Аз съм само с положителни впечатления, на фона на това, което преживяхме в България до 4 ти клас. Може би имахме и късмет, защото моето дете учи в малко населено място и училище с около 400 деца. Като се започне от цялостната положителна визия на училището, прекрасните млади учители и директорка мога да кажа, че са страхотни. Имахме неприятен случай в началото от страна на няколко деца, но психоложката се намеси, предложи дори да отидем заедно в полицията и да подадем жалба, но проблемът се реши много бързо и професионално от нейна страна и най-хубаво беше, че същите тези сладури, осъзнаха грешката си и в момента всичко е забранено и имат прекрасни отношения. Харесва ми, че не са претрупани с домашни, че учат доста практически неща за живота, че имат практики, посещават фирми и ги ориентират професионално от рано и всичко е според капацитета на детето. Едни отиват напред, защото имат капацитета за това, други правят стъпка в посока хауптшуле, но никой не унижава и не обижда, че е тръгнал в едната или другата посока. На родителските срещи общите и индивидуалните с желаните от нас преподаватели, аз се чувствам също добре. Ако има нещо отрицателно го казват, но без онзи сарказъм и негативизъм, както в България, който ми свиваше стомаха всеки път прекрачвайки прага на едно от елитните софийски училища. В България класната на една от родителските срещи се "изцепи", на всичкото отгоре, че търпя децата ви, а сега и вас трабва да ви търпя. Какво да кажа повече. И то да беше само това.
Но забелязвам, че в по-големите населени места нещата са доста различни и то по-скоро в негативна посока.
В крайна сметка всичко зависи от решението на родителити и какво е детето. Наскоро моя позната доведе дъщеря си от Литва. Записаха я хауптшуле паралелно учеше и език. Детето се чувстваше ужасно, беше свикнала на яко учене, частни уроци, сертификати и тук нивото я сриваше. Казваше, че по английски съучениците й, трудно правят изречение дори, но няма как всички да са равни а и не е нужно, просто тя не беше за там.
В крайна сметка я преместиха в гимназиум, година назад, като паралелно продължаваше да учи езика. Това момиче за няколко месеца направи огромна крачка и се чувстваше много по-добре в тази среда.
Но всичко е много индивидуално, зависи от вашите разбирания и желания и това какво търсите. Мои познати от Австрия се прибраха в България заради училището, защото искаха децата им да учат много, каквато е българската учебна система. Те търсят това, аз се махнах от това. Толкова се радвам, че не ми се наложи да преживея истерията по кандидатстване след седми клас, частни уроци и т.н. Не бива да се сравнява българското с немското училище, защото разликата, подходът и традициите са различни. Образованието е практическо и ориентирано към запълване на нуждите от работна ръка на бизнеса.