Родени в България

На работа учех немец как да  работи с виртуалка и се заговорихме, щото фамилията му беше балканска - Родопиев.Знаеше няколко думи на български със силно немски акцент,Баща му избягал 83 от България в Гърция и след доста премеждия се установил в Германия.Замислих се такива изобщо не влизат във форума да помагат на нас незнаещите.ЗабеляЗЪЛ съм, че старите Емигранти не общуват с новите Имигранти.Според вас на какво се дължи.С тяхния опит, знания и немски език доста биха  допринесли на форума.

Те отдавна живеят по друг начин и новодошлите не ги интересуват, вече в пенсионна възраст други неща ги вълнуват, освен това разликата и между поколенията, условията и сега и тогава са големи. Да не говорим, че понякога и самочувствието им е в малко повече, на някои от тях, защото са отдавна и са нещо вповече, да не говорим, че въобще не са в час с новостите, примерно многоезични актове за раждане и си \"въртят\" старата плоча, за неща, които са били актуални преди 30 г. Може би и са се понапатили от нашенци във време, които са искали от тях услуги.  Е аз не съм от тях, върша си нещата сама, ровя, търся, питам, продължавам да уча езика, но моят опит за съжаление с такива хора е негативен. Нищо не съм искала, но пренебрежението се усещаше.

Децата им, подобно на твоя пример, как да ти помогнат, като и български не знаят, а и връзката я няма отдавна. 

Да допълня по темата: новодошлите са обсолютни аутсайдейри, всички сме минали по този път. След като един път се помогне, те се вкопчват като удавник за сламка и е трудно де се обясни, че всичко е предимно време, усилия и нерви. Като не смятам транспортни разходи и изгубено свободно време. В повечето случаи хората не са свикнали с правилата и е трудно да ги убедиш, че добрият външен вид, добро държане и обноски са важни. Затова се получава така, че новодошлите нямат контакти и е друдно да получат помощ. Аз лично се изчерпах и предпочитам да се съхраня. Помагам на хора, които познавам и дотам. От десет години съм в Германия и видях доста затова вече се разграничавам.

 

 

Цитат на: Десислава Ащомова date=1654502996

Да допълня по темата: новодошлите са обсолютни аутсайдейри, всички сме минали по този път. След като един път се помогне, те се вкопчват като удавник за сламка и е трудно де се обясни, че всичко е предимно време, усилия и нерви. Като не смятам транспортни разходи и изгубено свободно време. В повечето случаи хората не са свикнали с правилата и е трудно да ги убедиш, че добрият външен вид, добро държане и обноски са важни. Затова се получава така, че новодошлите нямат контакти и е друдно да получат помощ. Аз лично се изчерпах и предпочитам да се съхраня. Помагам на хора, които познавам и дотам. От десет години съм в Германия и видях доста затова вече се разграничавам.

За 10г. не се става римлянин, опс немец.Повечето сме дощли след 2014г.А аз имах впредвид Емигрантите не Имигрантите.Който разбрал поне да сподели как е избягал от красивата ни Народна Република:)

Цитат на: Десислава Ащомова date=1654502996

Да допълня по темата: новодошлите са обсолютни аутсайдейри, всички сме минали по този път. След като един път се помогне, те се вкопчват като удавник за сламка и е трудно де се обясни, че всичко е предимно време, усилия и нерви. Като не смятам транспортни разходи и изгубено свободно време. В повечето случаи хората не са свикнали с правилата и е трудно да ги убедиш, че добрият външен вид, добро държане и обноски са важни. 

Е, тези 10 г. не са чак толкова много и от моя гледна точка вие също сте новодошла. Не бих сложил всички дошли наскоро под общ знаменател, а и AinStein има предвид една особена категория българи в Германия, дошли преди 2007. Като се замисля, идващите през последните 10-15 г. са горе долу 50:50. Повечето имат нужда от първоначална помощ, но половината от тях до 2-3 месеца спират да са зависими от по-отдавна дошлите българи. Другата половина като че ли никога няма да успее да достигне до самостоятелност.

