Родени в България

Здравейте, Анатолий Антонов! От това, което споделяте разбирам, че сте имали преживявания, които са повишили нивото на тревожност у вас, което е отключило от своя страна и паник атака. Разчитали сте на самопомощ, но това не е довело до решаване на проблема. Хубаво е, че пишете затова и търсите и други варианти за излизане от ситуацията. Понякога наистна имаме нужда и от други гледни точки. Аз самата години наред страдах от паник атаки. Сега те са само \"лампичка за претоварване на системата Ми\" Все по-рядко ми се случва да усетя някой и друг симптом, но вече начина, по който го възприемам го превръща в поредния урок, който не съм донаучила и отшумява почти мигновено.

Казвате:

Цитат на: Анатолий Антонов date=1507822814

все едно ми е нужно да презаредя батериите,

тази любима моя метафора ви подсказва от какво имате истински нужда. Въпросът тук е: \"Все едно ли Ви е дали ще си презаредите батериите или наистина смятате, че можете да я карате постоянно без да се съобразите с истинските потребности на тялото и душата си? Запитвали ли сте се какво Ви кара да се чувствате зле? Може би това са определени хора около вас, възникнали ситуации, които не са под Ваш контрол или вероятно начина, по който възприемате нещата около вас.Опитйте се да си отговорите честно на тези въпроси. Състоянието, което описвате

 

Цитат на: Анатолий Антонов date=1507822814

все едно че не съм аз , следя как говоря ,как мисля , как всичко е създадено , прекалено много любопитсвам, и преди съм имал такива мисли , но не съм се тревожил

напомня до известна степен един типичен симптом на паник атаката - т.нар. деперсонализация, за която е характерно, че ти се струва, че се чуваш отстрани, че се наблюдаваш отгоре, сякаш съзнанието ти е отвъд мозъка и тялототи. Подобно усещане е дереализацията, когато ти се струва, че всичко наоколо е като сън, далечно някакси, нерално. Един от основните фактори за възникване на тези състояния е хипервентилацията, която е причинена от гръдното повърхностно дишане. А такова дишане имаме, когато сме свръх-напрегнати, свръх-контролиращи, когато сме позволили на страховете ни да владеят живота ни. Има много хубави техники за дишане, за релаксация и медитация(незнам до колКо са Ви близки подобни практики), прилагането на които с постоянство и разбиране води до съществени промени в светоусещането Ви. Но сами по себе си в дългосраочен план не биха имали ефект ако не са приложени в комбинация с Вашето \"ново\" възпрятие за нещата, които Ви се случват. Когато имаме една по-осъзната нагласа за онова, което ни се случва, за проблемите и болките, които изживяваме, когато си задаваме по-често въпроса\" Каво имам да науча от тази ситуация?\", а не \" Защо точно на мен все?\" тогава заповаме да живеем един по-пълноценен и изпълнен с радост живот.

Живеем в много динамичен свят, всичко тече на бързи обороти, мятаме се от задача на задача, губим връзка с нашата вътрешна природа и затова мнозина от нас изпадат в подобни състояния. Не се при-теснявайте, Анатолий, не сте сам! Пишете затова, ко ето ви вълнува, движете се редовно(спортувайте), вярвайте, че всяко нещо си има причина и се доверете на собствения си потенциал за Живот. Защото вссеки от нас е частица от Всемирния ред. И във всеки от нас стои и човешкото и божественото. Дерзайте! Няма нищо по-хубаво от Живия Живот! А всичко, за което си говорихме по-горе е част от него!

 

 

Благодаря ти Рени,че се отзова на моите въпроси, нека и други хора се включат във темата, за да можем взаимно да намерим отговорите на нашите \"интересни и любопитни\" въпроси и усещания !

 И аз искам да се включа с мое мнение в темата ,защо активността в групата е толкова слаба при наличие на толкова регистрирани потребители? Съгласна съм с доводите на Рени Дудева, но ще променя редът им . 

