Класация на потребителите

Абсолютно съм съгласна с написаното. Все едно виждам себе си... Най-унизително за мен беше това, че не мога да комуникирам с учителката на детето ми. Сега слава на Бога се справям и нещата наистина са по-различни. Още се нуждая от помощ за по-сложните документи, но повечето неща ги правя сама. Когато ме питат познати приятели от България дали си заслужава да тръгнат насам аз в пряк текст им казвам: "Задължително курс по немски поне А2". Знам, че те си мислят "ти как си се оправила" ама само аз си знам. Не е невъзможно без език, но е много трудно. А темата как българите те прецакват е също много дълга. Има българи, които ти забиват нож в гърба, но слава на Бога има и такива, които ти помагат много.

Здравейте, Да споделя и аз нашия опит в Германия. Дъщеря ни беше приета в университет в Аахен и ние с мъжа ми, като добри родители, отидохме с нея там, за да й помогнем в намирането на квартира. За жалост не беше никак лесно и дори не ни помогна много фактът, че бяхме с нея там, като родители, гарантиращи финансово и отговорно. Тя знаеше немски, защото беше учила в училище и беше преминала успешно теста DAF. Ние от своя страна се справяхме с английски и руски, та успявахме да контактуваме в повечето магазини и институции. Две седмици тя звъня по обяви и обикаляхме заедно по адреси, но това че бяхме с нея не ни помогна по никакъв начин. Все пак тя успя да си намери апартаментче в партерен етаж, чрез приятел на нейн познат от групата за взаимопомощ между студенти във ФБ, все българчета. Но апартаментът щеше да е свободен след месец и през този месец тя трябваше да нощува някъде, да си остави багажа някъде, а и да си остави парите в банка, за да не ги разнася постоянно със себе си и да рискува да ги загуби или да бъде обрана. Възникна въпросът как да открием сметка на нейно име в банка, за да оставим парите там. И тук попаднахме в "затворен омагьосан кръг". За да отворим сметка в банка се изискваше адресна регистрация, за да има такава регистрация се изискваше да има договор за наем, а за да има подписан договор за наем се изискваше да има банкова сметка. От банката ни отпращаха още на рецепция, в момента в който разберяха, че няма адресна регистрация в Германия. Изобщо не ни допускаха до среща с банков експерт. Една българска студентка, с която се бяхме запознали чрез познати, ни въведе на срещата с нейния банков експерт и тогава от него успяхме да разберем, че банкова сметка може да бъде разкрита и с български адрес, стига да е написан на латиница на официален документ, за да могат да го ползват при регистрацията на клиента. И познайте какво, нашите лични карти съдържат адрес, но той е изписан само на кирилица и никой чужденец не може да го разчете, камо ли да го препише с клавиатурата си, която не съдържа кирилица, а и не са длъжни. За наш късмет бяхме с мъжа ми на срещата и когато си разровихме документите се оказа, че само регистрационния талон на колата има адрес на кирилица и на латиница, та успяхме да го представим на банковия служител заедно с писмото за прием от университета, които той копира за доказателство, че това е реалната официална адресна регистрация на дъщеря ни в България, като страна от ЕС. И "ооо, Тангра", успяхме да й открием банкова сметка със средства, от която тя можеше да тегли от гише на банката, а след представяне на подписан договор за наем щеше да получи и банкова карта с всички студенстки екстри. Но отбелязахме победа, тъй като с открита сметка нямаше вече да има пречки за подписаване на договор за наем и т.н. Дотук добре, но договор за наем щеше да подпише чак след месец, а ние трябваше да тръгваме и да я ставим там сама в нищото с целия й багаж. Наложи се да търсим съдействие на място и за престоя й там помогнаха две български момичета (дъщери на познати на познати), студентки също в Аахен - за едната споменах по-горе. Тъй като в Германия има строги правила ограничаващи броя на живущите в етажната собственост, на дъщеря ни и се налагаше да се пренася през 3-4 дни от квартирата на едното момиче в тази на другото, с цялото спално бельо (чаршафи, възглавница и завивка) и с раницата с учебниците и компютъра, като охлюв. Но това беше огромна помощ за нас от страна на тези момичета, с риск да им наложат глоби от домсъветите на сградите, в които живеят. Мога само да кажа, че има добронамерени и чистосърдечни български студенти, които помагат в трудни моменти и това е похвално. БЛАГОДАРЯ ВИ! А тези, които искат да открият сметка в банка, без наличн адрес в Германия, могат да го направят само, ако имат регистрационен талон на кола или друг официален документ за самоличност с адресна регистрация в България, изписана на латиница Дано споделеното помогне на някого. Поздрави

