Съгласен съм с казаното, но само донякъде. Хората са отчаяни и в повечето случаи идват за да оцелеят. Не е правилно да им се вменява вина и да бъдат упреквани и дори, понякога мразени за своята слабост.

преди 9 минути, Aleksander написа:

Съгласен съм с казаното, но само донякъде. Хората са отчаяни и в повечето случаи идват за да оцелеят. Не е правилно да им се вменява вина и да бъдат упреквани и дори, понякога мразени за своята слабост.

Нямах намерение публикацията ми да звучи осъдително или укорително. Никой не ми е дал право да бъда съдник. Искам чисто и просто да накарам хората, който са поставени пред безизходица в България, да вложат поне малко разум, когато дойде момента да поемат за Германия. Поне малко разум ...

Дори и този форум дава добра представа за нагласите на по-голямата част от сънародниците ни. Има вече близо 3000 потребителя. Сигурно още толкова го посещават като гости. На пръстите на едната ръка можем да преброим тези, които са положили усилия да се информират предварително по различни проблеми или да зададат въпроси. Защо е така?
 

Абсолютно съм съгласна с написаното. Все едно виждам себе си... Най-унизително за мен беше това, че не мога да комуникирам с учителката на детето ми. Сега слава на Бога се справям и нещата наистина са по-различни. Още се нуждая от помощ за по-сложните документи, но повечето неща ги правя сама. Когато ме питат познати  приятели от България дали си заслужава да тръгнат насам аз в пряк текст им казвам: "Задължително курс по немски поне А2".  Знам, че те си мислят "ти как си се оправила" ама само аз си знам. Не е невъзможно без език, но е много трудно. А темата как българите те прецакват е също много дълга. Има българи, които ти забиват нож в гърба, но слава на Бога има и такива, които ти помагат много.

На 11.01.2018 г. at 19:10, Rumenova написа:

Абсолютно съм съгласна с написаното. Все едно виждам себе си... Най-унизително за мен беше това, че не мога да комуникирам с учителката на детето ми. Сега слава на Бога се справям и нещата наистина са по-различни. Още се нуждая от помощ за по-сложните документи, но повечето неща ги правя сама. Когато ме питат познати  приятели от България дали си заслужава да тръгнат насам аз в пряк текст им казвам: "Задължително курс по немски поне А2".  Знам, че те си мислят "ти как си се оправила" ама само аз си знам. Не е невъзможно без език, но е много трудно. А темата как българите те прецакват е също много дълга. Има българи, които ти забиват нож в гърба, но слава на Бога има и такива, които ти помагат много.

Здравейте!
С интерес прочетох написаното, цитираното и споделеното от сънародници, по-нагоре.
И аз съм от българите последвали мечтата си да живеят в чужбина.
В Германия съм  от близо две години.
В началото учех и се издържах благодарение на помощта на приятели и близки, но сега вече работя и съм много по-самостоятелен човек.
Искам да подкрепя написаното от автора и да предупредя всички кандидат гурбетчии, да прочетат много внимателно, и ако е необходимо няколко пъти, това, което сте публикували!
Без познания  поне на езика , мили хора, не тръгвайте никъде!
Каквото и да ви казват близки, приятели, познати, трябва да знаете истината, а тя е споделена от автора на тази публикация.
Изцяло я подкрепям от личният си опит тук.
Поздрави на всички и късмет!
 

Здравейте!
Не изчетох всички цитати, но ми е ясно за какво иде реч.
Когато си стегнах багажа за Германия, всичко от една страна изглеждаше лесно и просто, защото идвах при конкретен човек - българин, с когото няколко месеца преди това се запознах в интернет, от друга - пълно с неизвестност. Не знаех грам немски, въпреки че бях посещавала в Бългрия някакъв курс. Живеехме в едно село (заедно с двама негови колеги) без интернет, както и без транспорт в почивните дни, тъй като автобусът свързващ селото с най-близкото градче, беше ученически. Мъжете пътуваха със служебен бус до работа. През деня селото изглеждаше пусто и само някое дръпнато перденце и крадлив поглед ме съпровождаха по пътя ми към местния супермаркет. Единственият човек, който твърдеше, че е от 15 години в Германия и би могъл да ни даде полезна информация, се забавляваше да ни дезинформира и отказва от нашите идеи (това го разбрахме по-късно, разбира се) и така мъжът до мен се оказа без шофьорска книжка поради изтичане на валидността. 
Седем месеца в дивотията - не зная как не издивях и аз, но се бах хванала здраво да разговорниците и речниците и когато попаднахме по-късно в цивилизацията, още не можех да говоря, но можех да скълъпвам елементарни писэмца, което ни помогна в по-нататъшните ни битки...
Благодарение на добри хора, които ми подадоха нужната информация, започнах езиков курс. Всичко беше за сметка на мъжа до мен, с който днес сме семейство.
Днес, 6 години по-късно, вече съм по пътя към моите мечти и гледам да съм полезна с каквато мога информация, за да бъде по-лесно за новозадомилите се тук (тези, които ме познават, знаят това).