    На първо място ще сложа отвратителният манталитет на повечето наши сънародници да нападат грубо и критично мнението на останалите. Доста голям процент , за съжаление, са тук с цел само да \" следят\" .И ако случайно решат , че са по- компетентни в някоя тема от останалите, се намесват грубо и нападателно, с което стопират развитието на темата и участието на други потребители, който биха били по- полезни.Лично аз претърпях подобен конфликт, още с първото си мнение в този форум. Това ме отказа да го посещавам доста време.Не страх, а липсата на желание да споря с по- слабо интелигентни от мен и то не очи в очи , а с обмяна на негативизъм и песимизъм в интернет пространството.

   Но въпреки всичко, създателите на този форум са имали друго в предвид и аз им свалям шапка за това. Тук е чудесно място да намериш необходимата ти информация и то напълно безкористно и безплатно. Нищо,, че продължава да има  хора, чийто интерес тук е само да налагат собственото си мнение и да отказват да зачитат това на останалите.И точно това спира останалите да се включват в общи дебати и обсъждания. Аз продължих да съм активна, доколкото ми позволява свободното време, и не обръщам вече внимание на \" компетентните\" поправки след мое изказване.

   Другият основен проблем е несвоевременното отговаряне на зададен \" спешен \" проблем от потребител. Макар да няма място за критика и \"сръдня\", тъй като всички сме тук ,в чужбина,да работим и малкото свободно време, което имаме , всеки си разпределя по приоритети. Но, това отказва доста хора да  се включват с въпроси и изказвания . И отново онзи  типичен наш манталитет- аз, когато имах нужда, никой не ми отговори, защо сега аз да го правя за другите?

  За голямо мое съжаление , мисля че това няма да се промени, ако не се проявят повече хора, на които\" не им пука\" !

Г-жа Рени Дунава как мога да се свържа с вас имам нужда. Не сам добре паник атак стрес проблеми не се чуствам добре немога да заспя нешто ме задушава. В момента съм в Германия град Лудвигсхафен близо до манхайм . моят номер ХХХХХХХХХХ казвам се Ради Радев

 

Здавейте Radi Radev! Можете да се свържите с мен на тел. 01575 8887787, а можете и да ми пишете на  

 

Ради Радев здравей. Можеш да си споделиш проблема , ще помагаме ,нали затова е групата. Обмяна на опит от различни хора, не си единствения!

Най-добрата психологична помощ е, може би - когато човек си помогне сам. По приказката за Неволята..

http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=16&WorkID=3006&Level=1\" rel=\"external nofollow\">http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=16&WorkID=3006&Level=1
А по същество:

Тая година ми се случиха доста неща, като се започна от една паник атака, интересното е че после започнах да се чувствам на моменти добре , на моменти зле.. И това различно настроение продължава да е така, и когато се почувствам зле отново започвам да търся причината и защо става така , при положение че до преди 1 час съм се чувствал добре.
Понякога не мога да го проследя как става, кофтито което е че от 2 месеца някъде се чувствам на моменти все едно че не съм аз , следя как говоря , как мисля , как всичко е създадено , прекалено много любопитствам, и преди съм имал такива мисли , но не съм се тревожил като се появят.
А сега докато говоря и ми мине мисъл сега как го знам това ,как говорим ,как всичко е запаметено и помним всичко, и хем си давам отговор всеки ден и ми става по-добре , хем след известно време се повтаря същото и се чувствам забил.

[/quote]

В случая бих предложил, да си вземеш една тетрадка, и да си записваш всички тия неща, които са се случили, които искаш да се случват, и какви мисли се появяват.

След време сигурно ще почнеш да разбираш по-лесно причините, както и мислите.

Здравейте госпожо Дудева,

Ще се радвам ако все още предлагате възможността за свързване с вас и да си поговорим за неща,които ме тревожат и ме карат да се чувствам не толкова добре,колкото ми се ще. Как бих могла да се свържа с вас, и кое време би ви било удобно?

Благодаря предварително

Поздрави,

Ирина Иванова

Рени Дудева можете ли да ми пишете лично? 

По повод написаното от  Iliana Koceva и на мен ми отне дълго време, за да се включа във форума.

Първо винаги имам навикът да прочитам всичко написано преди това, защото със сигурност има отговор на това което ме тормози. Благодарна съм на този форум! Ще опитам занапред да съм по-активна. Да се сблъскам малко повече с институции и други закачки...