Здравейте! Не изчетох всички цитати, но ми е ясно за какво иде реч. Когато си стегнах багажа за Германия, всичко от една страна изглеждаше лесно и просто, защото идвах при конкретен човек - българин, с когото няколко месеца преди това се запознах в интернет, от друга - пълно с неизвестност. Не знаех грам немски, въпреки че бях посещавала в Бългрия някакъв курс. Живеехме в едно село (заедно с двама негови колеги) без интернет, както и без транспорт в почивните дни, тъй като автобусът свързващ селото с най-близкото градче, беше ученически. Мъжете пътуваха със служебен бус до работа. През деня селото изглеждаше пусто и само някое дръпнато перденце и крадлив поглед ме съпровождаха по пътя ми към местния супермаркет. Единственият човек, който твърдеше, че е от 15 години в Германия и би могъл да ни даде полезна информация, се забавляваше да ни дезинформира и отказва от нашите идеи (това го разбрахме по-късно, разбира се) и така мъжът до мен се оказа без шофьорска книжка поради изтичане на валидността. Седем месеца в дивотията - не зная как не издивях и аз, но се бах хванала здраво да разговорниците и речниците и когато попаднахме по-късно в цивилизацията, още не можех да говоря, но можех да скълъпвам елементарни писэмца, което ни помогна в по-нататъшните ни битки... Благодарение на добри хора, които ми подадоха нужната информация, започнах езиков курс. Всичко беше за сметка на мъжа до мен, с който днес сме семейство. Днес, 6 години по-късно, вече съм по пътя към моите мечти и гледам да съм полезна с каквато мога информация, за да бъде по-лесно за новозадомилите се тук (тези, които ме познават, знаят това).

Здравейте! С интерес прочетох написаното, цитираното и споделеното от сънародници, по-нагоре. И аз съм от българите последвали мечтата си да живеят в чужбина. В Германия съм от близо две години. В началото учех и се издържах благодарение на помощта на приятели и близки, но сега вече работя и съм много по-самостоятелен човек. Искам да подкрепя написаното от автора и да предупредя всички кандидат гурбетчии, да прочетат много внимателно, и ако е необходимо няколко пъти, това, което сте публикували! Без познания поне на езика , мили хора, не тръгвайте никъде! Каквото и да ви казват близки, приятели, познати, трябва да знаете истината, а тя е споделена от автора на тази публикация. Изцяло я подкрепям от личният си опит тук. Поздрави на всички и късмет!

Български център беше едно добро начало, но новият портал определено дава повече възможности. Дано енергията на екипа успее да превърне повече гости в преки участници в този проект. Успех!

Здравейте, Крякащата тайфа! Случайно попаднах на форума rodeninbg.com и на Вашия блог, много полезна и интересна информация и то не само за начинаещи. Живея в Тюрингската гора от 17 години. Всичко написано тук от Вас, споделям на 120%. Даже бях втрещена от съвпаденията на мисли. Ще ми позволите ли да “постна” Вашата статия в една ФБ- група? Предполагам, че след това ще се появи поне в още три, защото Модераторите и Админите на групите: ....българи в Германия, ....заедно в Германия, ...интелигенцията в Германия,.....и работа в Германия, иииии....са едни и същи лица с малки допълнения, но и те работят много усърдно за благото на сънародниците ни, и много пъти са доста всеотдайни и то безвъзмездно, което също до скоро ме учудваше. Запознах се с няколко от тях и установих, че са страхотни момичета....има и едно момче, пораснало момче, което помага по адвокатски....с една дума, хубави хора. АЗ съм само потребител. Групите са по няколко ХУхиляди човека. Предварително Ви благодаря.

