Jump to content
Родени в България
Рени Дудева

Психологическа помощ в Германия на български език

Recommended Posts

Здравейте, много се радвам, че откривам този сайт, привлече ме името, да си призная:) И аз като много българи в чужбина имам нужда да общувам с хора на родния ми език, да задавам въпроси, да получавам отговори, да създавам ценни контакти,. Така малко или много запълвам онази празнинка, която само духа на България може да направи. Предлагам да отворим тема за Психология и Психотерапия. Всеки, който има нужда от психологическо консултиране на български език  може да го направи тук. Ще се радвам да бъда полезна на хора, които искат да чувстват Радостта от живота, въпреки всички трудности и препятствия, които искат да се справят с паник-атаки, стрес, непоносими взаимоотношения, трудна комуникация с тинейджъри или просто искат да бъдат изслушани. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравейте и добре дошла,

темата обещава да бъде интересна и се надявам, че първоначалната липса на активност няма да ви откаже да продължите участието си. Да разбирам ли, че вие като професионален психолог (и психотерапевт) предлагате своето съдействие на другите потребители?

Ако действително имате желание да допринесете безвъзмездно за подобряване ежедневието на сънародниците ни зад граница, значи сте попаднала на правилното място ;)

Желая ви успех!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравейте Рени,

включвам се в темата Ви със следния въпрос: каква според Вас е причината да липсва желание за комуникация между хора със сходни интереси, проблеми, житейски ситуации? Имам предвид форума ни, в който броят на регистрираните потребители е по-голям от броя на изказаните мнения :huh:

До скоро ...

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравейте, много благодаря за топлия прием! :) Да, готова съм да отделям част от свободното си време, за да съм полезна с опита си на хора, които имат нужда от психологическо консултиране. Ще се радвам да иницииране всички заедно теми, които вълнуват душите ни и сърцата, защото е повече от очевидно как потъваме доста често в една ежедневна рутина, която ни откъсва от истински ценните неща - като любов, приятелство, човешки взаимоотношения, природа, взаимопомощ, и т.н.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравей, Крякаща тайфа! Относно липсата на желание за комуникация - не знам откога точно съществува този сайт и форума към него, но допускам, че ако е сравнително млад, т.е. отскоро в интернет пространството е нормално активността на потребителите да не е толкова интензивна, въпреки, че броят на регистрираните е голям( а и това е относително, сравнено с кой друг сайт е голям?) Други евентуални причини- не се отговаря своевременно на зададени въпроси; компетентността и изчерпателността на отговорите също е важна за задалите въпроси; сайтът не е евентуално достатъчно популярен; От съществено значение за полезна онлайн комуникация между хора с подобни проблеми е да се чувстват защитени от некоректно отношение и оскърбителни изказвания; Каквито и да са причините сигурна съм в едно: ако едно такова начинание се върши от сърце и душа няма начин да не успее. Въпрос на време и търпение! 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
На ‎9‎/‎19‎/‎2016 at 13:50, Рени Дудева написа:

Здравей, Крякаща тайфа! Относно липсата на желание за комуникация - не знам откога точно съществува този сайт и форума към него, но допускам, че ако е сравнително млад, т.е. отскоро в интернет пространството е нормално активността на потребителите да не е толкова интензивна, въпреки, че броят на регистрираните е голям( а и това е относително, сравнено с кой друг сайт е голям?) Други евентуални причини- не се отговаря своевременно на зададени въпроси; компетентността и изчерпателността на отговорите също е важна за задалите въпроси; сайтът не е евентуално достатъчно популярен; От съществено значение за полезна онлайн комуникация между хора с подобни проблеми е да се чувстват защитени от некоректно отношение и оскърбителни изказвания; Каквито и да са причините сигурна съм в едно: ако едно такова начинание се върши от сърце и душа няма начин да не успее. Въпрос на време и търпение! 

Здравей Рени, в много голяма степен съм съгласен с написаното от теб. Но по отношението на комуникацията между хората изобщо, а не само в този форум, наблюдавам следния парадокс - с увеличаване на възможностите за комуникация, предоставени ни услужливо от съвременните технологии, намалява количеството (дори и качеството) на тази комуникация между хората. Нямам възможност да подкрепя наблюдението си с конкретни измервания, но като че ли не е и нужно.

