Родени в България

Радвам се, че сте срещнали добри хора и нещата вървят добре при вас, но това в никакъв случай не означава, че лоши неща не се случват. Явно говорим за съвсем различни неща, а говорим един и същи език. Както се вижда, не доброто владеене на език е важно, а желанието някой да те разбере. Разбира се, че ако немския ти е на добро ниво, това спомага за по-добър социален живот, но аз говоря за извършено престъпление и злоупотреба с правомощия. И за да спре сагата с езика, ще ви кажа, че немския ни е на достатъчно добро ниво и дори детето говори на немски. 

Смятам, че кореспонденцията тук преминава в съвсем различна насока. Аз се нуждая от помощ и съвети, както и да осведомя останалите родители за случващото се, защото както съм написала по-горе, това не е единичен случай. Кое, как, защо, ще се изясни на едно друго място.

Хубава вечер. Пожелавам здраве.

Благодаря за линка. Досега сме провели 2 онлайн срещи с български детски психолог. Разбира се отхвърлят,  детето да има аутизъм. Аз бих се доверила на българските психолози за обективна оценка. Относно немският език... смятам, че е меко казано непрофесионално, да искаш да поставиш диагноза аутизъм на дете, тогава на 2г и 10м, само защото родителите му владеят или не владеят добре даден език. Тук говорим за детски психолог, не съм отишла на пазара да си купувам домати. Симпомите на аутизма са еднакви в цял свят, без значение какъв език говориш. Друг е въпросът, че заслепени от омраза и ненавист, някои хора тук злоупотребяват с правата, произтичащи от длъжността, която заемат. Аз не държа някой да ме харесва, но да искаш да осакатиш една малка душица, заради лично отшение, намирам за нехуманно. Смятам, че именно, защото много хора няма да повярват на думите ни, си позволяват да постъпят по този начин.

Просто бъдете предпазливи и не се доверявайте. 

Благодаря за подкрепата и желанието да помогнете. Ние сме се свързали вече с адвокат. Нещата са много сериозни и аз се чувстват едновременно уплашена, ядосана и безсилна. Преди 2 години детето ми посещаваше ясла в едно селце ( малчо беше на 2 годинки). Там видимо не ни харесваха и го показваха демонстративно - когато ходих да си взема детето, не ме поздравяваха, никой не извеждаше детето отвън в коридора, той сам идваше при мен като ме види, никой не ми казваше как е минал деня му, дали е ял, акал ли е, какво е правил. Трябваше да ги питам, при което винаги и с явно раздразнение, ми отговаряха едно и също-яде малко нудели. Когато дойдеше друга майка, изкарваха детето и даваха пълен отчет. Когато наближи синът ми да навърши 3 годинки, възпитателките, заедно с работещата с тях психоложка, се опитват да изкарат, че детето има аутизъм. Това те не но го казаха. Аз сама изпратих написания доклад на българска психоложка, която каза, че с написаното в дпклада искат да изкарат, че детето има аутизъм. Всичко се случваше тихо и без някой да разговаря с нас. Опитаха се да ни изпратят в клиниката, която работи психоложката. Ние отказахме. Прибрах се в България и минах детски невролог и психолог, които на 100 % отхвърлиха възможността детето да има аутизъм. Не защото е моето дете, но не е нужда си лекар, за да видиш, че малчо няма аутизъм. Той е най-контактното и жизнерадостно дете, обича да прегръща и целува и не може и секунда да стои сам. Отписахме детето от градинката, преместихме се в друго населено място. Когато обаче отиваме на годишния преглед на детето, детския лекар ни изпраща в детска клиника, за съвсем различно нещо. А цялата истина е, че психоложката в детската градина е разговаряла с него и той просто трябва да ни прати при психолог, който да потвърди думите им. За първи път някой друг ни записва час. Все ти казват при каквъв лекар да отидеш, но досега никой се е занимавал да записва час от наше име. Отидохме в тази клиника, там преглеждащата лекарка ни казва, че на детето му няма нищо, че е здрав и дори мнпго хитър, просто трябва да ходи на градинка и да общува с други деца. След месец пристига писмо от клиниката, в което е написано диагноза аутизъм. Никой досега не седна да разговаря с нас, какви проблеми може да има детето, само ни се усмихват, кават, че няма нищо и след тпва пишат съвсем различни неща. Образува се един кръг от познати лекари, които подкрепят думите на своята колежка. Страх ме е, че като отида на друго място за преглед, пак ще си звъннат по телефоните и пак ще напишат същите неща. Не е възможно всички лекари в България да казват, че няма аутизъм, а тук чрез подозрителни действия, да искат да изкарат, че има. 

Извинете за дългата и подробна история, но искам да разкажа на целия свят, какви порочни практики има в Германия. Не е само моето дете. Явно тук няма нищо свято. 

Пожелавам ви здраве и Бог да пази децата ни.

А какво да направя, ако детето няма аутизъм, а в Германия се опитват да го изкарат, че има! Минал ли е някой през този ужас?