Абсолютно съм съгласна с написаното. Все едно виждам себе си... Най-унизително за мен беше това, че не мога да комуникирам с учителката на детето ми. Сега слава на Бога се справям и нещата наистина са по-различни. Още се нуждая от помощ за по-сложните документи, но повечето неща ги правя сама. Когато ме питат познати приятели от България дали си заслужава да тръгнат насам аз в пряк текст им казвам: "Задължително курс по немски поне А2". Знам, че те си мислят "ти как си се оправила" ама само аз си знам. Не е невъзможно без език, но е много трудно. А темата как българите те прецакват е също много дълга. Има българи, които ти забиват нож в гърба, но слава на Бога има и такива, които ти помагат много.