В древния Рим форумът е бил мястото, около което се е развивал обществения живот на градското население. Обикновено го описват като просторен площад, чиято основна функция е била да служи като пазар. Постепенно форумите разширили своите функции и към чисто икономическите такива се добавили политически и обществени – там се празнували големи тържества, разисквали са се обществените въпроси, зараждали са се политически процеси.

Трудно ни е да си представим значимостта на тази структура за древните римляни, както е трудно на децата ми да си представят, че съм живял например без мобилен телефон. Но има нещо в човека, върху което технологиите все още не са повлияли драматично - това е потребността от социални контакти (да не се бъркат с псевдоконтактите в социалните мрежи). Поведението ни е все така социално обусловено и почти непрекъснато се намираме в някакви малки или по-големи социални групи, които оказват влияние върху нас. Така че площадът, пазарът, риторите, врявата все още имат място в ежедневието ни, но просто са на друго място.

Защо да пиша в интернет форум?

За да може да се отговори на този въпрос е важно да се знае как човек възприема форумите - като място за празни приказки между самотници или като нещо повече. Повечето мои познати се отнасят скептично и дори с насмешка към това, че пиша във форум. Чудят се защо си губя времето там, след като и без това общувам ежедневно с толкова много хора. Ами ето защо:

• за мен форумите са място, на което свободно можеш да изразиш мнението си и можеш да го отстояваш докато сам решиш, че е уместно и правилно, като в същото време не ангажираш другите с него
• форумите са като земя, която е неизбродена - винаги откриваш нови и нови неща; невероятно е по колко много начини може да бъде интерпретиран даден факт и колко различни реакции може да предизвика
• въпреки че в реалния живот съм социално активна личност , вероятността да срещна там такова разнообразие и концентрацията от хора, мнения и гледни точки е много малка
• форумите са начин да погледнеш критично на себе си, докато наблюдаваш поведението на околните
• анонимността (макар и условна) те освобождава от задръжките на идентичността; свободен си да изразиш неща, които не би споделил в реалния живот
• винаги имаш втори шанс
• голям привърженик съм на свободния обмен на информация

В заключение - площадът "Български център" е отворен за всеки, който иска да напише нещо. Дали ще бъдете участници в събитията или ще си останете просто негови гости е въпрос на личен избор.

Аз избрах да бъда участник в случващото се на този площад, а не просто преминаващ странник. А вие?