Родени в България

За тези които очакват  черни краски и негативизъм ... няма нужда да четете повече, няма да намерите нищо с което да оправдаете вашето решение да загърбите всичко и да търсите своето щастие в чужбина, това е ваше решение и право!

Вие може да четете хилядите постове от типа на \"Терминал 2\".

https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2F1662160867402249%2Fphotos%2Fa.1666768083608194.1073741829.1662160867402249%2F1744480132503655%2F%3Ftype%3D3%26fref%3Dnf

Аз ще пиша за опита и чувството ... да чувството да си си у дома след 13 години прекарани в чужбина. Да, 13 в Германия! 

Да заминеш!

Това винаги е най-тежкото, млад на 19, тъкмо завършил училище, изпълнен с блянове за прекрасната чужбина, където \"дори и пари на пътя да немериш, пак ще са в евро\", да се щракнат плъзгащите врати на варненското летище, оставяйки след теб, цялото ти семейство, всички твой най-близки приятели а и не на последно ... своята приятелка и бъдеща съпруга, последното което не се знаеше тогава!  И какво? След около два часа се озоваваш в студената реалност на хамбургскoто летище ... ситно се сипе немският дъжд ... студ, мрак и влага, някога чудили ли сте се защо има толкова много думи за дъжд в немския език? Не се чудете ... има защо.

Да останеш.

Понякога питали ли сте се ... защо сте още там, да на Вас говоря, защото Вие ще четете това, не този който си е вече у дома. Защото в очите на приятелите Ви в България вече сте се оправили, уредили в живота и успели? За да не би да Ви кажат, че се провалихте и не успяхте и затова са върнахте в България? Защото да си в чужбина се счита за успех? Много от Вас ще се оправдаят с уреденият живот или с по-лесното преживяване, повечето доходи  ... та дори и уж по доброто образование, по-добра социална система (без да се обиждаме), но много от Вас няма да са щастливи, няма да им харесва и ще чувстават една голяма празното в стомаха ... нарича се носталгия! За тези от Вас, който искат да се върнат и не се интересуват от болното мнение на свойте \"приятели\", мога само едно да кажа: \"Не ги слушайте, върнете се!\".

Да се завърнеш ... у дома!

Трудно  е ... все пак си отишъл на 19 а се връщаш на 32, с три деца и жена, човек се пита дали е правилно, всичките му приятели го питат дали е сигурен, разубеждават го, дори и тези на които най-много са скърбили за теб, се съмняват в това ти решение, смятат че се шегуваш, постоянното отлагане и т.н. Само това е трудното, всичко друго е като да се преместиш от един град в друг! Нови съседи, ново училище, нова работа, нов живот, но у дома! Едно ново начало и даже нама езикови бариери ... \"майната ти\" си е все още това, а не \"Wie geht es dir!\"!

Погледа на шефа ми във  фирмата ми в Хамбург, като му казах, че се прибирам за България завинаги ... хахаха още го помня. Прощалното парти във фирмата и кошница с продукти за из път ... сякаш там където отивам няма храна! Всичко това последвано от многото сбогувания и прощални срещи с приятели, голямото опаковане на багаж и тоновете с писма по прекратяване на договори ... още получавам писма от Германия ... 7 месеца по-късно!  Това не е толкова трудно, трудно е да се решиш, не да го направиш.

Едва когато се прибереш ... осъзнаваш какво ти е липсвало, какво те е карало да направиш това решение  - всичко ... \"въздуха е друг даже\", печелиш всички твой истински приятели, брат, семейство и роден край. Няма по-хубаво от това да се прибереш у дома. И никога ама никога не съм правил по-добре решение от това в живота си, не съжалявам за нищо, освен за приятелите ... истинските приятели които оставих там.

Вие всички имате избор ... сега и днес да правите каквото си искате с живота, но нека си остане за Вас и не слушайте другите, те не живеят Вашият живот! Успех!

Надявам се не съм обидил някой, но това е неизбежно!  

 

 

Намерил случайно него интересно по темата, поне се успокойх, че не съм само аз \"болен\":

https://sputnik.bg/tagata-shte-me-ubie-ne-se-zhivee-tolkova-lesno-v-chuzhbina/\" rel=\"external\">https://sputnik.bg/tagata-shte-me-ubie-ne-se-zhivee-tolkova-lesno-v-chuzhbina/

Интересна тема. Ще помълча още известно време по този въпрос и ще чакам някой да се намеси, надявам се в защита на гореказаното. Щото аз ще ги наприказвам едни, заради които после ще ме обявят за българофоб, а това не е така.

