Здравейте, Анатолий Антонов! От това, което споделяте разбирам, че сте имали преживявания, които са повишили нивото на тревожност у вас, което е отключило от своя страна и паник атака. Разчитали сте на самопомощ, но това не е довело до решаване на проблема. Хубаво е, че пишете затова и търсите и други варианти за излизане от ситуацията. Понякога наистна имаме нужда и от други гледни точки. Аз самата години наред страдах от паник атаки. Сега те са само \"лампичка за претоварване на системата Ми\" Все по-рядко ми се случва да усетя някой и друг симптом, но вече начина, по който го възприемам го превръща в поредния урок, който не съм донаучила и отшумява почти мигновено.
Казвате:
Цитат на: Анатолий Антонов date=1507822814тази любима моя метафора ви подсказва от какво имате истински нужда. Въпросът тук е: \"Все едно ли Ви е дали ще си презаредите батериите или наистина смятате, че можете да я карате постоянно без да се съобразите с истинските потребности на тялото и душата си? Запитвали ли сте се какво Ви кара да се чувствате зле? Може би това са определени хора около вас, възникнали ситуации, които не са под Ваш контрол или вероятно начина, по който възприемате нещата около вас.Опитйте се да си отговорите честно на тези въпроси. Състоянието, което описватевсе едно ми е нужно да презаредя батериите,
Цитат на: Анатолий Антонов date=1507822814напомня до известна степен един типичен симптом на паник атаката - т.нар. деперсонализация, за която е характерно, че ти се струва, че се чуваш отстрани, че се наблюдаваш отгоре, сякаш съзнанието ти е отвъд мозъка и тялототи. Подобно усещане е дереализацията, когато ти се струва, че всичко наоколо е като сън, далечно някакси, нерално. Един от основните фактори за възникване на тези състояния е хипервентилацията, която е причинена от гръдното повърхностно дишане. А такова дишане имаме, когато сме свръх-напрегнати, свръх-контролиращи, когато сме позволили на страховете ни да владеят живота ни. Има много хубави техники за дишане, за релаксация и медитация(незнам до колКо са Ви близки подобни практики), прилагането на които с постоянство и разбиране води до съществени промени в светоусещането Ви. Но сами по себе си в дългосраочен план не биха имали ефект ако не са приложени в комбинация с Вашето \"ново\" възпрятие за нещата, които Ви се случват. Когато имаме една по-осъзната нагласа за онова, което ни се случва, за проблемите и болките, които изживяваме, когато си задаваме по-често въпроса\" Каво имам да науча от тази ситуация?\", а не \" Защо точно на мен все?\" тогава заповаме да живеем един по-пълноценен и изпълнен с радост живот.все едно че не съм аз , следя как говоря ,как мисля , как всичко е създадено , прекалено много любопитсвам, и преди съм имал такива мисли , но не съм се тревожил
Живеем в много динамичен свят, всичко тече на бързи обороти, мятаме се от задача на задача, губим връзка с нашата вътрешна природа и затова мнозина от нас изпадат в подобни състояния. Не се при-теснявайте, Анатолий, не сте сам! Пишете затова, ко ето ви вълнува, движете се редовно(спортувайте), вярвайте, че всяко нещо си има причина и се доверете на собствения си потенциал за Живот. Защото вссеки от нас е частица от Всемирния ред. И във всеки от нас стои и човешкото и божественото. Дерзайте! Няма нищо по-хубаво от Живия Живот! А всичко, за което си говорихме по-горе е част от него!