Родени в България

Влудяваше ме такъв момент преди време. Изпълваше ме с напрежение и притеснение. И ако не успявах да се присетя, ,,се самонаказвах" всеки път на ум. За щастие такива случки са вече рядкост в живота ми. Неврозата ми обедня откъм още един сорт тревоги.

Вроден талант или умение, което може да се научи, е да говориш  с другите  без това да те изпълва със свръхнапрежение? Без да ,,пудриш" всяка своя дума? Без да се изчервяваш като ученик без домашно? Темата поражда много и разнопосочни въпроси, но тук ще се спра конкретно на това: как осъзнато или не, често се натикваме в едно голямо ТРЯБВА – трябва да звуча интелигентно, трябва да изглеждам завладяващо, трябва да използвам академична лексика даже и докато си пия кафето с комшийката, за да й покажа колко съм по-умна от нея; и как да се спасим от ТРЯБВА като го заменим с АКО..., ТО ТОГАВА...http://renidudeva.com/%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D1%88-%D1%81%D0%B5%D0%B1%D0%B5-%D1%81%D0%B8-%D0%B2-%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%BE%D1%82/\" rel=\"external nofollow\">http://renidudeva.com/свободата-да-бъдеш-себе-си-в-словеснот/....ще се радвам да споделите мнения