Jump to content
Родени в България
Рени Дудева

Психологическа помощ в Германия на български език

Recommended Posts

Здравейте, защо така негативно се чувствате? Защо не се опитате да създадете контакти и да се срещате хора. Казвате, че мъжът ви, ви подкрепя и няма причина да се чувствате така. На колко години са децата, ходят ли на детска градина, училище? От всичко прочетено си мисля, че вие сте се затворили в себе си, а не хората да са се отдръпнали. Вие написахте езикът, вирусът, отдръпнатите и вечно заети хора).

Може би първият проблем е езика, на какво ниво говорите езика? Имате ли свободна  комуникация? Ако езика още ви куца, може да се запишете на курс, дори и веднъж в седмицата да е това, примерно съботните курсове на VHS пак ще излезете от сивото ежедневие. Може да си намерите един мини джоб във време, когато има кой да се грижи за децата. Така ще се чувствате полезна и ще правите нещо различно. 

Това също ще ви даде възможност да промените нещо.  Освен това незнам вече дали са подновени събранията на майки с малки деца, веднъж в седмицата. При нас това са няколко такива групи на различни места. Децата играят, майките си говорят, пият кафе, има сладкиши. 

Освен това с децата вече са разрешени спортните занимания навън, въобще имате много алтернативи за контакти и нови приятелства. 

За съжаление това което описвате е много често срещано, за да се чувствате добре, трябва да се "потопите" и приемете тази среда. Много хора се ограничават в търсенето на контакт на български, защото така е по-лесно,  а и е познато. Вчера се виждах с моя позната молдовка с две малки деца, тя работи по няколко часа, тръгнала е на курс по немски в2, говорихме си доста, общо взето това което и вие пишете, да много е изморена, но е по-добре отколкото 24 часа с две малки деца, а и се подготвя за момента в който трябва да тръгне нормално на работа. 

Попитайте се да промените нещо и да излезете от зоната си на комфорт и резултата ще дойде.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
преди 34 минути, veronik_veronik написа:

Може би първият проблем е езика, на какво ниво говорите езика? 

Това също ще ви даде възможност да промените нещо.  Освен това незнам вече дали са подновени събранията на майки с малки деца, веднъж в седмицата. 

Освен това с децата вече са разрешени спортните занимания навън, въобще имате много алтернативи за контакти и нови приятелства. 

За съжаление това което описвате е много често срещано, за да се чувствате добре, трябва да се "потопите" и приемете тази среда. Много хора се ограничават в търсенето на контакт на български, защото така е по-лесно,  а и е познато. Вчера се виждах с моя позната молдовка с две малки деца, тя работи по няколко часа, тръгнала е на курс по немски в2, говорихме си доста, общо взето това което и вие пишете, да много е изморена, но е по-добре отколкото 24 часа с две малки деца, а и се подготвя за момента в който трябва да тръгне нормално на работа. 

Попитайте се да промените нещо и да излезете от зоната си на комфорт и резултата ще дойде.

Много благодаря за предложенията и за разбирането! :)

Децата са на 5г., а другото 5 мес. Не съм останала съвсем депресирана в ъгъла. :)

Тук сме вече от година, имахме различни трепети, премествания - много бързо изтече времето. Запознахме се с готини хора.
Сблъсквахме се с интересни и не толкова натоварващи ситуации.

Мисля всякакви занимания, за да не ни е скучно. Имаме няколко приятелски семейства - българи, много свежи хора.

С германци обаче контактът ми се вижда много сложен - трябва днес да се чуем, за да се видим след 2-3 седмици. Няма ги тези спонтанни срещи. По паркове и градинки се разменят някои думи с мамите, но до там. 

Определено не търся само български контакт. Има хора, които избягвам естествено, не ми се понравиха на аурата. Знам, сигурно звучи, че живея в балон, близо до дъгата, но просто искам човек, с който мога да обсъждам идеи, а не хора... Да не е вечното слушам, за да отговоря, а не за да те разбера и да ти помогна.

За момента се въздържаме от струпване на много хора на едно място, освен детската градина и детските площадки. Наясно съм, че няма как в стерилна среда да живеем, то не е здравословно. :D

Радвам се, че децата се развиват добре. Доволна съм, че голямото (ходи от скоро на детска, защото чакахме много време след преместването ни от едно в друго населено място) се справя много добре, социално животно и винаги бърбори с когото си пожелае.

Всеки ден има разходки, каране на колело. Решихме да последваме и правилото "Няма лошо време, има неподходящи дрехи".
Езикът не е особен проблем. Вкъщи се натискам с учебниците от училище. С приятелка през седмица събота или неделя. Ниво B1 поне, ако не - включвам английски, при много крайна ситуация. Не ме и страх да говоря, нищо че дори не е много правилно на моменти. Трябва да се говори, за да се научи. ;)
В момента търся възможност за интеграционния курс, със скрита надежда да се закача B1 или B2. Надявам се, че скоро ще споделя нещо позитивно и по тази тема.

За работа мислех, но считам, че е по-добре да си кърмя детето докато мога. Записано е за малка група и ще чакам до догодина, да го настаня първо него, та после да може да се работи. 

Гледаме да се занимаваме с нещо, че на едно място да се тъпче - то човек се не развива.

Няма кой да ни гледа децата, ние сме си само. Опитваме мнооого да съчетаем нещата и да мислим доста по-напред. Ама то и ако беше лесно, нямаше да ни е толкова интересно да го живеем този пуст живот. :)

!Offtopic може би, но днес попаднах на темата за Baukindergeld - някой има ли опит с това?, която много ме заинтригува,защото и ние сме се ориентирали към инвестиция. Просто е нечовешко с тези пари за наеми тук...

Всеки ден,всеки води своята тиха битка със себе си и зоната си на комфорт. Не казвам, че е трудно, ама не е и лесно.

Хубаво е, че има приемане и подкрепа. Надявам се, да се доразвие темата.

Благодаря @veronik_veronik !!! 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И аз се радвам, че отговаряте и има диалог. При нас срещите с германци са чести и дори ме изненадват, да минат без да се обадят. Явно и те се променят вече. 

При нас контактите се създадоха основно от посещенията ни на местните спортни занимания за мъже и жени, след спорта събиране в някое от местните заведения, няколко пъти годишно екскурзия до някъде. От местата, където сме работили и където живеехме. 

Между другото темата за Baukindergeld я пуснах аз, но така и никой не се включи.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Трябва да се споделя, все на някого. За да ти олекне на душата. Това е призив към всички :)

А на нас те първа ни предстоят мноооого неща. Просто ми е мъка за роднините в България.

!offtopic За Baukindergeld, нямах представа, че има такова нещо. Действително обаче, ако е до края на 2020, не съм сигурна дали ще ни свърже. Ще почета още.

Подавам микрофона на следващия съфорумник. :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване


×