Моят опит е следния. Първите 5 г. живяхме в много изолиран район. През първите месеци така и не успяхме да се свържем с българската общост, която после се оказа, че не е никак малка за толкова забутано място. Но пък след няколко месеца бяхме намерени. Заговори ни един човек, докато пазарувахме в магазин. След време разбрахме, че във въпросния ден ни е наблюдавал доста дълго, докато ни прецени и реши да ни се разкрие. Лично на мен ми стана малко тъпо, но така или иначе бяхме допуснати до затворената им общост. Почти всички бяха дошли преди 2007 г., а някои от тях и преди 1989 г. Имаха си редовни сбирки, йерархия, културна програма и т.н., но до тях бяха допускани само онези, които бяха преценени като подходящи. А това силно противоречи на моята житейска философия

Не се чувствахме добре там, макар че имаше и качествени хора. Има няколко неща при тях, които много ме дразнеха:

• елитарното им поведение, като почти всички се държаха сякаш са нещо изключително
• при всеки един разговор питаха дали жена ми най-после е почнала работа, макар че никога не сме висяли на Jobcenter, а по онова време можеше да се закачиш от момента на пристигането
• като им се обадиш по телефона първите им думи бяха \"Какво става? Какво искаш? Случило ли се е нещо?\"

В групата им имаше около 20-30 души, но само с двама от тях поддържаме връзка и до момента. Спирам за момента, защото написаното ще стане много дълго.
 

До скоро ...
 

Цитат на: Росен Арабаджиев date=1654776385

при всеки един разговор питаха дали жена ми най-после е почнала работа, макар че никога не сме висяли на Jobcenter, а по онова време можеше да се закачиш от момента на пристигането

Ето това е проблема, защо се месят, какво ги интересува? Освен това, не е нужно да се оправдавате пред когото и да било, и защо да не сте се възползвали от някакви придобивки в Германия? Когато аз дойдох се регистрирах в Арбайтс амт и получаваха обезщетение за безработица, защото имах право на това обезщетение. Работила съм в България и да това не е социална помощ, а обезщетение. Има разлика. На никого не препоръчвам социала и не помагам в тази посока. Всъщност връщайки се на първото изречение, просто пазете личното си пространство и отстоявайте собствената си позиция и решения. Това е вашия живот и вашите решения в крайна сметка.

Немците казват, къси посещения, дълги приятелства и това важи с особена сила за българите. Това, което вие описахте за съжаление е масово, тежка комуникация, коментари, намеса, добавям невежество - чули недочули, криво разбрали и завист.  Много е важно да има \"хигиена на говоренето\" , въпроси свързани с доходи, колко сте платили за нещо, лични неща просто не се обсъждат, а са любима тема всъщност. Чудя се, защо просто не можеш да се видиш, да си поговориш, неангажиращи разговори, да станеш и да си тръгнеш спокойно. Все да се заядат, да те \"клъвнат\", да те посъветват, поучат и  елитарното повединие и държание, не са нещо инцидентно, това е масово. На едни от изборите, застанахме на опашката, като преди това любезно поздравихме. Усетих една особена \"важност\" от събралите се, ръцете в джобовете, гледат през тъмни очила, цигарата в ръка това беше събирателния образ на нашенците. 

Цитат на: Росен Арабаджиев date=1654776385

като им се обадиш по телефона първите им думи бяха \"Какво става? Какво искаш? Случило ли се е нещо?\"

По повод това, нека да акцентираме, че като цяло в нашият език и обноски, тези неща са нещо \"нормално\". Ало, кажи....си е нещо напълно нормално. Обърнете внимание колко често българина говори любезно, използва думи, като извинявай, моля, благодаря и не визирам само тук в Германия. Понякога няма умисъл, просто така си говорят. 

Пази Боже сляпо да прогледа

Разни хора, разни идеали...Не може да се казва, че старите емигранти не искали да помагат на новите. Това е като да кажеш, че всички цигани крадат. Да, ама не. 

Цитат на: s Laura Del s date=1681772220

Това е като да кажеш, че всички цигани крадат. Да, ама не. 

Да, ама за повечето да