Jump to content
Родени в България
electrified

Как се случиха (и продължават да се случват) нещата при нас.

Recommended Posts

Здравейте, остана малко време и спазвам обещанието да напиша как ни се случиха нещата с идването ни в Германия. Решихме да напуснем (въпреки че жената вече съжалява) поради ред причини, като недостатъчните ни доходи в България беше от последните по ред причини.

Език:

Ако в този момент си решил/а да тръгваш за Германия, вече е късно да започваш да учиш немски. Трябва много сериозна подготовка за езика. На мен като втори език в езикова гимназия и с няколко курса, вкл. и непосредствено преди да заминем успешно покрито ниво А2 обучението не ми стига. Най-вече от цялостното ми обучение като минус осъзнавам недостатъчната вербална тренировка. Демек че като граматика нещата са ми да речем на 705 ясни, но фейс ту фейс комуникацията ми е трудна. С други думи се затруднявам да говоря свободно. На теста за интеграционния курс изкарах ниво за директно влизане в 5-ти модул, но и това не е достатъчно. Предполагам че за няколко месеца ще се очупя- за 3 седмици напредъка е значителен.

 

Работа.

Намерих си работа чрез директно кандидатстване по работодатели или по сайтове за работа със CV-та. Бях се регистрирал и в няколко български борси - от една ми пратиха изключително незадоволително предложение, а другата ме покани на форум в Бургас през март месец. 

За месец получих доста откази, но един работодател ми се обади за интервю, на което аз на развален немски обясних, че предпочитам интервюто да е на английски, понеже немския в момента не ми е сила и не искам да пропусна нещо важно. Стана и интервюто мина с променлив успех. След две-три седмици получих мейл с въпрос кога мога да започна. В си мисля, че човека ме взе основно заради CV-то. Тук, явно, доста трудно се учи више. Хората не са запознати със системата в България и сигурно една бакалавърска степен и две магистратури са му се сторили доста внушителни. А пък и предполагам, че не е имало достатъчно квалифициран кандидат-германец с моя опит в сферата, навит за такава заплата. Така моя съвет като пускате автобиографии е да не се спирате пред нищо. Не знаеш от къде може да изскочи птичето.

Друг съвет: аз лично повечето обяви за работа ги гледах или от портала ЕУРЕС или от Jobörsee. В случаите че работодателят е упоменат в обявата, си направете труда да направите един рисърч и да му намерите мейла. После поставете мейла му в явно копие когато кандидатствате. ПОМАГА! От много места ще ви отрежат учтиво, но все някъде ще върже. При мен се случи.

Документи

Нямам какво да добавя - всичко е описано достатъчно добре тук. Лично на нас ни искаха само снимки за здравната застраховка - всички други документи си ги преснимаха те. Но по 2-3 копия на останалите документи никога не са излишни.

 

Жилище.

Като разбрах в кой град ще работя, започнах да си търся жилище. Трябваше ми задължително обзаведено, понеже нито имах време, нито средства да обзавеждам. Ние сме в Десау - въпреки че е третия по големина град в провинцията, за размерите на Германия си е малък и доста скучен град. Обзаведени жилища няма много, но едно намерих. Работодателят беше така добър да разговаря с хазяйте от името на фирмата и уреди доста неща. За мен остана само да им преведа по сметката парите за първия наем и кауцион-а. Съвет - използвайте TransferWize - разходите по таксите събирани от банките драстично намаляват. Аз късно го открих тоя сайт и ме одръстиха от българската банка с по 20 Евро за трансфер - хазяйна искаше отделен трансфер за наема и отделен за кауцион-а. Шефа дойде и да ме вземе от летището в Берлин.

 

Семейството:

Всички потеглихме заедно - препоръчвам авиокомпанията AirBerlin - в сряда и четвъртък имат полети за Берлин за по 75 Евро с вкл. 23 кг. куфар чекиран багаж и 8 кг. ръчен на глава. На жена ми и е трудно, понеже няма познати и не знае езика. Иска да се връща. Детето го приема много по-добре. Като види някой да пресича неправилно или някой джигит по улиците му вика варненец. Но му е скучно. Времето тоя месец не беше много хубаво и стоенето в къщи с ревящата му майка не му се отрази добре.