преди 4 часа, Димитрова Петя написа:

Здравейте!
С интерес прочетох написаното, цитираното и споделеното от сънародници, по-нагоре.
И аз съм от българите последвали мечтата си да живеят в чужбина.
В Германия съм  от близо две години...
 

преди 13 минути, Марияна Дамянова Иванова-Москин написа:

...
Днес, 6 години по-късно, вече съм по пътя към моите мечти и гледам да съм полезна с каквато мога информация, за да бъде по-лесно за новозадомилите се тук (тези, които ме познават, знаят това).

Благодаря и на двете ви за отделеното внимание и споделения личен опит. Надявам се, че всичките тези усилия ще помогнат на други да не повтарят все едни и същи грешки.

Надявам се да продължите с участието си и в темите на форума и ви желая хубав и усмихнат ден!

Здравейте, 

Да споделя и аз нашия опит в Германия. 
Дъщеря ни беше приета в университет в Аахен и ние с мъжа ми, като добри родители, отидохме с нея там, за да й помогнем в намирането на квартира. За жалост не беше никак лесно и дори не ни помогна много фактът, че бяхме с нея там, като родители, гарантиращи финансово и отговорно. Тя знаеше немски, защото беше учила в училище и беше преминала успешно теста DAF. Ние от своя страна се справяхме с английски и руски, та успявахме да контактуваме в повечето магазини и институции. Две седмици тя звъня по обяви и обикаляхме заедно по адреси, но това че бяхме с нея не ни помогна по никакъв начин. Все пак тя успя да си намери апартаментче в партерен етаж, чрез приятел на нейн познат от групата за взаимопомощ между студенти във ФБ, все българчета. Но апартаментът щеше да е свободен след месец и през този месец тя трябваше да нощува някъде, да си остави багажа някъде, а и да си остави парите в банка, за да не ги разнася постоянно със себе си и да рискува да ги загуби или да бъде обрана.

Възникна въпросът как да открием сметка на нейно име в банка, за да оставим парите там. И тук попаднахме в "затворен омагьосан кръг". За да отворим сметка в банка се изискваше адресна регистрация, за да има такава регистрация се изискваше да има договор за наем, а за да има подписан договор за наем се изискваше да има банкова сметка. От банката ни отпращаха още на рецепция, в момента в който разберяха, че няма адресна регистрация в Германия. Изобщо не ни допускаха до среща с банков експерт. Една българска студентка, с която се бяхме запознали чрез познати, ни въведе на срещата с нейния банков експерт и тогава от него успяхме да разберем, че банкова сметка може да бъде разкрита и с български адрес, стига да е написан на латиница на официален документ, за да могат да го ползват при регистрацията на клиента. И познайте какво, нашите лични карти съдържат адрес, но той е изписан само на кирилица и никой чужденец не може да го разчете, камо ли да го препише с клавиатурата си, която не съдържа кирилица, а и не са длъжни. За наш късмет бяхме с мъжа ми на срещата и когато си разровихме документите се оказа, че само регистрационния талон на колата има адрес на кирилица и на латиница, та успяхме да го представим на банковия служител заедно с писмото за прием от университета, които той копира за доказателство, че това е реалната официална адресна регистрация на дъщеря ни в България, като страна от ЕС. И "ооо, Тангра", успяхме да й открием банкова сметка със средства, от която тя можеше да тегли от гише на банката, а след представяне на подписан договор за наем щеше да получи и банкова карта с всички студенстки екстри. Но отбелязахме победа, тъй като с открита сметка нямаше вече да има пречки за подписаване на договор за наем и т.н.

