Родени в България

Здравейте,

предварително се извинявам ако има такава тема ,но лично аз не я намерих!

Та на въпроса или по скоро искам съвет!

В блока който се намирам сме 80% българи,това е единия проблем.Втория е ,че стените между стаята на детето ми и съседа са като вестник,а третия проблем е ,че той е доста шумен т.е. млад необвързан и обича да пие и да слуша силно музика дори и след 22:00 часа.Не съм дребнава ,но всичко си има граници ,а това продължава една година и вече съм изморена да търпя.Все пак съм дошла в цивилизована държава. Посъветваха ме да звъня в полицията и така и правя ,но не знам изобщо дали идват на проверка,до сега не съм чувала да звъни някой.Единствения път в който дойдоха беше 2 часа по късно след като всички спяха,дори и аз най накрая!Вчера отново имаше пиянска вечер и вече писах СМС на хазяина ,че искам спешна среща с него,защото не само това е проблема в апартамента ми,но той така и не отговаря.

Моля дайте ми съвет какво да правя и към кого да се обърна!!!

Здравейте,

да, с българи съседи винаги е проблемно 

Изпадали сме в подобни ситуации. Много е неприятно. Това, което може да направите, абсолютно смело и без никакви притеснения, е да звъннете в полицията и да се оплачете. Идват почти веднага, а ако се наложи да звъните няколко пъти може да се стигне до изхвърляне на \"лошият\" съсед. Също не бива да се притеснявате от реакциите му. Както каза един познат - \"В Германия няма страх.\" Тук институциите работят.

Поздрави.

Цитат на: Aleksander date=1507562567

Здравейте,

да, с българи съседи винаги е проблемно 

Изпадали сме в подобни ситуации. Много е неприятно. Това, което може да направите, абсолютно смело и без никакви притеснения, е да звъннете в полицията и да се оплачете. Идват почти веднага, а ако се наложи да звъните няколко пъти може да се стигне до изхвърляне на \"лошият\" съсед. Също не бива да се притеснявате от реакциите му. Както каза един познат - \"В Германия няма страх.\" Тук институциите работят.

Поздрави.

Благодаря ви Александър,

Лошото е ,че звъняхме 2-3 пъти и не съм очарована от реакцията им,но това не означава ,че ще спрем.Мислехме да отидем направо на място за да ги доведем.Първо ще се опитаме да говорим с хазяина,въпреки че не знам какво ще направи,но все пак няма да се откажем да ги цивилизоваме .Става въпрос за нашето спокойствие.

 

Не искам да пускам нова тема. Живеем под наем, наемодател ни е Воновиа. Незнам какво да направя по 2 проблема.

Първия непосредствено под балкона ни, ежедневно на зелената площ се събират между 10-20 човека. Като това започва всеки ден от обяд до вечерта. Сложиха си забавления за децата, маси. Пуши се и всичкият дим идва вкъщи ако прозорците са отворени, мирише вкъщи на цигари. Шум, викове и това е всеки ден.

Днес дори единят от приятелите им, живееш в съседен блок,  си прекара джипа по тревата и от общото помещение в килера ползва ток. Разбрах също, че ползват чешмата от общото помещение, цялото лято миналата година си пълниха детски басейни, миха си пързалките, пръскаха се с вода. Едната живее на първият етаж, но ползва водата от общото помещение.

Тоест хем е шумно, задимено, а тока и водата от общото помещение го плащаме всички.

 

Цитат на: veronik_veronik date=1523733324

Не искам да пускам нова тема. Живеем под наем, наемодател ни е Воновиа. Незнам какво да направя по 2 проблема.

Първия непосредствено под балкона ни, ежедневно на зелената площ се събират между 10-20 човека. Като това започва всеки ден от обяд до вечерта. Сложиха си забавления за децата, маси. Пуши се и всичкият дим идва вкъщи ако прозорците са отворени, мирише вкъщи на цигари. Шум, викове и това е всеки ден.
Днес дори единят от приятелите им, живееш в съседен блок,  си прекара джипа по тревата и от общото помещение в килера ползва ток. Разбрах също, че ползват чешмата от общото помещение, цялото лято миналата година си пълниха детски басейни, миха си пързалките, пръскаха се с вода. Едната живее на първият етаж, но ползва водата от общото помещение.
Тоест хем е шумно, задимено, а тока и водата от общото помещение го плащаме всички.
 