Днес обаче ходихме до детска градина и въпреки че директорката каза че му е късно - понеже август трябва да започва училище и за три месеца не и се ще да взима дете не знаещо немски(дори и в интеграционна група), излезе пич и ни записа. От 09.05 тръгва, дори ни показа в кое училище да идем да говорим и ако директорката там преценяла, нямало проблем да остане още една година в градината. Записа го и на спорт. Детето като видя децата на двора се превъзбуди и дори е навит да спи на обяд за да ходи там.

Кучето пристига в неделя. Ходихме днес на Вет и там ми казаха, че трябва да му регистрират чипа в Бюргерамт в общината и да сключа застраховка там.

Нет и телефон

За сега съм на предплатена карта на о2. Нета се вързах към Водафон 22 евро на месец нет и домашен тел. Проблема е че че чакаме вече близо месец да го пуснат. Първо водафон трябва да получи разрешение от хазайте. После дойде един чичага и каза че окабеляването е старо. Можели да пуснат кабел от съседния блок, но първо собствениците трябва да се разберат, после да се питат живущите кога е удобно да дойдат с бургиите и чак тогава да се случи инсталацията. В момента като абонат на Водафон(макар и на хартия) ползвам един от техните хот-спотове. Живот и здраве във вторник ще идват да ни пускат и нашия нет. Имаме сателит в квартирата с рисийвър и над 200 канала. Предполагам че таксата им влиза в небенкостен - писма още не съм получавал.

Ред на посещение на институциите:

имам отделна тема по тоя въпрос. Малко допълнение от опит. Най удачния ред за мен е:

1.община - адресна регистрация - отне ми 30 мин с чакането

2. някой офис на мобилен оператор да си вземете предплатена карта.

3. банка за банкова сметка - искат ви я навсякъде. Ако бях съобразил да си я направя веднага след адресната, щях да свърша всичко за един ден.

4. Доставчик на ток - по съвет от съфорумец реши да не се занимавам и сключих с държавния доставчик - като излязох от Бюргерамт, само трябваше да вляза в съседната врата с още неизсъхналия печат на адресната регистрация. Стана за 15 мин.

5. с адресната и трудовият договор отивате в някоя кранкенкасе за здравна застраховка

6. интернет

7. езиков център за интеграционен курс.

NB хубаво е където можете да си уговорите среща предварително - в банките това май е задължително. Има телефони, мейл - начини има.

 

За сега все още се ориентираме в обстановката и има още много неща да се доизясняват и избистрят. Ще продължавам да пиша в реално време как се случват и другите неща.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ей, най-сетне официална вест от теб. Бързичко действате и така трябва. Не знам колко часа на ден си зает около работата, но хубавото време тепърва предстои и много бързо ще свърши, така че му се наслаждавайте и не пропускайте нито един слънчев ден в "Мрачния" изток.

Иначе разбирам много добре как се чувства съпругата ти. Трябва да предприемете нещо по въпроса, особено когато детето също започне да отсъства за половин ден. Мисля че няма да е пресилено, ако кажа, че в само в района има десетки, дори стотици българи.

Имате ли на разположение личен автомобил?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Принципно работното ми време е  от 12:00 да 21:00. Почивам различно. Лично аз преспочитам да не почивам в неделя - всичко е zu. Няма какво да се прави. Дори мола е затворен. Не знам какво е положението в "големите градове".

Жената започва след месец курса. Иначе имам колега от университета в Гера. И друг в Хамбург. Дори в Сатурн чухме двама да си търсят някакво "кабелче". Но тука все още не познаваме никого. Иначе кола още нямаме. Ще започнем с колелета. Кола - най-рано след половин година.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Още едно допълнение. Моя съвет е ако искате всичко да ви е легално и наред, да не тръгвате изобщо ако нямате уредена поне работа. Като гледам колко ни е трудно с всичко дори и с уредена работа и квартира, не смея да си помисля какво е да дойдеш само с ръцете в джобовете. Не че не става. Трудността за мен е основно, че се озоваваш в една нова обстановка, където всичко е различно, хората колкото и да са учтиви и отзивчиви си говорвт само на собствения език.