Дотук добре, но договор за наем щеше да подпише чак след месец, а ние трябваше да тръгваме и да я ставим там сама в нищото с целия й багаж. Наложи се да търсим съдействие на място и за престоя й там помогнаха две български момичета (дъщери на познати на познати), студентки също в Аахен - за едната споменах по-горе. Тъй като в Германия има строги правила ограничаващи броя на живущите в етажната собственост, на дъщеря ни и се налагаше да се пренася през 3-4 дни от квартирата на едното момиче в тази на другото, с цялото спално бельо (чаршафи, възглавница и завивка) и с раницата с учебниците и компютъра, като охлюв. Но това беше огромна помощ за нас от страна на тези момичета, с риск да им наложат глоби от домсъветите на сградите, в които живеят. 

Мога само да кажа, че има добронамерени и чистосърдечни български студенти, които помагат в трудни моменти и това е похвално. БЛАГОДАРЯ ВИ!
А тези, които искат да открият сметка в банка, без наличн адрес в Германия, могат да го направят само, ако имат регистрационен талон на кола или друг официален документ за самоличност с адресна регистрация в България, изписана на латиница

Дано споделеното помогне на някого.
Поздрави

Здравейте!

Прочетох внимателно поста ви за абсурдната ситуация в която сте попаднали... Имали сте невероятен късмет да попаднете на широкоскроен баков служител и банката се е съгласила да разкрие банкова сметка с български адрес. В Шпаркассе до преди година, това беше невъзможно, сега незнам... Общо взето немците от като зърнат нещо на кирилица моментално го отхвърлят. Наистина в документите за самоличност (паспорт и ЛК) липсва адрес изписан на латиница.... Подозирам че това е нарочно, за да може държавата да стимулира креативността на своите поданници. Изобщо как сте се сетили да представите талон за автомобила???.Аз никога нямаше да се сетя за това...

Поздрави и още мноого късмет!

Здравейте, Крякащата тайфа!

Случайно попаднах на форума rodeninbg.com и на Вашия блог, много полезна и интересна информация и то не само за начинаещи.

 Живея в Тюрингската гора от 17 години. Всичко написано тук от Вас, споделям на 120%. Даже бях втрещена от съвпаденията на мисли. 

Ще ми позволите ли да “постна” Вашата статия в една ФБ- група? Предполагам, че след това ще се появи поне в още три, защото Модераторите и Админите на групите: ....българи в Германия, ....заедно в Германия, ...интелигенцията в Германия,.....и работа в Германия, иииии....са едни и същи лица с малки допълнения, но и те работят много усърдно за благото на сънародниците ни, и много пъти са доста всеотдайни и то безвъзмездно, което също до скоро ме учудваше. Запознах се с няколко от тях и установих, че са страхотни момичета....има и едно момче, пораснало момче, което помага по адвокатски....с една дума, хубави хора. АЗ съм само потребител. Групите са по няколко ХУхиляди човека.

Предварително Ви благодаря.

преди 37 минути, Kspp написа:

Здравейте, Крякащата тайфа!

Случайно попаднах на форума rodeninbg.com и на Вашия блог, много полезна и интересна информация и то не само за начинаещи.

 Живея в Тюрингската гора от 17 години. Всичко написано тук от Вас, споделям на 120%. Даже бях втрещена от съвпаденията на мисли. 

Ще ми позволите ли да “постна” Вашата статия в една ФБ- група? Предполагам, че след това ще се появи поне в още три, защото Модераторите и Админите на групите: ....българи в Германия, ....заедно в Германия, ...интелигенцията в Германия,.....и работа в Германия, иииии....са едни и същи лица с малки допълнения, но и те работят много усърдно за благото на сънародниците ни, и много пъти са доста всеотдайни и то безвъзмездно, което също до скоро ме учудваше. Запознах се с няколко от тях и установих, че са страхотни момичета....има и едно момче, пораснало момче, което помага по адвокатски....с една дума, хубави хора. АЗ съм само потребител. Групите са по няколко ХУхиляди човека.

Предварително Ви благодаря.

Здравейте Kspp,

с най-голямо удоволствие давам съгласието си този материал да бъде споделен във фейсбук. Дано по този начин достигне до хора, които имат нужда от него, макар че болшинството от тях едва ли че разберат духа на написаното.

До скоро ...