Родени в България

Пускам тази леко разтоварваща тема, по която просто да побъбрим. Има вече достатъчно потребители, които посещават редовно форума и имат достатъчно престой в Германия, така че се надявам да се получи дискусия.

През последните 2-3 седмици трябваше да се разправям по много грозен и изморителен (психически) начин с моя нов наемодател. Историята е много дълга и няма да й отделям място в тази тема. Просто тя стана повод да се замисля за пореден път \"Защо немците спазват правилата?\"

Нямам правото да обобщавам за цяла Германия, но от срещите ми с колеги, познати, съседи и съграждани до момента мога да кажа, че една много (ама наистина много) голяма част от немците спазват правилата единствено и само поради страха от наказание. За мен това е една тъжна костатация, направена на 2-рата седмица от пристигането ми тук, която през годините почти ежедневно се потвърждава.

Така че за мен е интересен въпроса защо след толкова години наложено спазване на правила не е дошъл момента все повече немци да започнат да ги спазват просто така, по убеждение, а не поради страха от наказание? Все още не мога да си отговоря на него и се чудя как е възможно да се намираш в една работеща система (не е съвършена, но е добре работеща и при това си я получил като подарък от поколението преди теб), да виждаш ежедневно предимствата й пред други системи, да се възползваш от благата й, да осъзнаваш, че добрата и работа не е възможна без твое участие и въпреки това да не съдействаш за нейното безпроблемно функциониране от лично убеждение, а поради страха от наказание.

За тези, които все още не са разбрали - главните герои в тези мои размисли е местният немският гражданин, не имигриралите или натурализираните хаймани като нас. Естествено, това не се отнася за всички немци, а за тези, с които живота ме е срещнал. Броят им не е достатъчен за формиране на представителна извадка, но с помощта на мненията и на други потребители на форума се надявам да се получи по-обективен поглед върху проблема.

Отново се получи много дълго обяснение, но ще се радвам, ако то предизвика все пак някаква дискусия. 

Не само в Германия е така, чросто това си е човешката природа ... Виж гърците и движението им по пътищата, до българската граница са най-примерните шофьори в света, в момента, в който минат на българска територия и става страшно :-) Просто ... явно човешката психология си е такава, всичко става под страх от наказание ...

Моят опит до тук с германци е че, по принцип спазват правилата, но често и ги заобикалят. Примерно в квартала никой не си чисти изпражненията на домашните любимци, но по центъра това се прави. Опитът ми се основава на 4 месеца живот в бившото ГДР и може би тук руснаците са оставили своята трайна и трудно поправима среда. Правилата се спазват основно от по-старите, младежите са пълни олигофрени. Или поне по-голямата част от тях. Но тук говоря за малък за Германия град, в който съм сигурен, че голяма част от хората не продължават в Гумназиум, понеже ги мързи да учат и добиват някаква специалност. Както казва моята учителка по немски в курса: \" ...за хора които ги бива повече в работата с ръце, а не с глава\". 

Но германците са особено стриктни и държат на правилата що се отнася до ауслендърите. Особено ако започнеш разговора на език, различен от немски.

Цитат на: electrified date=1468817578

Моят опит до тук с германци е че, по принцип спазват правилата, но често и ги заобикалят. Примерно в квартала никой не си чисти изпражненията на домашните любимци, но по центъра това се прави.

Точно това идва в потвърждение на моето твърдение, че водещия мотив за спазване на реда е страха от наказание при нарушение. В центарлните части е много по-вероятно да те види някой, който да докладва провинението ти (системата за налагане на санкции разчита много на гражданското съдействие) или да те срещне Ordnungsamt.

 

Цитат на: electrified date=1468817578

Правилата се спазват основно от по-старите, младежите са пълни олигофрени. Или поне по-голямата част от тях. Но тук говоря за малък за Германия град, в който съм сигурен, че голяма част от хората не продължават в Гумназиум, понеже ги мързи да учат и добиват някаква специалност.

Това също съвпада с моите впечатления. Впрочем за немските представи твоят град изобщо не е малък. Не знам дали можеш да си представиш, но в моя район има бивши миньорски селища, получили статут на градове преди години, в които населението през последните 20-25 години е намаляло няколко пъти (не процента). Аз живях преди в едно такова населено място, чието население е намаляло за 20 г. от 40.000 на 15.000 души и продължава да намалява. Има цели призрачни улици със санирани сгради, които са съвсем празни. Манталитетът на повечето хора там не е много по-различен от този на повечето хора в българските миньорски градове (умишлено не ги споменавам, не искам да засегна някого).