Представете си го по следния начин: не можете да плувате. Чели сте някъде какво трябва да се прави, един-двама приятели са ви казали как да дишате правилно, но бямате никаква практика и най-вече само сте чували или виждали на снимка морето.

Събирате информация и си мислите, че ще се справите, но в момента в който се пльосвате в дълбокия вир на село, осъзнавате че май практиката се различава от теорията. Първоначално изплувате, но после изведнъж потъвате заради некоординираните си двужения. На брега седят двама съфорумци и ви крещят как се прави. Чувате какво ви казват, но не е лесно. Понякога се сещате какво сте чели, понягога усещате подводен дънер или камък от който да се отблъснете или се хващате за някоя клечка. Уменията са ви толкова, че да не се удавите. 

И се налага да се учиш в движение. С времето задобряваш, краката и ръцете се синхронизират и сигурно по-натам започваш и бутерфлай да плуваш.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Преди 10 часа, electrified написа:

Събирате информация и си мислите, че ще се справите, но в момента в който се пльосвате в дълбокия вир на село, осъзнавате че май практиката се различава от теорията. Първоначално изплувате, но после изведнъж потъвате заради некоординираните си двужения. На брега седят двама съфорумци и ви крещят как се прави. Чувате какво ви казват, но не е лесно. Понякога се сещате какво сте чели, понягога усещате подводен дънер или камък от който да се отблъснете или се хващате за някоя клечка. Уменията са ви толкова, че да не се удавите. 

Значи всичко е наред и е в реда на нещата :) 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Нямам нещо ново, което да споделя. В смисъл -нищо важно. Освен че на жената хич не и харесва и иска да се прибира. Малкия се държи, ама на градината му е трудно - ту иска там, ту не му се ходи, но факт е,  че за три дни го записах на градина( за сравнение във Варна чакахме 6 месеца и какви ли не схеми правихме за да можем да ходим на работа и някой да го гледа) . Във вторник отивам да говоря и със секретариата на училището, което ми препоръча директорката на градината. Следващото е Гезундхайтсвайспас - нещо като българската здравна книжка, че работя с храни и ми я искат. След това - Мисия киндергелд. 

Навсякъде по институции хората са много учтиви и се стремят да си вършат работата и като го правят да са ти в помощ на теб - което е нещо ново за мен - всеки знае какъв зор е да си извадиш и най-простата бележка от коя да е община в България. Но се дзверят на личната ми карта и се чудят: "КАК ТАКА НЯМА НА НЕМСКИ?".

Прави ми впечатление също какви добри клиенти са германците - ще те изчака да си свършиш работата, да дойде неговият ред и няма изобщо да вдига скандали. Мисля, че Германия е прекрасно място да започнеш бизнес в сферата на услугите - скъпи са и клиентите са търпеливи и проявяващи разбиране. Но пък от друга страна са лоялни към доставчиците си и дори и да са монополисти(доставчиците) и ти да им предложиш по-евтина и по-добра услуга, си мисля че трудно биха сменили партньора.

Друг интересен парадокс, който ми се набива на очи е как така едновременно е възможно да са помислили за всичко - пр. на участъците от велоалеите, които са в "извънградската част", където няма улично осветление, са се сетили да сложат прегради за да не те заслепяват в тъмното светлините на идващите насреща автомобили, а за някакви дребни неща хич не им сече пипето. Пример - един колега зареждаше малко хладилниче с безалкохолно. Един поглед от другия край на кухнята ми трябваше да разбера, че вратата на хладилника няма да се затвори, ако е нареден по тоя начин, но той трябваше да провери.

Учудвам се колко не са оптимизирани нещата като процеси в малкия бизнес и за какви глупости се разхищават пари, време и средства. Масово се използва факс и поща, при условие, че има мейли и се стремим да спасяваме дървета. Може да е само в моя забутан град, но доста често се сблъсквам и с неприемлив за моите стандарти непрофесионализъм - на доста места нещата с вършат все едно си в час по трудово. 

Може би животът в България ме е направил такъв, че винаги да цепя стотинката на две и да имам комбинативна мисъл, за да мога да се измъквам от всякакви ситуации - не знам. Може би това тук не от такова значение - ще видим.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

След първоначалното учудване, критики към системата и размисъл с течение на времето, човек стига до извода, че тук всичко си е на мястото и е както трябва.

