Звуков Поток Светлина

Въ тази книга сж събрани разговорите, които Хр. Д. Бръзицовъ е водилъ преди десетина години съ духовни първенци на България. Тия разговори беха своевременно печатани въ седмичния вестникъ „Литературенъ гласъ“. Миналата година излезе томъ първи, който обхваща разговорите съ ония, които вече сж покойници. Сега имате предъ васъ томъ втори. Ще последва томъ трети. Естествено: за наша честь, България има много чада, съ които може да се гордее и не сж нито първиятъ, нито вториятъ томъ, които могатъ да обхванатъ всички.
Защо събираме тия разговори въ книга и защо не ги подновяваме, а даваме разговори, водени преди десетина години?

Професор Евгений Захарович Волков (1883-1942) е руски революционер, историк, демограф. Интересува се от връзките между руските и българските революционери и особено от Христо Ботев. Mежду 1911 и 1915г. живее и работи в България и през това време извършва по-голямата част от изследванията за тази книга. Книгата остава само в сборниците на БАН до 1929г. – едва тогава е издадена като отделен том за последните 80г. той остава единственото и издание – търсена антикварна рядкост.

По случай 160 годишнината от рождението на Христо Ботев и поради големия интерес към тази „забравена“ биография ФАБ подготви и отпечата това второ издание.

Па­да­не­то на Бъл­га­рия под ос­манс­ка власт пре­къс­ва нейното е с­тес­тве­нополитичес­ко, с топанс­ко и кул­турно раз­витие. Българите са изолира­ни от грандиозните на­учни, тех­нологичес­кии ге­ограф­с­ки открития, довели до революционни промени в Западна Европа.
При османското завоевание бъл­гарското общество търпи изкл ючител­но тежки загу­би – не само като конкретен израз, а и в дългосрочна перспектива. България, огнището на многовековна кул тура, изпада в позицията на изоставаща страна в рамките на една тиранична ретроградна империя. Унищожени, асимилирани или маргинализирани са водещи обществени сили – аристокрацията, интелигенцията, раждащото се градско съсловие... Още в хода на завоеванието българите понасят чувствителен демографски удар – хиляди загиват, други емигрират или стават „човешка стока“ по робските тържища на Средиземноморието (Крит, Кипър, Малта и др.). Като наказателна мярка новата власт преселва групи българи далече от родните им места – типичен е примерът със столицата Търново още през 1394 г.

Теорията за „демографския колапс“ (според някои оценки при завоеванието са унищожени близо 40 на сто от тогавашните българи!) обаче не се потвърждава от историческите извори. Въпреки несъмнено тежките загуби българите остават доминиращ елемент в своите изконни земи – Добруджа, Мизия, Тракия и Македония, в съседните страни съществуват или се създават нови български общности. Османската империя се изгражда като поредния вариант на ислямска деспотия, опираща се на политическото наследство на Иконийския (Селджукския) султанат от Мала Азия, черпейки и от наследството на по-старите ислямски империи, включително Арабския халифат и наследилите го държави в Близкия изток и Персия. Чувства се и известна приемственост със заварените традиции на покорените християнски държави Византия, България, Сърбия и др. Векове наред в империята доминират тоталната централизация, милитаризацията на управлението и обществения живот при безалтернативното господство на религиозната доктрина на исляма. Икономическа основа на сул танския абсолютизъм е държавната собственост върху земята, която гарантира действието на военните и административните органи и структури.