По повод темата: не съм се прибирала със семейството ми от година в България. Душата ми се сви. Всичко ме натъжава. Голямото дете ме пита за някоя песничка или по спомен започва да пее \"Високи сини планини...\" - сърцето ми се разцепва на милиони малки парченца.

По непланирана радост станах мама на второ дете тук. Все още съм си домакиня, няма как. Ежедневието те смачква, допълнително и липсата на контакт с други хора тук (езикът, вирусът, отдръпнатите и вечно заети хора). Опитвам се да балансирам, като се ядосам, изнервя, натъжа се опитвам да наблегна на спорт (разходки, упражнения вкъщи, дори и чистене). Но понякога просто не намирам сили и по-тъмната страна надделява... 

Благодарна съм, че имам страхотен, любящ и подкрепящ съпруг. Осъзнавам, че сме на едно много по-добро място - главно заради децата. Получаваме така бленуваните тишина, спокойствие, чистота, ред и дисциплина. Неща, които в скъпата ни родина... липсват.

Наистина има моменти, в които се чувствам много подтисната и не мога дори и открито да си излея всичко, което ми е - пред когото и да е. Просто, защото не искам да изглеждам така, че все едно се лигавя или и други имат същите проблеми - трябвало да се стегна.

Благодаря за темата! Бъдете здрави всички!

Здравейте, защо така негативно се чувствате? Защо не се опитате да създадете контакти и да се срещате хора. Казвате, че мъжът ви, ви подкрепя и няма причина да се чувствате така. На колко години са децата, ходят ли на детска градина, училище? От всичко прочетено си мисля, че вие сте се затворили в себе си, а не хората да са се отдръпнали. Вие написахте езикът, вирусът, отдръпнатите и вечно заети хора).

Може би първият проблем е езика, на какво ниво говорите езика? Имате ли свободна  комуникация? Ако езика още ви куца, може да се запишете на курс, дори и веднъж в седмицата да е това, примерно съботните курсове на VHS пак ще излезете от сивото ежедневие. Може да си намерите един мини джоб във време, когато има кой да се грижи за децата. Така ще се чувствате полезна и ще правите нещо различно. 

Това също ще ви даде възможност да промените нещо.  Освен това незнам вече дали са подновени събранията на майки с малки деца, веднъж в седмицата. При нас това са няколко такива групи на различни места. Децата играят, майките си говорят, пият кафе, има сладкиши. 

Освен това с децата вече са разрешени спортните занимания навън, въобще имате много алтернативи за контакти и нови приятелства. 

За съжаление това което описвате е много често срещано, за да се чувствате добре, трябва да се \"потопите\" и приемете тази среда. Много хора се ограничават в търсенето на контакт на български, защото така е по-лесно,  а и е познато. Вчера се виждах с моя позната молдовка с две малки деца, тя работи по няколко часа, тръгнала е на курс по немски в2, говорихме си доста, общо взето това което и вие пишете, да много е изморена, но е по-добре отколкото 24 часа с две малки деца, а и се подготвя за момента в който трябва да тръгне нормално на работа. 

Попитайте се да промените нещо и да излезете от зоната си на комфорт и резултата ще дойде.

Цитат на: veronik_veronik date=1595760684

Може би първият проблем е езика, на какво ниво говорите езика? 

Това също ще ви даде възможност да промените нещо.  Освен това незнам вече дали са подновени събранията на майки с малки деца, веднъж в седмицата. 
Освен това с децата вече са разрешени спортните занимания навън, въобще имате много алтернативи за контакти и нови приятелства. 
За съжаление това което описвате е много често срещано, за да се чувствате добре, трябва да се \"потопите\" и приемете тази среда. Много хора се ограничават в търсенето на контакт на български, защото така е по-лесно,  а и е познато. Вчера се виждах с моя позната молдовка с две малки деца, тя работи по няколко часа, тръгнала е на курс по немски в2, говорихме си доста, общо взето това което и вие пишете, да много е изморена, но е по-добре отколкото 24 часа с две малки деца, а и се подготвя за момента в който трябва да тръгне нормално на работа. 
Попитайте се да промените нещо и да излезете от зоната си на комфорт и резултата ще дойде.

