Рени Дудева

Влудяваше ме такъв момент преди време. Изпълваше ме с напрежение и притеснение. И ако не успявах да се присетя, „се самонаказвах“ всеки път на ум. За щастие такива случки са вече рядкост в живота ми. Неврозата ми обедня откъм още един сорт тревоги.:) Вроден талант или умение, което може да се научи, е да говориш с другите без това да те изпълва със свръхнапрежение? Без да „пудриш“ всяка своя дума? Без да се изчервяваш като ученик без домашно? Темата поражда много и разнопосочни въпроси, но тук ще се спра конкретно на това: как осъзнато или не, често се натикваме в едно голямо ТРЯБВА – трябва да звуча интелигентно, трябва да изглеждам завладяващо, трябва да използвам академична лексика даже и докато си пия кафето с комшийката, за да й покажа колко съм по-умна от нея; и как да се спасим от ТРЯБВА като го заменим с АКО…, ТО ТОГАВА...http://renidudeva.com/свободата-да-бъдеш-себе-си-в-словеснот/....ще се радвам да споделите мнения

Здавейте Radi Radev! Можете да се свържите с мен на тел. 01575 8887787, а можете и да ми пишете на dudeva80@gmail.com

Здравейте, aniadams! Ако желаете свържете се с мен по скайп или моб.телефон, за да уточним някои неща ...като например на каква възраст е дъщеря ви и къде живеете.Skype: renkata992 или 01575 8887787

Супер, мерси, Админ-е! Да, сайта е супер полезен и има доста инфо, преди малко разгледах файловете има и готварска книга с бг рецепти, качена даже. Браво! Ще се вясвам по-честичко значи! Айде, лека вечер от мен!

За много години на всички с пожелания да сме все по-Себе си, по-честни и истински Хора, по-сърцати и да се обединяваме за Добруване. Milenkapet докосна ме твоя пост! Да си призная отдавна си мислих да вляза и да видя кой е на линия , какво ново, но все се оправдавах с липсата на време. И не е вярно, че нямам време - имам! Просто, не виждах смисъл. Нямах мотивация. Не се чувствах нужна. Затова Ти благодаря от сърце за това пожелание "винаги необходими някому" Трудно е, да, трудно е за много от нас да се доверяват, да разкриват част от себе си - особено онази част, която плаче, която страда, която боледува, която мрази, която псува. Свикнали сме да сме "на ниво", особено тук в чужбина, където нуждата да се докажем пред другите нараства два пъти повече отколкото на родна земя(по мои наблюдения). Но пък всеки има избор . Всеки сам решава как да се чувства, какво да изживява, с кого да общува и пред кого да се разкрива. На мен сега например ми идат две неща, за които бих искала да споделя с вас. И първото е как се чувствах по Коледа - съвсем накратко. Коледа изкарахме вкъщи с мъжа ми и децата ми(като едното е в активен пубертет и изобщо не вирее по семейни софри), тук в Германия, без останалите близки и обични мои роднини. Така се наложи. Сготвихме си, наредихме си маса, свещички, спазихме традиции и ритуали....пийнахме си, попяхме си ......и не е като да не съм била благодарна за всичко, което ми е дадено, но се чувствах някакси непълна, наполовина, далечно ми беше. Поплаках си, разбира се. Обещах си да не допускам влече да прекарвам Коледата (най-семейния празник) далеч от България, от майка ми, от баба ми - та колко Коледи, ще съм още с тях? Един Бог знае! Липсваше ми всичко българско и родно, това е. Може и да съм лигла или романтичка, но това съм Аз ....понякога. Малко преди Коледа обществото на българите във Франкфурт бяха организирали много хубав концерт с участието на различни танцови групи на бг фолклорни танци(и нашият клуб "Гайда"участва) и се получи много весело и повдигащо духа български. Имаше и щандове с различни традиционни ястия и напитки. Абе, стана веселбата!. Та, това събитие беше което ме зареди по празниците. Ще ми се по-често да се организираме, да сме заедно, да споделяме общи интереси, да си помагаме. Хора, кое ви държи живи вас, тук в Германия? Споделете ! П.П. Защо не получавам известия, че има писано в тоя сайт на моя имейл, странно?!

Здравей, Крякаща тайфа! Относно липсата на желание за комуникация - не знам откога точно съществува този сайт и форума към него, но допускам, че ако е сравнително млад, т.е. отскоро в интернет пространството е нормално активността на потребителите да не е толкова интензивна, въпреки, че броят на регистрираните е голям( а и това е относително, сравнено с кой друг сайт е голям?) Други евентуални причини- не се отговаря своевременно на зададени въпроси; компетентността и изчерпателността на отговорите също е важна за задалите въпроси; сайтът не е евентуално достатъчно популярен; От съществено значение за полезна онлайн комуникация между хора с подобни проблеми е да се чувстват защитени от некоректно отношение и оскърбителни изказвания; Каквито и да са причините сигурна съм в едно: ако едно такова начинание се върши от сърце и душа няма начин да не успее. Въпрос на време и търпение!

Здравейте, много благодаря за топлия прием! Да, готова съм да отделям част от свободното си време, за да съм полезна с опита си на хора, които имат нужда от психологическо консултиране. Ще се радвам да иницииране всички заедно теми, които вълнуват душите ни и сърцата, защото е повече от очевидно как потъваме доста често в една ежедневна рутина, която ни откъсва от истински ценните неща - като любов, приятелство, човешки взаимоотношения, природа, взаимопомощ, и т.н.

Здравейте, много се радвам, че откривам този сайт, привлече ме името, да си призная:) И аз като много българи в чужбина имам нужда да общувам с хора на родния ми език, да задавам въпроси, да получавам отговори, да създавам ценни контакти,. Така малко или много запълвам онази празнинка, която само духа на България може да направи. Предлагам да отворим тема за Психология и Психотерапия. Всеки, който има нужда от психологическо консултиране на български език може да го направи тук. Ще се радвам да бъда полезна на хора, които искат да чувстват Радостта от живота, въпреки всички трудности и препятствия, които искат да се справят с паник-атаки, стрес, непоносими взаимоотношения, трудна комуникация с тинейджъри или просто искат да бъдат изслушани.