Виждам го всеки ден при приятелите, колегите, децата си ... Уж общуват с другите, но всъщност няма социум, няма открити разговори по всевъзможни теми. Опасността от излагане, неудобни въпроси, критика и т.н., и т.н. - дали това ни сковава и ни затваря в света на виртуалната псевдореалност? Усещам, че има нещо друго, но не мога да го формулирам. Ако можеш, помагай B)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравейте! Случайно открих този сайт и тази тема. Много се радвам,че Рени Дудева е решила да отделя време за да помага на другите.Успех на нея и на всички членове на групата! Надявам се тук взаимно да намерим отговорите на всички въпроси които не ни дават спокойствие и ни измъчват особено вечер когато затворим очи за сън. Предполагам,че при повечето хора е така.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Съжалявам,че този сайт няма никакво развитие :( Явно е много трудно да споделим,да се разкрием,да си признаем,че сме слаби в даден момент и не можем да се справим сами..... оправданието е липса на време-зад това се крие нещо друго. Аз обаще ще продължавам да влизам и да надниквам зза нечие присъствие :) За много години на всички които "хвърлят" по едно око тук и ви пожелавам да сте здрави,позитивни и винаги необходими някому.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За много години на всички :) с пожелания да сме все по-Себе си, по-честни и истински Хора, по-сърцати и да се обединяваме за Добруване.

Milenkapet докосна ме твоя пост! Да си призная отдавна си мислих да вляза и да видя кой е на линия , какво ново, но все се оправдавах с липсата на време. И не е вярно, че нямам време - имам! Просто, не виждах смисъл. Нямах мотивация. Не се чувствах нужна. Затова Ти благодаря от сърце за това пожелание "винаги необходими някому":)

Трудно е, да, трудно е за много от нас да се доверяват, да разкриват част от себе си - особено онази част, която плаче, която страда, която боледува, която мрази, която псува. Свикнали сме да сме "на ниво", особено тук в чужбина, където нуждата да се докажем пред другите нараства два пъти повече отколкото на родна земя(по мои наблюдения). Но пък всеки има избор . Всеки сам решава как да се чувства, какво да изживява, с кого да общува и пред кого да се разкрива.

На мен сега например ми идат две неща, за които бих искала да споделя с вас. И първото е как се чувствах по Коледа  - съвсем накратко. Коледа изкарахме вкъщи с мъжа ми и децата ми(като едното е в активен пубертет и изобщо не вирее по семейни софри), тук в Германия, без останалите близки и обични мои роднини. Така се наложи. Сготвихме си, наредихме си маса, свещички, спазихме традиции и ритуали....пийнахме си, попяхме си ......и не е като да не съм била благодарна за всичко, което ми е дадено, но се чувствах някакси непълна, наполовина, далечно ми беше.:( Поплаках си, разбира се. Обещах си да не допускам влече да прекарвам Коледата (най-семейния празник) далеч от България, от майка ми, от баба ми - та колко Коледи, ще съм още с тях? Един Бог знае! Липсваше ми всичко българско и родно, това е. Може и да съм лигла или романтичка, но това съм Аз ....понякога.

Малко преди Коледа обществото на българите във Франкфурт бяха организирали много хубав концерт с участието на различни танцови групи на бг фолклорни танци(и нашият клуб "Гайда"участва) и се получи много весело и повдигащо духа български. Имаше и щандове с различни традиционни ястия и напитки. Абе, стана веселбата!. Та, това събитие беше което ме зареди по празниците. Ще ми се по-често да се организираме, да сме заедно, да споделяме общи интереси, да си помагаме. Хора, кое ви държи живи вас, тук в Германия? Споделете !

 

П.П. Защо не получавам известия, че има писано в тоя сайт на моя имейл, странно?!:huh:

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
преди 33 минути, Рени Дудева написа:

П.П. Защо не получавам известия, че има писано в тоя сайт на моя имейл, странно?!:huh:

До сега бе необходимо да се абонирате за съответната тема за да получавате известия. Направихме го да бъде автоматично. Смятам, че вече няма да имате проблеми с известията.  Също така ще се радваме да сме по-често заедно тук :)

Успех!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Супер, мерси, Админ-е! :) Да, сайта е супер полезен и има доста инфо, преди малко разгледах  файловете има и готварска книга с бг рецепти, качена даже. Браво! Ще се вясвам по-честичко значи! Айде, лека вечер от мен!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравейте , Рени . Тарся човек като Вас за дащеря си . Има голяма нужда от психологична помощ. Много често изпада в депресия. От 7 месеца сме в Германия и тук няма приятели и социален живот. Това я убива. Връщане в България не я удовлетворява. Общо взето не може да намери своето място. Желае да разговаря с психолог или психотерапевт. Тъй като немският език  и е на начално ниво разговора трябва да бъде на български или английски език. Как да се сваржем с вас ? Само онлай ли може да комуникираме? Влагодаря предварително.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравейте, aniadams! Ако желаете свържете се с мен по скайп или моб.телефон, за да уточним някои неща ...като например на каква възраст е дъщеря ви и къде живеете.Skype: renkata992 или 01575 8887787