В договора Ви или по скоро в условията за ползване на жилището (Hausordnung) би трябвало да имате правила за ползване на зелените площи, повечето големи наемодатели имат ясни правила относно слагане на маси в градините и т.н...трябва да се изясни дали е разрешено. Иначе ако Ви пречат до късно вечер Алксандър ясно е написал как се постъпва в такива случаи по нагоре.

 

Относно ползването на вода е ясно, че общата вода може да се ползва за малки лични нужди, а не пълнене на басейни цяло лято. По принцип разходите не би трябвало да са високи като се разделят, въпреки това не е коректно спрямо съседите. 

По принцип може да се обърнете към наемодателя с кратко писмо, в което разяснявате проблема. В определени случаи се допуска дори намаление на наема, ако шума и своеволието на съседите надвишават нормалните граници и наемодателя не предприема нищо. 

 

 

 

 

Цитат на: AdvokatBG date=1523778028

В договора Ви или по скоро в условията за ползване на жилището (Hausordnung) би трябвало да имате правила за ползване на зелените площи, повечето големи наемодатели имат ясни правила относно слагане на маси в градините и т.н...трябва да се изясни дали е разрешено. Иначе ако Ви пречат до късно вечер Алксандър ясно е написал как се постъпва в такива случаи по нагоре.

 
Относно ползването на вода е ясно, че общата вода може да се ползва за малки лични нужди, а не пълнене на басейни цяло лято. По принцип разходите не би трябвало да са високи като се разделят, въпреки това не е коректно спрямо съседите. 
По принцип може да се обърнете към наемодателя с кратко писмо, в което разяснявате проблема. В определени случаи се допуска дори намаление на наема, ако шума и своеволието на съседите надвишават нормалните граници и наемодателя не предприема нищо. 
 
 
 
 

Благодаря Ви за препоръките.  Вече говорих с едната ми съседка, която също е потърпевша и не иска да остави така нещата.

Другите 2 апартамента са част от ежедневния купон,

другото семейство са много възрастни, болни и няма как да ги ангажирам с този проблем, съседното жилище вече 6 месеца е празното след, като наемателите избягаха и така оставаме ние и моята съседка германка. 

Днес от сутринта висяха долу, едните на балкона другите от външната страна и пак 7-8 човека се надвикваха един през друг.

Цитат на: veronik_veronik date=1523733324

Не искам да пускам нова тема. Живеем под наем, наемодател ни е Воновиа. Незнам какво да направя по 2 проблема.

Първия непосредствено под балкона ни, ежедневно на зелената площ се събират между 10-20 човека. Като това започва всеки ден от обяд до вечерта. Сложиха си забавления за децата, маси. Пуши се и всичкият дим идва вкъщи ако прозорците са отворени, мирише вкъщи на цигари. Шум, викове и това е всеки ден.
Днес дори единят от приятелите им, живееш в съседен блок,  си прекара джипа по тревата и от общото помещение в килера ползва ток. Разбрах също, че ползват чешмата от общото помещение, цялото лято миналата година си пълниха детски басейни, миха си пързалките, пръскаха се с вода. Едната живее на първият етаж, но ползва водата от общото помещение.
Тоест хем е шумно, задимено, а тока и водата от общото помещение го плащаме всички.
 

Не искам да те обезсърчавам, но при подобни междусъседски спорове не се стига лесно до каквато и да е промяна в една или друга посока. Съдеиствие от наемодател или Ordnungsamt ще получиш само при нарушения на обществения ред, а от полицията - при много груби нарушения. Крещенето от балкона към децата на площадката, или шумните сбирките в двора преди 22:00 ч. трудно могат да бъдат определени като нарушения. Виж - паркирането на автомобил или разполагането на някакви лични вещи върху общите площи може да се използва. Но това пак са дребни неща, които могат да доведат до дребни санкции (предупредително писмо или глоба), но това едва ли ще накара въпросната групичка семейства да предприемат промени.

