,,
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина..."
Всичко е минало, илюзията остава за някои от нас.... Тъжно ми е винаги( сълзи се проронват), когато чета тези редове.. Но , изборът вече е направен-децата ми няма да са роби на крадливата шайка и техните копелета!
Преди години, бях поканен на едно парти в София. И около половината от младите хора бяха бивши студенти от Германия, завърнали се ( след неуспешни опити да получат работа по специалноста в Германия) и работещи в някакви колцентрове... В началото всички искаха да ми показват, колко им е добре, живеят добре, и как не им липсва лошата Германия ....Хммм... Станах веднага скептичен!
След няколко чаши алкохол, се пусна най-мръсна чалга, някои симпатични девойки започнаха да танцуват като в клиповете, и на пръв поглед миловидните лица се превърнаха в жални себеподобия.... Започнаха се едни бръщолевения, словоизлеания, където се разкри една съвсем друга картина.... Стана ми много мъчно, и си тръгнах след 30 минути...
Стискам Ви палци, на тези от вас които се връщат-нека Силата бъде с ВАС!
В Родината по мирен път, никога няма да може да стане промяна!