Класация на потребителите

Не обичам да абсолютизирам и затова ще кажа, че и двамата имате право в различни аспекти. Всеки от споменатите принципи има своето място и отразява много от случващото се в индивидуален, местен, регионален и глабален мащаб. Погледнато по-общо, хората, които са задоволили, чрез натрупаната парична маса, своите чисто човешки материални и битови нужди/а защо не и мечти/ или продължават да го правят заради самата"игра" или превръщат финансовата си мощ във властова. Без да съм заклет привърженик на конспирациите, подозирам,че в голяма степен такава или такива групи от хора, овладявайки включително научен, военен индустриален, медицински, ресурсен и прочие капацитет на една или повече държави се опитват да тласкат развитието на обществото/та/ в една или друга посока. За целите можем да гадаем. За броя на тези "играчи" също. Забелязва се обаче и една цикличност в някои процеси, може би поради все пак заложени "генетично" особености в развитието на индивидите, които са извън властовия обхват. Във всяка група, общество или среда отделния индивид се стреми към лидерството, независимо в какъв аспект, знаейки предимствата, които му дава това. Дори в Библията, наред с цитираното, е заложено това. Но ще стане много "теологично". Разбира се очивдно съществува и част от богати хора с ясно изразени филантропски разбирания, но те потвърждават правилото, както се казва. А иначе човек изначално е социално животно и не може да живее извън създадени групи. това във връзка с Теория на игрите. Индивидите несполучили да постигнат натрупвания водещи до качествени изменения, разбира се "наливат вода в мелницата" на онази по-малка състоятелна част. Това са обикновено тези, "които се стремят към нивото на собствена некомпетентност", един от т.нар. принципи/закони на Питър, които доста добре поясняват изграждането и функционирането на обществената пирамида. За други индивиди осъзнали стгруктурата на съвременния свят, остава мъчителния опит да се изплъзват на "системата" и търсят постоянно по-добро място, общество, интелектуална и жизнена среда, която ги устройва. Защото благото за всеки изглежда различно и е пречупено през усета на неговата ценностна система и капацитет. Разбира се, вижда се и от самолет, че в България битуват от всички категории индивиди, една малка част са подвластни включително на по-големи "играчи", други просто съществуват или са зодоволили своя светоглед, трети които се съпротивляват до момента в който се превърнат в четвърта група. Четвъртите сменят географски мястото, заради различни нужди и/или стремежи и обстоятелства. Страната България в смисъла на горното, и според собствения ми усет разбира се, не е добро място вече. Държавите, като организация на съществуване на обществата, вероятно са поизчерпали своятя форма. Или това поне важи за България. Критичната маса от хора, която е необходима и може да промени нещичко - липсва. Макар според мен разпада е започнал някъде по времето на Шишмановци или направо с тях. Към момента, според мен, България е все по-малко държава, все повече територия и за мен прекрасна страна/в географски смисъл/ в която съм израснал. И въпреки манипулативните писания за масови зъвръщания, значителна част хора с капацитет тръгват и то не защото не могат да си вадят парите в БГ. В ход е страхотна демографска катастрофа, обезкървяване, лумпенизация и опит за "зануляване" на интелектуалното ниво на българина. Българите, не говоря за онази част, етнос цигани, и всякакъв тип далавераджии и откровени криминални престъпници търсещи кражби и лесни пари, тръгвайки обикновено спасяват себе си и децата си. Никой няма право според мен да определя един такъв човек, като родоостъпник или да биде обвиняван в отказ да прекара живота си в безмислена борба срещу потомствените кланове престъпници/управленци/ продали г..овете и душите си за пари и власт. Голямата сделка е видна, прегръдките, целувките, които ни връщат едни спомени, постовете и парите раздадени на потомствени партийни функционери, включително в международни организации и компании, няма как да се скрият. Много философски се получи, но е малка част от позицията на един добре информиран оптимист, т.е. песимист.

Аз сигурно започвам да губя връзка с реалността, но представите ми за водене на успешен бизнес и изобщо благосъстояние са малко по-различни. Действително споменатото от теб отразява до голяма степен реалността в глобалния свят - подобряване на личното благо (финансово, политическо, здравно и т.н.) за сметка на чуждото страдание. Парадоскът е, че световният елит, който и без това имат почти всичко, не спира да иска още и още ... И тук идва въпросът - какво следва. Ясно е, че това състояние на непрекъснато трупане на печалби и непрекъснат стремеж към ръст на икономиката е ненормално, защото всичко това в основата си разчита на суровини и ресурси, които са ограничени. От всичко това неизбежно следват катаклизми (нямам предвид процесите в природата). Има цяла една математическа теория по темата - "Теория на игрите" и свързано с нея "Равновесие на Наш". Твърдението на Джон Наш е представено по доста лесен за разбиране начин във филма "Красив ум". Без да преминавам в подробности, ще спомена само най-важното: в игра (живота), в която всички участници действат задружно и се интересуват от напредъка на останалите участващи, се получава така, че крайният резултат за всеки един участник ще бъде по-добър от случая, в който всеки участник в играта (живота) действа сам за себе си и не се интересува от напредъка на другите около него. За съжаление почти не са останали общества, които да функционират по подобен начин. Това твърдение не е нещо ново. Ако погледнем по-назад във времето намираме аналогично послание. В Евангелията са записани думите на Исус Христос: Правете на другите това, което искате те да правят на вас... Просто и ефикасно! Но както отбелязваш, нещата в действителност не се случват по този начин, особено в България и подобни на нея територии.