Не знам каква е ситуацията със свободните жилища във вашия район, но ако предприемеш действия срещу поведението на съседите си трябва да си наясно, че в един момент може да се наложи ти да отстъпиш и това да е единствения възможен вариант за изход. Защото границата между допустимото и недопустимото не е много ясна, а усещането за предозиране с едно или друго нещо - силно субективно. По тази причина в един момент от потърпевш, човек може да се превърне във виновник (например някой от въпросната групичка да те обвини официално в набеждаване).

Според мен най-смислено е да се опитате да разговаряте с тези хора. От това, което споделяш, едва ли може да се очаква от тях да проявят разбиране. Струва ми се, че е малко късно, щом като групата им се е разрастнала и придобила увереност да прави неща, които подлежат на санкция.

Аз и семейството ми се намираме в подобна ситуация. Макар че и ние самите сме чужденци (т.е. имаме малко по-висока граница на търпимост) има неща в нашата кооперация, които не можем да приемем. Ето накратко историята ни. Може да се каже, че преди година и половина успяхме да наемем жилището-мечта. Преди около 7-8 години живеехме в градче от селски тип и често посещавахме съседен голям град. Там имаше много добре благоустроен район за семейства с деца - река с парк покрай нея, игрища, детски площадки, велоалея, училища. При едно посещение в района си помечтахме, колко хубаво би било, ако един ден можем да живеем там. И това се случи. Преди време съпругата ми намери работа точно в този град и то на 5 мин. пеш от този район. Не мислихме много и се преместихме. В нашата и в залепената за нея кооперация имаше както чужденци, така и немци. В началото нямахме особени проблеми, но нещата бързо се промениха в негативна посока. В другата част за сравнително кратък период се освободиха 2-3 жилища от възрастни хора (едни починаха, други бяха преместени в домове за стари хора). На тяхно място бързо бяха настанени мигранти. Нямах нищо против тях, до момента в който не решиха да променят средата така, както на тях им изнася.

Подробности няма да разказвам. Ще спомена само, че след година в съседната кооперация има само едно (нетипично) немско семейство и нито едно от друга част на Европа. В един момент старите наематели се предадоха и отстъпиха територията си почти без съпротива. Сега подобна тенденция на отстъпление се забелязва и в нашата част. Скоро се изнесоха нашите съседи, които бяха живяли в сградата от 25 (!) години, но казаха, че просто не издържат повече. Но тази история не е нещо ново. В Германия има градове, в които цели квартали живеят в някаква паралелна реалност. И там в началото сигурно са били само отделни входове, после съседни кооперации и накрая цели улици. Но както и да е ... ние лесно не се предаваме.

Ето какво ти предлагам от опит:

• намери си съмишленици между другите наематели
• опитвайте се да разговаряте с тези хора за извършваното от тях, представяйте своята гледна точка и бъдете склонни към компромиси
• поощрявайте дори най-малката положителна промяна, която забелязвате в другата група. Понякога те просто не си дават сметка, че поведението им е неприемливо за останалите.
• показвайте нетърпимост към по-сериозните нарушения и сигнализирайте официално за тях (писма, протоколи с дата и час, снимки и т.н.)

Трябва обаче да сме реалисти и да признаем, че е много малко вероятно съседите ви да се променят. Вие или те ще трябва да си отидат. И понеже краставите магарета през девет баира се надушват (и събират), по-скоро вие ще трябва или да направите сериозни компромиси, или да се изнесете рано или късно.

Все пак ти желая успех, но помощ от Vonovia да не очакваш!

Благодаря на Крякащата тайфа да отговорът и препоръките. Когато дойдохме тук съседката ми ни беше възрастна германка, която въдворяваше ред. И всички съседи се съобразяваха с нейните правила. Дори не си помисляха за такива събирания, постоянно се чистеше и миехме контейнерите за боклук след всяко изхвърляне.