Цитат на: Александър Узунов date=1462902360

Интересна тема. Ще помълча още известно време по този въпрос и ще чакам някой да се намеси, надявам се в защита на гореказаното. Щото аз ще ги наприказвам едни, заради които после ще ме обявят за българофоб, а това не е така.

И аз следя темата с огромен интерес. Да си призная се изумих, че има хора, които биха написали нещо хубаво за родината ни. Напоследък само негативи срещам. Все още съм от кратко време в Германия, нямам особен опит, но ако трябва да сравнявам всичко... Бих казала, че сме на светлинни години от цивилизацията. Аз съм с висше образование и откакто се дипломирах в България, се запознах там и с дявола. Нямам добро мнение за нашата мила родина. Чувствам се по- оценена и желана в чужбина, отколкото в моята мила България. 

Браво на този човек. Такива хора ще променят България за по-добро със сигурност. Аз съм на друго мнение, но уважавам неговият избор, правото му на гледна точка и решението му да се завърне. Ако нещата не вървят поне знае пътя, има опита и предполагам безпроблемно може да бъде отново на работа в Германия. Често ние българите считаме, че нашето мнение и гледна точка са най-правилното, но няма правилно в живота. Това е неговият път и съдба. Желая му успех. Аз се надявам да не ми се налага да се връщам да живея в България. Мои познати направиха същото, докато аз се радвам че детето ми е тук в Германия живее едно щастливо детство, те се радват че тяхното дете учи много повече в българското училище, отколкото тук. Пак въпрос на гледна точка. Други се върнаха и след 10 г. пак заминаха. Надявам се авторът да споделя какво се случва с него, така ще е в помощ на други, които обмислят подобно решение.

Уважавам решението на този човек,постъпил е правилно,защото е послушал душата си.И си мисля,колко ли ще го последват?

Аз  съм един от тях,въпрос на време е.След 15 години в чужбина,добри години не отричам, осъзнах, че да бъдеш мил на някого е по-важно от това да си с пълен стомах.Никой ,чийто стомах не заиграе и чиито очи се не напълнят при мисълта за родното място,близките и приятелите  няма да ни разбере.Няма и нужда.Днес в България със всякакви средства, пълни неграмотници се опитват да промиват младите мозъци,и за съжаление успяват.Обезличават род,родина,история,традиции.Аз съм на 46.Не мога да седя отстрани и да гледам безучастно това.Днес възпитанието е различно,вярно е,но в никакъв случай по– добро от това през 80,90 години.Днес младото поколение не милее,непрекъснато облъчвано от всякъде.Да Германия е много добре уредена страна,спор няма,но тя винаги ще ни бъде мащеха,поне на тези които сме Родени в България.Нашата градина е време да прекопаем,тукашната,немската е прекопана и винаги ще бъде.Трудно е да се говори за тези неща,по добре да спра и да остана неразбран,но верен на душата си.

Много може да се каже по тази тема. Разбира се всеки има право на избор, или поне докато може. Като Дон Кихот, от една страна или Гюро Михайлов от друга, стисках дълго зъби, точно заради Балкана, Родопите и Рила, синьото море, тучните ливади и нивя, онзи въздух с мирис на дома. Приятелите. Е, ще перифразирам част от първия пост. - Не става само с романтика и пълен корем. Печеля добре, но на дърти години тръгвам. Всеки има своя причина, един бяга, друг се спасява, друг заради деца и т.н. От красивата Родина, скоро няма да остане онова заради което много искат да се върнат. Унищожава се ежечасно. Няма да ги има онези красоти, онези хора, топлина и уют заради които си струва. Много се върнаха, много се разочароваха и тръгнаха пак. Но всеки има избор. И към този момент за мен е Терминала. Звучи странно. Да се \"терминираш\". От другата страна са \"тръгващите\".Малко са тези, които днес тръгват заради пари, само.  Не е лесно. Няма и да е. Всеки със своята тъжна или трудна история. Оставяйки зад гърба неща които обича, които е градил. Да, там \"ауслендера\" ще си остане такъв, или поне до 2-ро или 3-то поколение. Децата на България се раждат някъде там, учат там и ще живеят там. Статистиката е жестока, дори официалната, дори Уикипедия. Децата в БГ загиват. Пушат, пушат трева, взимат дрога, пият, не учат, не работят. Гледат \"ВИП-ове\". Имат странни идоли. Е, не всички разбира се, но значима част. Тези които тръгват също правят своя труден избор заради онези неща, онези любими и мили неща. Но днес не става въпрос за Емиграция, а за Евакуация. И не защото не могат или не искат да се борят. Сами са. Критичната маса от хора, със сили да променят поне малко от нещата е навън. Много още може да се пише. Всеки гледа от своята кула и има своя Рубикон. Не съм нихилист. Не съм песимист. Просто добре информиран оптимист.

