за прием от университета, които той копира за доказателство, че това е реалната официална адресна регистрация на дъщеря ни в България, като страна от ЕС. И "ооо, Тангра", успяхме да й открием банкова сметка със средства, от която тя можеше да тегли от гише на банката, а след представяне на подписан договор за наем щеше да получи и банкова карта с всички студенстки екстри. Но отбелязахме победа, тъй като с открита сметка нямаше вече да има пречки за подписаване на договор за наем и т.н.

Дотук добре, но договор за наем щеше да подпише чак след месец, а ние трябваше да тръгваме и да я ставим там сама в нищото с целия й багаж. Наложи се да търсим съдействие на място и за престоя й там помогнаха две български момичета (дъщери на познати на познати), студентки също в Аахен - за едната споменах по-горе. Тъй като в Германия има строги правила ограничаващи броя на живущите в етажната собственост, на дъщеря ни и се налагаше да се пренася през 3-4 дни от квартирата на едното момиче в тази на другото, с цялото спално бельо (чаршафи, възглавница и завивка) и с раницата с учебниците и компютъра, като охлюв. Но това беше огромна помощ за нас от страна на тези момичета, с риск да им наложат глоби от домсъветите на сградите, в които живеят. 

Мога само да кажа, че има добронамерени и чистосърдечни български студенти, които помагат в трудни моменти и това е похвално. БЛАГОДАРЯ ВИ!
А тези, които искат да открият сметка в банка, без наличн адрес в Германия, могат да го направят само, ако имат регистрационен талон на кола или друг официален документ за самоличност с адресна регистрация в България, изписана на латиница :D

Дано споделеното помогне на някого.
Поздрави

Споделете коментара


Адрес на коментара

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×