Но, всичко се променя и както пишеш ти 

\"отстъпиха територията си почти без съпротива\".

 

Цитат на: veronik_veronik date=1523945099

Благодаря на Крякащата тайфа да отговорът и препоръките. Когато дойдохме тук съседката ми ни беше възрастна германка, която въдворяваше ред. И всички съседи се съобразяваха с нейните правила. Дори не си помисляха за такива събирания, постоянно се чистеше и миехме контейнерите за боклук след всяко изхвърляне.

Е, значи има някаква надежда. Сега просто трябва някой друг да играе ролята на \"лошото ченге\". Ще ви трябва обаче и едно \"добро ченге\". В конфликтни ситуации от какъвто и да е характер е важно да се предприемат ответни мерки колкото е възможно по-рано. Достигне ли се до ескалация е трудно да се намери компромис.

Ще си позволя още няколко коментара, макар че преди време аз и семейството ми бяхме от другата страна, т.е. имаше един период от време, в който съседите ни бяха взели на мушка и ни тровеха живота. Ако ми остане време, някой ден ще разкажа тази история, защото междусъседските спорове са много полулярно занимание в Германия. Според разни статистики около 50% от немските граждани са били замесени в подобни проблеми.

Оказа се, че обвиненията към нас са били неоснователни, но ми струваше много нерви и време, за да защитя правото си. Така че ти препоръчвам ти и домакинствата, които са на твоя страна, да прецените още веднъж къде точно искате да поставите границата на компромиса и дали водени от спомени за минали времена, не изисквате повече от това, което е приемливо в момента. Само един пример - преди около 25 г. е било неприемливо човек да се къпе след 22 часа. Все още може да се срещнат възрастни съседи, които да ти направят забележка по въпроса. Но времената са се променили. Има тенденция към охлабване на изискванията по отношение на шумовете между 13:00 и 15:00 ч. Така че търсете компромиса и се опитайте да говорите с тези хора, за да успеете да живеете заедно. Бягството (преместването) не е решение.

Пропуснах да напиша, че тази германка почина и от там нещата тръгнаха в тази посока. Що се касае за правилата едно време, добавям, че можеш да се къпе след 22 часа, ако има основателна причина за това. Примерно си бил втора смяна. И при най-малкият шум това е било недопустимо. Полиция, глоба. Една българка преди години ми разказваше, че са я глобили заради минимален шум след 22 часа. Тя се оправдала, че не е знаела и затова, че не знае правилника е получила също глоба. В сегашното време ми звучи, като виц.

Да виждам все още такива принципни от възрастните интелигентни хора, но те са на изчезване. Дори аз, като българска считам, че спазвам повече правилата и се старая. Купих си след забележка от въпросната германка, био торбички за боклук и изхвърлям в тях или във вестник хранителните отпадъци. Неща който никога не се бях замисляла, но след като ми беше казано го приех и го правя. 

Ето го и обещаният от мен разказ на нашия не много кратък, но пък поучителен междусъседски спор. Ролята на \"лошите\" беше отредена на нас.

Малко предистория - към момента на развитие на действието децата ми бяха на възраст 6 г. и 13 г. Вече два месеца бяхме живяли в това жилище, което се намираше на последения (трети) етаж. Конструкцията на сградата беше гредоред (важна подробност за крайния изход). Преди да се нанесем, жилището е било необитаемо около 1 г., а преди това там е живяла самотна възрастна жена (тези две подробност също бяха от съществено значение).

И така, още през първата седмица съседите под нас (немци), ни се оплакаха, че сме създавали много шум. Не знаех какво да им отговоря, защото единствения източник на шум би могъл да бъде нашето движение из жилището. Нито бяхме правили ремонти, нямаме музикална уредба, нямахме дори все още сигнал от доставчика на  кабелната телевизия. Отговорих на хората, че ще се опитаме да променим нещо, което и направихме. Опитахме със съпругата ми да затегнем малко дисциплината по време на игра на сина ни. Междувременно съседите под нас идваха да се оплакват още няколко пъти все от шума, който сме им причинявали по всяко време на денонощието.

