Престоят ми в Германия ме направи свидетел на не една и две тъжни съдби. Разсъждавайки върху тези истории установих, че все по-често зрели хора постъпват детински и действат изключително наивно във важни житейски ситуации. Мечтата за ново начало в Германия е една от ситуациите, която накара много мои познати да зарежат разум и логика. В тази моя публикация ще обобщя техния печален опит. Намерението ми не е да ви поучавам, разколебавам или обезверявам. Няма да ви давам и готови отговори. Четете и мислете, за да не кажете после, че не сте знаели.
И така, дошъл е моментът, в който ви е писнало от кредити, сметки, нови цени на ток и парно, корупция, бюрокрация, наеми, заеми. Влизте в интернет и какво да видите - в Германия нивото на безработицата е паднало да такова ниво, че се говори за недостиг на работна ръка. Защо да не бръкнете най-после и вие в кацата с меда? Нищо, че знаете само три лафа на немски. Ще се оправите, я виж, че другите как се оправят.
Ето каква обаче е реалността за хората, които идват в Германия и се налага друг да говори вместо тях. Позволявам си да публикувам директно едно съобщение, което получих днес. То ще ми спести доста обяснения:
Звучи ли ви познато? Откривате ли в този кратък текст себе си или историята на ваш близък? Да, схемата се повтаря, само актьорите и декорите се сменят. Хора, разберете най-после, че без познаване на езика:
вие се превръщате в лесна жертва за разни наши сънародници, които ще живеят като паразити на ваш гръб
вие няма как да научите вашите права и задължения в новата среда, а ще знаете само това, което другите решат да ви кажат
вие няма да получите адекватна помощ от немските институции
ще понасяте ненужни наказания и ще търпите непрекъснато загуби от най-различно естество (нерви, време, пари)
ще се въртите в кръг, докато ви се завие свят - и в прекия, и в преносния смисъл
Да кажем, че все пак решите да приемете "примамливото" предложение да започнете работа в Германия, без да знаете немски. Все пак един приятел / близък ви е обещал да даде едно рамо. Защо да протакате нещата. Така де, пилето каца веднъж на рамото ...
Аз обаче се чувствам длъжен да ви дам няколко примера от ежедневието, с които да ви предизвикам да помислите.
Наистина ли си мислите, че само веднъж да дойдете в Германия и научаването на езика ви е в кърпа вързано? Забравете за това. Ще ви отнеме години, освен ако нямате поне една начална подготовка от България или ако не намерите някой да ви издържа, докато ходите на езиков курс в Германия.
Смятате ли, че човекът, който обещава да ви помогне е действително способен да го направи? Моето мнение е, че няма как да стане, защото ако човек не знае езика, той се нуждае почти ежедневно от някой, който да го придружава. Този някой няма ли си и друга работа?
Да приемем, че вашият човек е всеотдаен и действително ще ви придружава на първоначалните срещи с различните инстанции. Да питам все пак - имате ли представа за какъв обем работа става въпрос през първите 2-3 месеца? Ще ви подскажа:
=> огледи на няколко жилища
=> адресна регистрация
=> банкова сметка
=> доставчици на интернет, телевизия, комунални услуги
=> мобилен оператор
=> личен лекар/зъболекар
=> такса GEZ
=> училище/детска градина
=> Jobcenter; Familienkasse; Krankenkasse
=> други осигуровки/застраховки
=> данъчни декларации
=> специализирани магазини/услуги
=> интернет-търговия / онлайн банкиране
=> посещение в болница/аптека
=> разрешителни за това или онова
Ако този доверен човек все пак успее да ви преведе през всички тези препятствия и все още има сили и желание да продължи да ви помага, дали действително ще е в състояние да го направи, когато:
=> през нощта внезапно се наложи вие или член на семейството ви да посети спешното отделение?
=> ами ако трябва да се повика линейка
=> или ако без да искате закачите бронята на някой на паркинга на Kaufland?
=> или ви се обади или пише работодател/наемодател/адвокат/съдия-изпълнител/община?
=> ами ако някой позвъни на вратата ви и иска да влезе у вас?
А ето какво може да последва, когато човек без познания по немски език започне работа в Германия, разчита на помощта от близки/познати, но в един момент тази помощ престане. Ще дам направо цитати от комуникацията ми с хора, попаднали в подобна ситуация. Надявам се, че нещата са казани достатъчно ясно и не са необходими допълнителни обяснения:
