Интересно ми е да чуя мнения по този въпрос.

Вие може да четете хилядите постове от типа на "Терминал 2".

Аз ще пиша за опита и чувството ... да чувството да си си у дома след 13 години прекарани в чужбина. Да, 13 в Германия! 

Да заминеш!

Това винаги е най-тежкото, млад на 19, тъкмо завършил училище, изпълнен с блянове за прекрасната чужбина, където "дори и пари на пътя да немериш, пак ще са в евро", да се щракнат плъзгащите врати на варненското летище, оставяйки след теб, цялото ти семейство, всички твой най-близки приятели а и не на последно ... своята приятелка и бъдеща съпруга, последното което не се знаеше тогава!  И какво? След около два часа се озоваваш в студената реалност на хамбургскoто летище ... ситно се сипе немският дъжд ... студ, мрак и влага, някога чудили ли сте се защо има толкова много думи за дъжд в немския език? Не се чудете ... има защо.

Да останеш.

Понякога питали ли сте се ... защо сте още там, да на Вас говоря, защото Вие ще четете това, не този който си е вече у дома. Защото в очите на приятелите Ви в България вече сте се оправили, уредили в живота и успели? За да не би да Ви кажат, че се провалихте и не успяхте и затова са върнахте в България? Защото да си в чужбина се счита за успех? Много от Вас ще се оправдаят с уреденият живот или с по-лесното преживяване, повечето доходи  ... та дори и уж по доброто образование, по-добра социална система (без да се обиждаме), но много от Вас няма да са щастливи, няма да им харесва и ще чувстават една голяма празното в стомаха ... нарича се носталгия! За тези от Вас, който искат да се върнат и не се интересуват от болното мнение на свойте "приятели", мога само едно да кажа: "Не ги слушайте, върнете се!".

Да се завърнеш ... у дома!

Трудно  е ... все пак си отишъл на 19 а се връщаш на 32, с три деца и жена, човек се пита дали е правилно, всичките му приятели го питат дали е сигурен, разубеждават го, дори и тези на които най-много са скърбили за теб, се съмняват в това ти решение, смятат че се шегуваш, постоянното отлагане и т.н. Само това е трудното, всичко друго е като да се преместиш от един град в друг! Нови съседи, ново училище, нова работа, нов живот, но у дома! Едно ново начало и даже нама езикови бариери ... "майната ти" си е все още това, а не "Wie geht es dir!"!

Погледа на шефа ми във  фирмата ми в Хамбург, като му казах, че се прибирам за България завинаги ... хахаха още го помня. Прощалното парти във фирмата и кошница с продукти за из път ... сякаш там където отивам няма храна! Всичко това последвано от многото сбогувания и прощални срещи с приятели, голямото опаковане на багаж и тоновете с писма по прекратяване на договори ... още получавам писма от Германия ... 7 месеца по-късно!  Това не е толкова трудно, трудно е да се решиш, не да го направиш.

Едва когато се прибереш ... осъзнаваш какво ти е липсвало, какво те е карало да направиш това решение  - всичко ... "въздуха е друг даже", печелиш всички твой истински приятели, брат, семейство и роден край. Няма по-хубаво от това да се прибереш у дома. И никога ама никога не съм правил по-добре решение от това в живота си, не съжалявам за нищо, освен за приятелите ... истинските приятели които оставих там.

Вие всички имате избор ... сега и днес да правите каквото си искате с живота, но нека си остане за Вас и не слушайте другите, те не живеят Вашият живот! Успех!

Надявам се не съм обидил някой, но това е неизбежно!  

Първо искам да благодаря на хората правещи този сайт възможен и за подкрепата която оказват на всички.

Благодаря ви!

На въпроса, аз и семейство ми изпаднагме в интересна ситуация (все още не съм сигурен добра или лоша).

На кратко, аз и жена ми отидохме да работим в Англия преди 4 години. 2 години и половина по-късно се преместихме в Германия. И 2-та започнахме работа в една и съща фирма и няколко месеца по-късно половинката ми забременя.

Жена ми беше на временен договор който изтече един месец след като тя излезе в болничен заради раждането и въпреки обещанията на работодателя договора не беше подновен. Въпреки това се оказа че тя има право на майчинството (различно от минималното).

Към момента сме подали документи и чакаме за отговор.

Аз бях на постоянен договор (безсрочен), но преди преди няколко дни (на 29.08.) работодателя ми връчи заповед са освобождаване, без спазване на предизвестието, като ще ми бъде платена заплата и за следващия месец. 

Сега и двамата сме безработни и си мислим че нищо повече не ни задържа тук. Аз се консултирах с адвокат и според него имам право на обезщетение за безработица в България (летя във вторник за да се регистрирам в бюрото по труда)

Интересуват ме няколко неща.

1. Трябва ли първо да се отрегистрирам като пребиваващ в Германия?

2. Възможно ли е жена ми да получава майчинството на което има право в България.

Това което аз си мисля е, тъй като живеем с родителите на жена ми тук в Германия. Дори и да се приберем в България тя може да остане регистрирана като пребиваваща на този адрес и да си получава майчинството. Тогава обаче как стои въпроса с прегледите на детето?

В момента за мен идеалния варянт е да се върнем в България (по-евтино е, а и нямаме проблема с незнанието на езика). Аз да получавам обезщетение за безработица (според адвоката би трябвало да е за около година). Жена ми да получава майчинство от Германия и двамата да се грижим за детето.

Благодаря предварително на всички.