Относно Гезундхайтсвайспас. И аз го имам. Вади се само с присъствие. Трябва да се изгледа едно филмче и да се платят 25 евро (за Хамбург). Интересното е, че няма нищо общо с нашата дивотия в ХЕИ и е безсрочен, а не годишен.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мога да допълня темата (си) с още няколко съвета:

1. Може би е писано хиляди пъти, но пак ще го повторя: УЧЕТЕ НЕМСКИ. Постоянно имам контакт с германци и отношението на хората(и по институциите включително) става съвсем друго като разберат, че полагаш усилия да учиш техния език и се опитваш да говориш на него. За тях това е много важно. Опитват по всякакъв начин да ти помогнат и да ти задвижат нещата. На всеки германец му става неприятно като се опитваш да обърнеш на всякакъв друг език. 

2.Намерете си работа - също като с езика германците те уважават за това че си дошъл тук и не лежиш по цял ден и не чакаш на помощи и социални. Те не са като англичаните да ти казват, че им крадеш работните места - за тях е важно като си тук да си част от обществото и да  оставяш своя "дан" в хазната. Мразят мързеливи и лежащи по цял ден хора. Нямат нищо против да си тук, стига да говориш езика и да бачкаш. Плюс това ние имаме едно предимство, което ни е заложено генетично - бели хора сме. Въпреки че са търпеливи и толерантни виждам какво е отношението към мен, към по-мургавите и към най-мургавите. Малко като в оня виц: "я по-тъмно зелените да слязат да бутнат малко рейса".

Имах случка с един пиян, не особено образован, налитащ на бой германец, който след като разбра, че съм тук заради семейството си, говоря приличен немски, бачкам, не получавам никакви помощи и ежедневно въртя по 12(общо) км от вкъщи до работа и обратно взе да ме тупа по гърба и да ми казва " Du haßt mein Respekt" и искаше и даже бира да ми купува. Разбира се, колкото и дискриминационно да звучи, най-ми помогна факта че съм бял и че съм европеец. Това е положението.

Плюс: по-възрастните източно-германци имат приятни спомени свързано с нашето черноморие.

3. Купете си колело - в Ebay Kleinanzeigen може да си намерите доста прилични колела на добра цена - 50-100 Евро. Казаха ми че имало ден в месеца, в който общината разпродава и т.нар. lost and found колелета. Но предполагам, че ще са в окаяно състояние. Нови, купени от декатлон, най-евтините колелета са по 200 Евро. И ще трябва да си купуваш допълнително светлини, калници и багажник. Сложи още около 100 Евро. А тези "аксесоари" са ти нужни. Условията за колоездене тук са чудесни и това е евтин начин да стигнеш от точка А до точка Б относително бързо. В България са на мода Планинските колелета, но аз препоръчвам т. нар. Трекинг байкове - това са колелета за градска среда с тънки гуми, калници, светлини и багажник. И гледайте да са с амортисьори и удобна седалка. Тук не проблем дори и най-гримираната кифла(за нея самата) да си джитка с колелце до работа. Не е като в Холандия, но голяма част от населението се придвижва с колела. А и както казах - условията за колоездене са чудесни.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравейте, малко ъпдейт. има много за разказване, ама така по-накратко. 

Ноември - лани - 2016 - фирмата в която работех обяви фалит. Съобщиха ми го два дни след като ми се роди второто дете. Кофти, ама като гледам как правеха разходи, някакси беше очаквано натам да идат нещата или поне да се стигне до някакви съкращения. Работех в пансион с възможности за банкети. лятото докато имаше работа, всичко беше ОК, ама като стана октомври и мероприятията замряха до пенсионерски рождени дни и помени и приходите намаляха. Не знам дали всички германци се отнасят толкова безотговорно към баланса си, но мойте бивши работодатели хич не гледаха как може да се свият някой разходи и да се спести някой евро. ама как да е. дадоха ми Кундигунг и пътния лист към АА. Бяха така добри да ми попълнят всички нужни документи и да ми помогнат при попълването на други. Записах се в АА и от та ми искаха небезисвестният PD U1 за доказване на осигурителен стаж. С връзки го изкарах без да съм там лично. В крайна сметка решиха да получавам обезщетение за една година. Освен това получих и Инсолвенцгелд заради фалита на фирмата и неизплатена последна заплата. Хубаво че има кредитна карта и по това време ми изплатиха накуп за няколко месеца елтернгелд за малкия и ми възстановиха половината сума от интеграционния курс. иначе бяхме загинали. След няколко мейла с отговорника по изплащането на Инсолвенцгелд, успях да изкрънкам един аванс по Коледа. Та оцеляхме. Освен това декември се хванах като аусхилфе е ДХЛ, та и от там падна някой лев. 

