Нямам нещо ново, което да споделя. В смисъл -нищо важно. Освен че на жената хич не и харесва и иска да се прибира. Малкия се държи, ама на градината му е трудно - ту иска там, ту не му се ходи, но факт е, че за три дни го записах на градина( за сравнение във Варна чакахме 6 месеца и какви ли не схеми правихме за да можем да ходим на работа и някой да го гледа) . Във вторник отивам да говоря и със секретариата на училището, което ми препоръча директорката на градината. Следващото е Гезундхайтсвайспас - нещо като българската здравна книжка, че работя с храни и ми я искат. След това - Мисия киндергелд.
Навсякъде по институции хората са много учтиви и се стремят да си вършат работата и като го правят да са ти в помощ на теб - което е нещо ново за мен - всеки знае какъв зор е да си извадиш и най-простата бележка от коя да е община в България. Но се дзверят на личната ми карта и се чудят: \"КАК ТАКА НЯМА НА НЕМСКИ?\".
Прави ми впечатление също какви добри клиенти са германците - ще те изчака да си свършиш работата, да дойде неговият ред и няма изобщо да вдига скандали. Мисля, че Германия е прекрасно място да започнеш бизнес в сферата на услугите - скъпи са и клиентите са търпеливи и проявяващи разбиране. Но пък от друга страна са лоялни към доставчиците си и дори и да са монополисти(доставчиците) и ти да им предложиш по-евтина и по-добра услуга, си мисля че трудно биха сменили партньора.
Друг интересен парадокс, който ми се набива на очи е как така едновременно е възможно да са помислили за всичко - пр. на участъците от велоалеите, които са в \"извънградската част\", където няма улично осветление, са се сетили да сложат прегради за да не те заслепяват в тъмното светлините на идващите насреща автомобили, а за някакви дребни неща хич не им сече пипето. Пример - един колега зареждаше малко хладилниче с безалкохолно. Един поглед от другия край на кухнята ми трябваше да разбера, че вратата на хладилника няма да се затвори, ако е нареден по тоя начин, но той трябваше да провери.
Учудвам се колко не са оптимизирани нещата като процеси в малкия бизнес и за какви глупости се разхищават пари, време и средства. Масово се използва факс и поща, при условие, че има мейли и се стремим да спасяваме дървета. Може да е само в моя забутан град, но доста често се сблъсквам и с неприемлив за моите стандарти непрофесионализъм - на доста места нещата с вършат все едно си в час по трудово.
Може би животът в България ме е направил такъв, че винаги да цепя стотинката на две и да имам комбинативна мисъл, за да мога да се измъквам от всякакви ситуации - не знам. Може би това тук не от такова значение - ще видим.