Марияна Дамянова Иванова-Москин

Здравейте! Не изчетох всички цитати, но ми е ясно за какво иде реч. Когато си стегнах багажа за Германия, всичко от една страна изглеждаше лесно и просто, защото идвах при конкретен човек - българин, с когото няколко месеца преди това се запознах в интернет, от друга - пълно с неизвестност. Не знаех грам немски, въпреки че бях посещавала в Бългрия някакъв курс. Живеехме в едно село (заедно с двама негови колеги) без интернет, както и без транспорт в почивните дни, тъй като автобусът свързващ селото с най-близкото градче, беше ученически. Мъжете пътуваха със служебен бус до работа. През деня селото изглеждаше пусто и само някое дръпнато перденце и крадлив поглед ме съпровождаха по пътя ми към местния супермаркет. Единственият човек, който твърдеше, че е от 15 години в Германия и би могъл да ни даде полезна информация, се забавляваше да ни дезинформира и отказва от нашите идеи (това го разбрахме по-късно, разбира се) и така мъжът до мен се оказа без шофьорска книжка поради изтичане на валидността. Седем месеца в дивотията - не зная как не издивях и аз, но се бах хванала здраво да разговорниците и речниците и когато попаднахме по-късно в цивилизацията, още не можех да говоря, но можех да скълъпвам елементарни писэмца, което ни помогна в по-нататъшните ни битки... Благодарение на добри хора, които ми подадоха нужната информация, започнах езиков курс. Всичко беше за сметка на мъжа до мен, с който днес сме семейство. Днес, 6 години по-късно, вече съм по пътя към моите мечти и гледам да съм полезна с каквато мога информация, за да бъде по-лесно за новозадомилите се тук (тези, които ме познават, знаят това).