 

,,

Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

и тихи пазви тиха нощ разгръща

да приласкае скръбни и нещастни.

Кат бреме хвърлил черната умора,

що безутешни дни ти завещаха -

ти с плахи стъпки да събудиш в двора

пред гостенин очакван радост плаха.

 

Да те присрещне старата на прага

и сложил чело на безсилно рамо,

да чезнеш в нейната усмивка блага

и дълго да повтаряш: мамо, мамо...

Смирено влязъл в стаята позната,

последна твоя пристан и заслона,

да шъпнеш тихи думи в тишината,

впил морен поглед в старата икона:

аз дойдох да дочакам мирен заник,

че мойто слънце своя път измина...\"

 

Всичко е минало, илюзията остава за някои от нас.... Тъжно  ми е винаги( сълзи се проронват), когато чета тези редове.. Но , изборът вече е направен-децата ми няма да са роби на крадливата шайка и техните копелета!

Преди години, бях поканен на едно парти в София. И около половината от младите хора бяха бивши студенти от Германия, завърнали се ( след неуспешни опити да получат работа по специалноста в Германия) и работещи в някакви колцентрове... В началото всички искаха да ми показват, колко им е добре, живеят добре,  и как не им липсва лошата Германия ....Хммм... Станах веднага скептичен!  

След няколко чаши алкохол, се пусна най-мръсна чалга, някои симпатични девойки започнаха да танцуват като в клиповете,  и на пръв поглед миловидните лица се превърнаха в жални себеподобия.... Започнаха се едни бръщолевения, словоизлеания, където се разкри една съвсем друга картина.... Стана ми много мъчно, и си тръгнах след 30 минути...

Стискам Ви палци, на тези от вас които се връщат-нека Силата бъде с ВАС! 

В Родината по мирен път, никога няма да може да стане промяна! 

 

Mitaka Fu, добре дошъл във форума. 

Здравейте аз бях в Германия и да си призная съжалявам че се завърнах в България. Нито работа като хората нито останаха хора със който да свършиш работа общо взето грозна картина претенции демонстрации,а на практика кръгли нули още не са се научили да се събуждат на време за работа ама за под 1500 лв на месец нямало и будилника да си навие.Успех на всички който се прибират със честно изкаран капитал зад граница с надежда за бизнес в България.2-вариант започвате работа с гордо вдигната глава и 80% от бъдещите ви преки началници който ви очакват като се завърнете са минимум 5 пъти по неграмотни и мързеливи от вас но са ви шефове просто защото са роднина на когото трябва,а ако случайно има малко повече акъл и разбере че сте ПО-кадърен от него решава че сте заплаха за жалката му позиция на паразит започва да ви гърчи с най гнусната работа в бранша или просто отива при боса и казва тоз не става трябва да го махнем и сте съкратен.Има и читави работодатели повечето чуждестранни фирми (жена ми работи в такава с немски) равносметката -работи за чужденци на наистина добра българска заплата с пряк началник българин който е командирован в собствената си родина и внимателно следи подчинените да не доказват много опит и знания случайно да не се появи някой по-кадърен .С две думи станахме си чужденци в собствената си държава и ни третират като такива.3- плащаш безбожно цифри за образование на децата си (аз още не съм стигнал до тук) с цел по нормален живот да имат скъсват се от учене ама все не вземат изпитите защото някой закоравял дърт ректор се е схванал на катедрата и дъщеряти трябва да му направи еротичен масаж в посочен от него хотел (има репортажи  за такива случаи господари на ефира) обаче завършват с отличие след репортажи жалби полиция и т.н.например счетоводство ама понеже няма минимум 2 години стаж никъде не го вземат  на работа детето или го назначават на 500-800лв брутна заплата и върши най общата работа и след 2 години мъки и не достик на финанси за един младеж тамън да го преназначът на нормална заплата и да трупа опит и стаж те нямат нужда от хора или работата е паднала и го съкращават защото на вратата има 20 който се молят за стаж.Ама ти си казваш е да де ама нали изкара 2 години има стаж вече и отива при други и има стаж ама не като счетоводител а офис асистенти пак на ново.И така до побъркване.

