Родени в България

Здравейте, дори обикновен Гугъл  превод връща ето това

Поради реорганизацията на семейните фондове и последващата централизация на обработката в Familienkasse Bayern North, за съжаление не е възможно да се справим с тяхното положение в светлината на обхвата на засегнатите ищци.
Ето защо потвърждавам днес получаването на вашите документи за кандидатстване и ви помоля да бъдете търпеливи и междувременно да се въздържате от допълнителни запитвания, ще получите съобщение възможно най-скоро.
Много съжалявам за неудобството и надеждата за разбирането ви.

[/quote]

 

Много може да се каже по тази тема. Разбира се всеки има право на избор, или поне докато може. Като Дон Кихот, от една страна или Гюро Михайлов от друга, стисках дълго зъби, точно заради Балкана, Родопите и Рила, синьото море, тучните ливади и нивя, онзи въздух с мирис на дома. Приятелите. Е, ще перифразирам част от първия пост. - Не става само с романтика и пълен корем. Печеля добре, но на дърти години тръгвам. Всеки има своя причина, един бяга, друг се спасява, друг заради деца и т.н. От красивата Родина, скоро няма да остане онова заради което много искат да се върнат. Унищожава се ежечасно. Няма да ги има онези красоти, онези хора, топлина и уют заради които си струва. Много се върнаха, много се разочароваха и тръгнаха пак. Но всеки има избор. И към този момент за мен е Терминала. Звучи странно. Да се \"терминираш\". От другата страна са \"тръгващите\".Малко са тези, които днес тръгват заради пари, само.  Не е лесно. Няма и да е. Всеки със своята тъжна или трудна история. Оставяйки зад гърба неща които обича, които е градил. Да, там \"ауслендера\" ще си остане такъв, или поне до 2-ро или 3-то поколение. Децата на България се раждат някъде там, учат там и ще живеят там. Статистиката е жестока, дори официалната, дори Уикипедия. Децата в БГ загиват. Пушат, пушат трева, взимат дрога, пият, не учат, не работят. Гледат \"ВИП-ове\". Имат странни идоли. Е, не всички разбира се, но значима част. Тези които тръгват също правят своя труден избор заради онези неща, онези любими и мили неща. Но днес не става въпрос за Емиграция, а за Евакуация. И не защото не могат или не искат да се борят. Сами са. Критичната маса от хора, със сили да променят поне малко от нещата е навън. Много още може да се пише. Всеки гледа от своята кула и има своя Рубикон. Не съм нихилист. Не съм песимист. Просто добре информиран оптимист.