Докато си течеше времето оплакванията се поразредиха. Точно си помислих, че сме намерили баланса и ето, че получихме подписано от тях писмо, в което официално за последен път ни предупреждаваха за следните неща:

• да спазваме времето за покой 13.00-15.00 ч. и 22.00-7.00 ч. (което и правехме)
• да не тичаме и скачаме из жилището (това не правехме нито ние, нито децата ни)
• да не тичаме надолу по стълбището (ако синът ни го е правил, то е било по-скоро изключение)
• да не тряскаме входната врата на кооперацията (дори и да се е случвало, нямахме влияние върху това, защото вратата се затваряше автоматично).

Понеже в началната фаза на техния оплаквателен период нещата се свеждаха до обвинения по т.1 и т.2, а във въпросното писмо бяха включени и нови провинения, ми стана ясно желанието им да намерят под вола теле. Както стана ясно малко по-късно, тези хора много методично са се готвили за тази междусъседска битка, като нашите \"провинения\" са били обсъждани и с останалите съседи от входа.

Тогава бяхме само от една година в Германия, нямахме никакъв опит с подобни остории и у нас възникнаха следните въпроси:

• каква би могла да бъде целта на тези хора? От наша гледна точка не нарушаваме реда в и извън сградата по никакъв начин. В много отношения бяхме дори по-прецизни от нашите съседи-немци.
• ще можем ли при при официално оплакване от тяхна страна, да докажем правото си и как би трябвало да се подготви човек за нещо подобно?
• необходимо ли е изобщо човек да доказва своята невинност и какви способи биха използвали съседите ни да докажат своята теза, при положение, че действително не причинявахме описаните шумове?
• струва ли си превантивно да предприемем нещо и какво?

Ето кои бяха срещу нас (уточнявам, че нямам комплекси поради имигрантския си статус ):

• съседите под нас – семейство около 40-те без деца
• съседите срещу тях - семейство около 30-те без деца
• съседките от етаж 1 – и двете са вдовици в пенсионна възраст (силно разчитащи на помощта на другите две семейства, когато имат проблеми)

Към днешна дата съм доста по-информиран и подготвен, но в онзи период от време започнах действително да смятам, че правим нещо не както трябва и тормозим с шума си хората. От престараване започнахме да ходим като котки (или може би като катерички). В един момент осъзнах, че всичко това е повлияло на качеството ни на живот, основно на нашите деца. Малко по малко ние се превръщахме в това, което нашите съседи искаха да ни направят, само и само да угодим на хора, чиято граница на търпимост е силно занижена. Осъзнах също, че повече не бива да се депримираме и да стресираме децата с непрестанни забележки, а трябва да отстояваме правото си, дори и да гледаме през следващите няколко седмици, месеци или години сърдитите физиономии. Убеждението ми, че не сме чак тива варвари се затвърди, след едно следобедно посещение на познато на нас несмко семейство. Докато просто си бъбрехме, децата играеха нещо, трябваше да изслушаме поредното оплакване на съседите ни. Немско семейство стана свидетел на цялата ситуация и останаха много учудени от предявените към нас претенции. Дори ни заявиха, че при небходимост са готови да свидетелства в наша полза.

 

Поограмотих се малко по темата и реших да изоставя изчаквателната позиция. Беше време за действие и пред нас стояха следните варианти:

1. Изнасяме се след 3 месеца и се надяваме, че на новото място няма да гледаме същия филм
2. Съседите ни се примиряват с положението и се изнасят след няколко месеца
3. Съседите ни се примиряват с положението, като междувременно опитваме да намерим компромис. Приятели така или иначе нямаше да станем, но това така или иначе е рядкост и не ме тревожеше особено.
4. Свързваме се със собственика, обясняваме е ситуацията и питате за някакво техническо решение, свързано с допълнителна изолация и/или друга подова настилка.
5. Свързваме се със собственика и търсим неговото посредничество за решаване на спора.
6. Стигаме до съд и печелим.
7. Стигаме до съд и губим.