Много благодаря за предложенията и за разбирането!

Децата са на 5г., а другото 5 мес. Не съм останала съвсем депресирана в ъгъла.

Тук сме вече от година, имахме различни трепети, премествания - много бързо изтече времето. Запознахме се с готини хора.

Сблъсквахме се с интересни и не толкова натоварващи ситуации.

Мисля всякакви занимания, за да не ни е скучно. Имаме няколко приятелски семейства - българи, много свежи хора.

С германци обаче контактът ми се вижда много сложен - трябва днес да се чуем, за да се видим след 2-3 седмици. Няма ги тези спонтанни срещи. По паркове и градинки се разменят някои думи с мамите, но до там. 

Определено не търся само български контакт. Има хора, които избягвам естествено, не ми се понравиха на аурата. Знам, сигурно звучи, че живея в балон, близо до дъгата, но просто искам човек, с който мога да обсъждам идеи, а не хора... Да не е вечното слушам, за да отговоря, а не за да те разбера и да ти помогна.

За момента се въздържаме от струпване на много хора на едно място, освен детската градина и детските площадки. Наясно съм, че няма как в стерилна среда да живеем, то не е здравословно.

Радвам се, че децата се развиват добре. Доволна съм, че голямото (ходи от скоро на детска, защото чакахме много време след преместването ни от едно в друго населено място) се справя много добре, социално животно и винаги бърбори с когото си пожелае.

Всеки ден има разходки, каране на колело. Решихме да последваме и правилото \"Няма лошо време, има неподходящи дрехи\".

Езикът не е особен проблем. Вкъщи се натискам с учебниците от училище. С приятелка през седмица събота или неделя. Ниво B1 поне, ако не - включвам английски, при много крайна ситуация. Не ме и страх да говоря, нищо че дори не е много правилно на моменти. Трябва да се говори, за да се научи.

В момента търся възможност за интеграционния курс, със скрита надежда да се закача B1 или B2. Надявам се, че скоро ще споделя нещо позитивно и по тази тема.

За работа мислех, но считам, че е по-добре да си кърмя детето докато мога. Записано е за малка група и ще чакам до догодина, да го настаня първо него, та после да може да се работи. 

Гледаме да се занимаваме с нещо, че на едно място да се тъпче - то човек се не развива.

Няма кой да ни гледа децата, ние сме си само. Опитваме мнооого да съчетаем нещата и да мислим доста по-напред. Ама то и ако беше лесно, нямаше да ни е толкова интересно да го живеем този пуст живот.

!Offtopic може би, но днес попаднах на темата за /index.php?/topic/583-baukindergeld-nyakoy-ima-li-opit-s-tova/&do=findComment&comment=3864\" style=\"background-color:#ffffff;color:#4588c5;font-size:13px;text-align:left;\" rel=\"\">Baukindergeld - някой има ли опит с това?, която много ме заинтригува,защото и ние сме се ориентирали към инвестиция. Просто е нечовешко с тези пари за наеми тук...

Всеки ден,всеки води своята тиха битка със себе си и зоната си на комфорт. Не казвам, че е трудно, ама не е и лесно.

Хубаво е, че има приемане и подкрепа. Надявам се, да се доразвие темата.

Благодаря @veronik_veronik !!! 

И аз се радвам, че отговаряте и има диалог. При нас срещите с германци са чести и дори ме изненадват, да минат без да се обадят. Явно и те се променят вече. 

При нас контактите се създадоха основно от посещенията ни на местните спортни занимания за мъже и жени, след спорта събиране в някое от местните заведения, няколко пъти годишно екскурзия до някъде. От местата, където сме работили и където живеехме. 

Между другото темата за Baukindergeld я пуснах аз, но така и никой не се включи.

Трябва да се споделя, все на някого. За да ти олекне на душата. Това е призив към всички

А на нас те първа ни предстоят мноооого неща. Просто ми е мъка за роднините в България.

!offtopic За Baukindergeld, нямах представа, че има такова нещо. Действително обаче, ако е до края на 2020, не съм сигурна дали ще ни свърже. Ще почета още.

Подавам микрофона на следващия съфорумник.