Може да ме оплюете колкото искате!!! Аз имам собствен бизнес с който храня корумпирани данъчни защото казват че закона така е направен че колкото и да ти е наред всичко винаги има за какво да се хванем такаче плащай такса спокойствие.Обичам си България но просто не става. МОЕ ЛИЧНО МНЕНИЕ И УБЕЖДЕНИЕ СЛЕД ПОЧТИ 10 ГОДИНИ ТРУД В БЪЛГАРИЯ.

Извинявам се за правописа пиша в движение от телефона.

Цитат на: Boya auto date=1533513369

Обичам си България, но просто не става.

Това е истината за съжаление 

Здравей /index.php?/profile/470-georgi-trendafilov/\" rel=\"\">Георги Трендафилов,

тази седмица стават 5 години от споделянето на твоята зареждаща публикация \"Да се завърнеш ... в родината!\". Препрочитам я от време на време и знам, че рано или късно аз и семейството ми ще поемем по същия път.

Не съм следил нарочно да се достигне тази кръгла годишнина. Съвсем случайно вчера се сетих за написаното от теб и реших да те питам дали би искал да добавиш нещо 5 г. след завръщането в Родината? Със сигурност имам какво да се каже и ще бъде полезно да го направиш. Въпросът е дали ти се занимава да пишеш. Аз лично се надявам да намериш време.

До скоро ...

Жалко е, че повечето хора пишат само, като имат нужда и после забравят за форума. И на мен ми е интересно как се чувства. 

Забелязвам, че като се прибера в България макар и за кратко съм напрегната, многото хора, шума, лошото отношение ми се набиват все повече. Но гледам с удоволствие \"Да хванеш гората\" с Галя Щърбева, такива прекрасни места в  България, но ги гледам през \"очите\" на чужденците и в крайна сметка проблема не е в територията, а в хората, манталитета и поведението. От както съм в Германия още повече го осъзнах. 

Цитат на: veronik_veronik date=1620114025

Жалко е, че повечето хора пишат само, като имат нужда и после забравят за форума. И на мен ми е интересно как се чувства.

За щастие Георги Трендафилов не е от тези елементи, които се появяват тук само при голяма нужда. Мисля си, че рано или късно ще се включи по темата.

 

Цитат на: veronik_veronik date=1620114025

Забелязвам, че като се прибера в България макар и за кратко съм напрегната, многото хора, шума, лошото отношение ми се набиват все повече. Но гледам с удоволствие \"Да хванеш гората\" с Галя Щърбева, такива прекрасни места в  България, но ги гледам през \"очите\" на чужденците и в крайна сметка проблема не е в територията, а в хората, манталитета и поведението. От както съм в Германия още повече го осъзнах

От известно време, може би от миналото лято, следя един процес - трайното преместване на германци в България. При това не става въпрос само за пенсионери, търсещи повече слънце и евтини услуги. Това са хора в активна възраст, като се местят цели семейства.

Включих се в една фейсбук-група на такива изселници и съм изключително изненадан от добронамереното отношение на тези хора към страната ни като цяло, въпреки всичките неразбории, които си ги знаем. Това е групата https://www.facebook.com/groups/2782247208527737\" rel=\"external nofollow\">bulgarien - einwanderungshilfe, но има и още много други подобни. През последната година имах възможност да се запозная с няколко човека от тази нова общост. Правят невероятни неща, за да се справят в България и в крайна сметка успяват.

А ти щом гледаш с удоволствие \"Да хванеш гората\", бъди внимателна. Може да се окаже заразно

Цитат на: Крякащата тайфа date=1649072318

След доста години в Германия нашето време тук изтече. Така че започнахме подготовката за завръщане в България. Целта на темата ми е съвсем конкретна и свързана с документите (справки, формуляри и т.н.), които трябва да си подготвим още докато сме в Германия. От поне няколко месеца се опитвам да събирам парченцата информация, но усещам, че се въртя в кръг.

Крякаща тайфа, радвам се, че пишеш отново. Надявам се да продължиш и след завръщането си в България да пишеш тук. Ще се радвам да споделиш също как стигна до това решение, имаш ли насоки за работа в България и въобще как се случват нещата при вас. Да се устроиш в Германия не е лесно, но и пътя обратно не мисля, че е също лесен. Всъщност колко време изкарахте в Германия? 

При завръщане в България след толкова дълго време, е добре да се заяви в общината по местоживеене уседналост. Гледах някакъв репортаж по този повод, за завърнали се трайно в България, но системата отчита, че те не живеят в България и имаха проблеми с преиздаването на шофьора книжка.