Стана доста дълго, така че ще продължа с историята в следващото си мнение по темата.

До скоро ...

Да, много типично. Някой хора явно търсят под вола теле. И после как да се оправдавш за нещо, за което не си виновен. Междувременно на нас ни залепиха на врата съобщение написано на ръка, в три различна цвята и подчертано при това. Ядосан се, вътре пишеше, че трябва да живеем като семейство, да се спазват правилата и да се съобразяваме как разделяме боклука. Първо, че сме най-тихите, второ сортирам боклука, съпругът ми цяла зима най-много чистеше снега пред входа. За моя изненада всички са получили такава бележка, мислех, че само ние. Инициаторката, първо не дели боклука, хвърля всичко в черният контейнер, тя прави ежедневните партита, обувките и стоят противно на правилата пред вратата на стойка, а бебешката количка директно във входа и не можем да си отваряме пощенските кутии и не на последно място изгони мъжът й арабин, заедно с майка му дошла на гости, такъв панаир направи, крясъци, викове, но иначе е много важна герванка, пише бележки. Аз съм едно здрасти с нея и дори не желая да разговаряме, мъжът ми мислеше да отиде да си поговори с нея, но в крайна сметка, решихме че няма да влизаме в тона на нечия лудост. 

Така че, напълно разбирам какво сте преживяли. 

Искам да ви споделя как се разви случаят. Написахме едно писмо и изпратихме снимки. Търпението ни съвсем се изчерпа, когато сглобиха голям павилион под балканите, един от нейните приятели, който живее в съседната кооперация си вкара върху тревните площи джипа да го чисти и за капак на всичко напълниха общият килер с летни принадлежности и 2 нови надуваеми басейна за възрастни и един за деца. Германката се обади на хаусмайстера и той потвърди, че всичко това е абсолютно забранено. Сложи бележка със срок да се махне всичко от зелените площи и ще спрат водата в килера. Но тук идва другият проблем, хаусмайстера на когото веднага са се обадили и по негови думи са направили театър, е казал, че някой от жилището е подал сигналът, в предвид, малкото апартаменти е ясно. Сега атмосферата е много неприятна, един от групата ни попита, кой е сигнализиръл. Съседката ми германка, каза че няма представа. Чудя се, защо този хаусмайстер е било нужно да дава такива уточнения. Това са техните правила в крайна сметка и те трябва да ги съблюдават. 

Здравейте,позволих си да пиша за моя проблем в тази тема, дано да сте ми в помощ.Живеем в три етажна къща три наемателя ние сме на третия етаж.Под нас живее една германка вече няколко пъти ми прави проблеми ,че много сме тропали .Имам дете на една годинка току що проходи само то щъка напред назад .Днеска пак цъфна на вратата чукаше като луда детето се разрева едва го успокоих,уплаши се от виковете и .Хазайна казва да не и обръщаме внимание ,но аз не разбирам немски и да си призная малко ме е страх.Незнам какво да правим вися с детето в парка чак не ми се прибира.

Цитат на: Hristinakraeva date=1568198092

Здравейте,позволих си да пиша за моя проблем в тази тема, дано да сте ми в помощ.Живеем в три етажна къща три наемателя ние сме на третия етаж.Под нас живее една германка вече няколко пъти ми прави проблеми ,че много сме тропали .Имам дете на една годинка току що проходи само то щъка напред назад .Днеска пак цъфна на вратата чукаше като луда детето се разрева едва го успокоих,уплаши се от виковете и .Хазайна казва да не и обръщаме внимание ,но аз не разбирам немски и да си призная малко ме е страх.Незнам какво да правим вися с детето в парка чак не ми се прибира.

Привет, ако сте прочели мненията в тази тема, би трябвало:

1. да сте спокойна за бъдещето и да сте наясно, че няма причина да се тревожите
2. да знаете какво да правите, дори и да не владеете немски

Ако все още не сте прочели другите мнения, не губете време, а прегледайте написаното.