от януари вече започнах да получавам обезщетение, та колелото се завъртя наново. Кандидатствах на много места. На някой ме викаха, ама предлагаха минимална "ставка", та прецених, че по-добре да си лежа в къщи и да изчакам по-добри предложения. Колегата с който бачках в ДХЛ ме свърза с неговата цайт фирма и се записах там. Но и там предложенията не бяха кой знае какви. 

Веднъж се засякох с един от преподавателите, в училището, в което изкарах В1 и той ме пита не искам ли да карам В2. Говорих с моята Бруфсбератерин и тя даде зелена светлина. Минах нещо като психо-IQ-дойч тест в BPS към АА и започнах курса. Докато го карах подадох в дна агенция за автобусни шофьори. Стана ми ясно че ако искам да си намеря някаква прилична работа, ще трябва да правя някаква преквалификация. Един шофьорски курс бше най-късата, която намерих. Имам две дца и съм на 36 години - нямам време за 3-годишен умшулунг. Пък и имам познат автобусен шофьор и каза, че работата е добра и парите са доволни.

ТА подадох документи, след две седмици се обадих уж да питам дали имат някакви възрастови ограничения за работата и слд 3 дни човека ми се обади за интервю. Важно уточнение е, че в сайта изрично пише че може да кандидатстват хора с кат В, като фирмата им спомага за изкарването на кат Д. Аз имам само В. Бях се подготвил, най-вече с размера на заплащането в нашата област, та всичко мина префектно. След още няколко седмици ми се обади вече ЧР на автобусен превозвач. Ходих на интервю, което мина добре и след седмица получих едно писмо по пощата, че ако АА ми осигури курс за категория, то те веднага ме взимат на работа. Следваше още едно събеседване с BPS и отново зелена светлина, Та сега съм на етап започване на курса. Хубавото е че когато си в някакъв билдунг, обезщетението за безработица се удължава със срока на обучението. Та ще изцоцам социалната система максимално :)

Ако имам някакъв нов съвет за хора решили да идват насам е да си изкарат Д и С категория в България. За нещо като план Б - шофьори винаги се търсят.

Редактирано от electrified

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ъпдейт.

Вече бачкам от 01.01.2018. Q1 мина, остават още 3 месеца да мина на безсрочен. Работата я намирам за интересна, но отговорна. Все още не се е случвало да ходя без желание. Заплащането за областта е добро, но за отговорността, която носиш го намирам за твърде недостатъчно. В смисъл - всеки ден съм отговорен за 12-метрова, 13-тонна машина, струваща поне четвърт милион. Да не говорим за живота на поне 150-200 човека на ден вътре и останалите участници в движението.

Успоредно с това водя и кардио курсове в два фитнеса - в Магдебург и тук в Десау,  с опция и да започна и в Кьотен и Лайпциг. Стига да имам време. За сега ще пообиколя и останлите 2-3 студия в Десау, че да си спестя поне пътните разходи. Явно трябва лично да се ходи - пускал съм Бевербунг във всички студия и нищо. Но в момента в който отдиох на крак в ИнДжой Лейди и ги попитах търсят ли си Курстрейнър, отговорът беше: Кога можеш да започнеш?

 Хем се поддържам във форма, хем разпускам от стреса, хем пари изкарвам и се забавлявам. В крайна сметка това е с което искам да се занимавам, но ще отнеме време да се получи. 

Имаме и други планове за развитие, но в момента са само на работната маса. Но със сигурност когато големия завърши 4-ти клас, ще се местим в град с размерите и възможностите на Лайпциг.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване


×