Търсене във форума

Забелязал съм, че в-к Капитал периодично подхващат някаква тема, често тенденциозно, и лазят по нервите на нормалните хора. Напоследък темата е свързана с това как хората се завръщали в България, едва ли не масово. Не знам каква е целта на подобни внушения. Някак си доста "случайно" това съвпада с прословутата идея на президента да се направел регистър на българите в чужбина. Факт е, че има хора, които се връзват на тези неща. По-интересен е въпроса с кава цел се пускат тези "новини". Елементарната логика показва, че и в твърденията на Капитал и в идеята на президента няма никакъв смисъл. Интересно ми е да чуя мнения по този въпрос.

За тези които очакват черни краски и негативизъм ... няма нужда да четете повече, няма да намерите нищо с което да оправдаете вашето решение да загърбите всичко и да търсите своето щастие в чужбина, това е ваше решение и право! Вие може да четете хилядите постове от типа на "Терминал 2". Аз ще пиша за опита и чувството ... да чувството да си си у дома след 13 години прекарани в чужбина. Да, 13 в Германия! Да заминеш! Това винаги е най-тежкото, млад на 19, тъкмо завършил училище, изпълнен с блянове за прекрасната чужбина, където "дори и пари на пътя да немериш, пак ще са в евро", да се щракнат плъзгащите врати на варненското летище, оставяйки след теб, цялото ти семейство, всички твой най-близки приятели а и не на последно ... своята приятелка и бъдеща съпруга, последното което не се знаеше тогава! И какво? След около два часа се озоваваш в студената реалност на хамбургскoто летище ... ситно се сипе немският дъжд ... студ, мрак и влага, някога чудили ли сте се защо има толкова много думи за дъжд в немския език? Не се чудете ... има защо. Да останеш. Понякога питали ли сте се ... защо сте още там, да на Вас говоря, защото Вие ще четете това, не този който си е вече у дома. Защото в очите на приятелите Ви в България вече сте се оправили, уредили в живота и успели? За да не би да Ви кажат, че се провалихте и не успяхте и затова са върнахте в България? Защото да си в чужбина се счита за успех? Много от Вас ще се оправдаят с уреденият живот или с по-лесното преживяване, повечето доходи ... та дори и уж по доброто образование, по-добра социална система (без да се обиждаме), но много от Вас няма да са щастливи, няма да им харесва и ще чувстават една голяма празното в стомаха ... нарича се носталгия! За тези от Вас, който искат да се върнат и не се интересуват от болното мнение на свойте "приятели", мога само едно да кажа: "Не ги слушайте, върнете се!". Да се завърнеш ... у дома! Трудно е ... все пак си отишъл на 19 а се връщаш на 32, с три деца и жена, човек се пита дали е правилно, всичките му приятели го питат дали е сигурен, разубеждават го, дори и тези на които най-много са скърбили за теб, се съмняват в това ти решение, смятат че се шегуваш, постоянното отлагане и т.н. Само това е трудното, всичко друго е като да се преместиш от един град в друг! Нови съседи, ново училище, нова работа, нов живот, но у дома! Едно ново начало и даже нама езикови бариери ... "майната ти" си е все още това, а не "Wie geht es dir!"! Погледа на шефа ми във фирмата ми в Хамбург, като му казах, че се прибирам за България завинаги ... хахаха още го помня. Прощалното парти във фирмата и кошница с продукти за из път ... сякаш там където отивам няма храна! Всичко това последвано от многото сбогувания и прощални срещи с приятели, голямото опаковане на багаж и тоновете с писма по прекратяване на договори ... още получавам писма от Германия ... 7 месеца по-късно! Това не е толкова трудно, трудно е да се решиш, не да го направиш. Едва когато се прибереш ... осъзнаваш какво ти е липсвало, какво те е карало да направиш това решение - всичко ... "въздуха е друг даже", печелиш всички твой истински приятели, брат, семейство и роден край. Няма по-хубаво от това да се прибереш у дома. И никога ама никога не съм правил по-добре решение от това в живота си, не съжалявам за нищо, освен за приятелите ... истинските приятели които оставих там. Вие всички имате избор ... сега и днес да правите каквото си искате с живота, но нека си остане за Вас и не слушайте другите, те не живеят Вашият живот! Успех! Надявам се не съм обидил някой, но това е неизбежно!