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравейте бих искал да споделя с някой моят проблем.Тая година ми се случиха доста неща като се започна от една паник атака, интересното е че после започнах да се чувствам на моменти добре ,на моменти зле, все едно ми е нужно да презаредя батериите, след което почнах да търся да си помагам сам, обаче както знаете понякога някои неща които четем допълнително ни натоварват.И това различно настроение продължава да е така, и когато се почувствам зле отново започвам да търся причината и защо става така , при положение че до преди 1 час съм се чувствал добре. Понякога немога да го проследя как става, кофтито което е че от 2 месеца някъде се чувствам на моменти все едно че не съм аз , следя как говоря ,как мисля , как всичко е създадено , прекалено много любопитсвам, и преди съм имал такива мисли , но не съм се тревожил като се появят.А сега докато говоря и ми мине мисъл сега как го знам това ,как говорим ,как всичко е запаметено и помним всичко, и хем си давам отговор всеки ден и ми става по-добре , хем след известно време се повтаря същото и се чувствам забил.Моля дайте ми подкрепа и съвет.Благодаря ви !

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравейте, Анатолий Антонов! От това, което споделяте разбирам, че сте имали преживявания, които са повишили нивото на тревожност у вас, което е отключило от своя страна и паник атака. Разчитали сте на самопомощ, но това не е довело до решаване на проблема. Хубаво е, че пишете затова и търсите и други варианти за излизане от ситуацията. Понякога наистна имаме нужда и от други гледни точки. Аз самата години наред страдах от паник атаки. Сега те са само "лампичка за претоварване на системата Ми" Все по-рядко ми се случва да усетя някой и друг симптом, но вече начина, по който го възприемам го превръща в поредния урок, който не съм донаучила и отшумява почти мигновено.

Казвате:

На ‎12‎.‎10‎.‎2017 at 17:40, Анатолий Антонов написа:

все едно ми е нужно да презаредя батериите,

тази любима моя метафора ви подсказва от какво имате истински нужда. Въпросът тук е: "Все едно ли Ви е дали ще си презаредите батериите или наистина смятате, че можете да я карате постоянно без да се съобразите с истинските потребности на тялото и душата си? Запитвали ли сте се какво Ви кара да се чувствате зле? Може би това са определени хора около вас, възникнали ситуации, които не са под Ваш контрол или вероятно начина, по който възприемате нещата около вас.Опитйте се да си отговорите честно на тези въпроси. Състоянието, което описвате

 

На ‎12‎.‎10‎.‎2017 at 17:40, Анатолий Антонов написа:

все едно че не съм аз , следя как говоря ,как мисля , как всичко е създадено , прекалено много любопитсвам, и преди съм имал такива мисли , но не съм се тревожил

напомня до известна степен един типичен симптом на паник атаката - т.нар. деперсонализация, за която е характерно, че ти се струва, че се чуваш отстрани, че се наблюдаваш отгоре, сякаш съзнанието ти е отвъд мозъка и тялототи. Подобно усещане е дереализацията, когато ти се струва, че всичко наоколо е като сън, далечно някакси, нерално. Един от основните фактори за възникване на тези състояния е хипервентилацията, която е причинена от гръдното повърхностно дишане. А такова дишане имаме, когато сме свръх-напрегнати, свръх-контролиращи, когато сме позволили на страховете ни да владеят живота ни. Има много хубави техники за дишане, за релаксация и медитация(незнам до колКо са Ви близки подобни практики), прилагането на които с постоянство и разбиране води до съществени промени в светоусещането Ви. Но сами по себе си в дългосраочен план не биха имали ефект ако не са приложени в комбинация с Вашето "ново" възпрятие за нещата, които Ви се случват. Когато имаме една по-осъзната нагласа за онова, което ни се случва, за проблемите и болките, които изживяваме, когато си задаваме по-често въпроса" Каво имам да науча от тази ситуация?", а не " Защо точно на мен все?" тогава заповаме да живеем един по-пълноценен и изпълнен с радост живот.

Живеем в много динамичен свят, всичко тече на бързи обороти, мятаме се от задача на задача, губим връзка с нашата вътрешна природа и затова мнозина от нас изпадат в подобни състояния. Не се при-теснявайте, Анатолий, не сте сам! Пишете затова, ко ето ви вълнува, движете се редовно(спортувайте), вярвайте, че всяко нещо си има причина и се доверете на собствения си потенциал за Живот. Защото вссеки от нас е частица от Всемирния ред. И във всеки от нас стои и човешкото и божественото. Дерзайте! Няма нищо по-хубаво от Живия Живот! А всичко, за което си говорихме по-горе е част от него! :)

 

 

Редактирано от Reni Dudeva

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благодаря ти Рени,че се отзова на моите въпроси, нека и други хора се включат във темата, за да можем взаимно да намерим отговорите на нашите "интересни и любопитни" въпроси и усещания !

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване


×