Здравейте отново! Първо искам да благодаря, за отделеното време да ми отговорите.Обичам да общувам с хора, да обменям информация, но истината е, че в момента съм малко притеснена от предстоящите изпити и най-вече от липсата на комуникация.Тъй като живея сама, нямам абсолютно никакви контакти с германци и реално няма как да се упражнявам да говоря.Опитвам да компенсирам с четене, но това не може да замени "живия" контакт /дано не прозвучи като оплакване/ Сайтът е много добре издържан по мое мнение, макар да не съм го разгледала основно.Искрено желая здраве и успехи на всички тук!

Здравейте! Прочетох внимателно поста ви за абсурдната ситуация в която сте попаднали... Имали сте невероятен късмет да попаднете на широкоскроен баков служител и банката се е съгласила да разкрие банкова сметка с български адрес. В Шпаркассе до преди година, това беше невъзможно, сега незнам... Общо взето немците от като зърнат нещо на кирилица моментално го отхвърлят. Наистина в документите за самоличност (паспорт и ЛК) липсва адрес изписан на латиница.... Подозирам че това е нарочно, за да може държавата да стимулира креативността на своите поданници. Изобщо как сте се сетили да представите талон за автомобила???.Аз никога нямаше да се сетя за това... Поздрави и още мноого късмет!

Благодаря и на двете ви за отделеното внимание и споделения личен опит. Надявам се, че всичките тези усилия ще помогнат на други да не повтарят все едни и същи грешки. Надявам се да продължите с участието си и в темите на форума и ви желая хубав и усмихнат ден!

Здравейте! Пиша тук, защото не знаех къде точно да го направя.С удоволствие бих се включвала в дискусиите и бих помогнала с каквото мога, но все още нямам никакъв опит тук, в Германия.Живея от няколко месеца в Нюрнберг.Посещавах курс, който приключи преди седмица.Опитвам се да си намеря работа тук, докато минат изпитите.Ако някой може да помогне с информация за работа, бих била благодарна.Успешен ден!

Уважаеми господин Михайлов, въпросът Ви е зададен неясно, какво иска/се налага да вземе брат Ви заради болестта си отпуска или болнични, споменавате и двете. Ако лекар прецени, че действително е застрашено зрението на брат Ви и влошаване на състоянието, в случай, че упражнява определена трудова дейност, съответно издава лист за нетрудоспособност. Разбира се брат Ви трябва да обясни каква дейност извършва на работното си място по принцип, евентуално може да извършва в съответната фирма. Иначе важи гореказанато, Според § 3 Abs. 1 S. 1 EntgeltfortzahlungsG трудово възнаграждение се заплаща при нетрудоспособност в следствие на болест по време на нетрудоспособността, когато работникът не е причинил по собствена вина нетрудоспособността си, в срок до максимално 6 седмици. Също така е нужно трудовите отношения със съответния работодател да са обосновани без период на прекъсване най-малко от 4 седмици. Възнагражденията за този период се полагат на работници, които работят по договор, независимо дали тoй е устен или писмен и независимо от това, дали са назначени на пълен работен ден, половин работен ден или на така наречените 400 € Basis. Имайте предвид, че информацията е обща и не може да замести индивидуална консултация при адвокат в Германия. При проблеми с неплатени болнични и/или консултация по трудово правни въпроси брат Ви следва да се обърне към адвокат. Vania Griessl Rechtsanwältin

Благодаря за внимателното четене на статията и интерсения въпрос! Ето какво казват немските съдилища: „Selbst verschuldet ist eine Arbeitsunfähigkeit, wenn der Arbeitnehmer die Sorgfalt verletzt hat, die ein verständiger Mensch normalerweise im eigenen Interesse anzuwenden pflegt, er sich also die zur Arbeitsunfähigkeit führende Krankheit durch unverständiges, leichtfertiges oder gegen die guten Sitten im Rechtssinne verstoßendes Verhalten zugezogen hat. Selbstverschulden liegt auch vor, wenn der Arbeitnehmer den Wiedereintritt von Arbeitsfähigkeit hinauszögert oder verhindert.“ Грубо нараняване на грижата за себе си и собствените си интереси, преценено от гледището на един нормално мислещ човек..............а не луд човек, както ще каже народа. Т.е. точна дефиниция няма, като всички неща в правото зависи от ситуацията и конкретния случай. За да отпадне задължението на работодателя да плати по време на болнични, се изисква много повече от просто лекомислие от страна на работника. Относно Вашите примери, в един конкретен казус трябва да се знае повече относно ситуацията на пътя и местоположението на превозните средства, видимостта на водачите, тъмно ли е, светло ли е, валяло ли е и т.н. По принцип по закон не сте задължени да носите каска на колело, тъй че само заради това не може работодател да откаже възнаграждението. Относно другият Ви пример с вземането на предимство, в повечето случай не става „умишлено“ или „грубо неумишлено“. Всичко зависи обаче от конкретната ситуация, за каква улица говорим, с натоварено движение ли e, огледали ли ли сте се. Тук според ситуацията може в определени случаи и Вие да бъдете виновен за нетрудоспособността и работодателят да Ви откаже напълно правомерно възнаграждението поради тази причина. Например в случая на LAG Hamm, Az. 7Sa 549/83, жена пресича улицата, за да си хване автобуса, без да се огледа изобщо и бива наранена. Съдът оправда отказа на работодателят да плати. Според съдиите грубите нарушения на правилника за движение по пътищата водят до вина за нетрудоспособността от страна на работника! От практиката на съдилищата са познати казуси, в които работодателят не плаща на работник, който се качва пиян в превозно средство, предизвиква катастрофа и в следствие на това липсва седмици наред. Особено интересно в този смисъл е решението на LAG Baden Würtenberg, Az.: 2 Ca 215/09, според, което собственикът на куче, който се хвърля да разтърве своето куче от едно чуждо куче и бива наранен и съответно нетрудоспособен не действа лекомислено. За работници е важно да знаят, че ако работодателят откаже правомерно заплащането, поради гореспоменатите причини, те могат да подадат молба за пари от касата (Krankengeld) за този период. Vania Griessl Rechtsanwältin

Нямах намерение публикацията ми да звучи осъдително или укорително. Никой не ми е дал право да бъда съдник. Искам чисто и просто да накарам хората, който са поставени пред безизходица в България, да вложат поне малко разум, когато дойде момента да поемат за Германия. Поне малко разум ... Дори и този форум дава добра представа за нагласите на по-голямата част от сънародниците ни. Има вече близо 3000 потребителя. Сигурно още толкова го посещават като гости. На пръстите на едната ръка можем да преброим тези, които са положили усилия да се информират предварително по различни проблеми или да зададат въпроси. Защо е така?

Съгласен съм с казаното, но само донякъде. Хората са отчаяни и в повечето случаи идват за да оцелеят. Не е правилно да им се вменява вина и да бъдат упреквани и дори, понякога мразени за своята слабост.

Здравейте Нела, радвам се, че се регистрирахте и все още сте между нас. А ако нещо ви задържи тук и през следващите месеци, ще бъде едно много приятно изключение. Казвам го с известна тъга, която се подсилва от пика на едноминутни посещения през днешния ден, повечето от които (за съжаление) няма да оставят никаква следа след себе си. По отношение на работата ви препоръчвам да публикувате своя тема в подфорума с обяви. Така въпросът ви ще бъде видим за по-дълго време от повече участници. До нови срещи!

Горната снимка не е майтап. Майтап е тази. А още по-голям майтап е, че е сложена над писоара в службата. ПП: От гледна точка на хигиената - ок, но от гледна точка на простатата - не е никак ок.