Родени в България

Да, била съм. Volkshochschule предлага интензивни курсове, ежедневен по половин ден, курсове 2 пъти в седмицата вечер и курс само в събота. 

По мое мнение и опит, намирането на работа зависи от:

1. Ниво на владеене на немски. Каквито и дипломи да имате, нямате ли ниво на езика са нищо. Втори език, ако е в помощ в работата ви.  Пример жена с добро ниво на немски след Ausbildung в Германия и отличен английски език, в момента работи основно с английски в чуждестранни клиенти.

2. Опит от България, особено в международна компани, специфичен опит, занаят.. Специализирани курсове, сертификати са плюс.

3. Дипломи от България, пример икономика, инж.. Мой познат работещ на топ позиция в немска компания с опит от България, дори не му поискаха дипломата да я видят. Водещото беше международният опит, обучения, но не дипломата му за висше.

4. Правилна насока за търсене на работа. Документи оформени според изискванията и стандартите им. Мотивационното писмо е особено важно и държат на него.

Цитат на: AinStein date=1654908017

Доколкото разбрах вече безплатен интеграционен курс дават след 4години работа в Германия

Това не е вярно за тези 4 г. Освен това има опция курсът да ти се плати от немската държана без да си на социал или арбайтс амт, а нормално работещ. Имаше някъде писано из форума в темата за курсовете по немски.

За последните 2 г. трябва да са отработени 12 м. трудов стаж в ЕС. PD U 1 го заявиха след  като го искаха от арбайтс амт и го получих около месец след това по пощата. В този европейски формуляр не фигурират суми, само доказва трудовия стаж, как го изчисляват незнам, не искам да влизам в конкретика на суми  какво аз получавах.  Освен това ако обезщетението за безработица не е достатъчно, сигурно има други варианти, като Wohngeld, Kinderzuschlag....и т.н., но при семейства е различно, в нашият случай, това касаеше само мен. Аз загубих тези три месеца, защото започнах работа в Германия и напуснах.

Не само социала, но и Arbeitsamt не препоръчвам на никого, ако просто се надявате да получавате пари всеки месец, много натискат да си намериш работа. Всичко се променя много бързо, правила, закони и е добре още щом дойдете и търсите работа, да се обърнете към бюрото по труда първо за информацият, за разлика от България тук поне работят, може да натискат, но има доста опции за курс по език, практика. Ако не знаете немски, консултантите говорят и английски. 

Писала съм, но за теб ще повторя. Като дойдохме си намерих работа през една от най-лошите посреднически фирми, незнаех какво е цайт фирма, условия и т.н. Изкарах точно 3 дни, беше ужасно. След това отидох в Арбайт амт и се регистрирах. Защото съм работила 3 дни и съм напуснала сама, 3 месеца нямах право на обезщетение, но имах осигуровки. Искаха документи, като от България изисках PD U1, документ, който удостоверява, че съм работила в ЕС, в България. Изпратиха ми формуляра от НОИ по пощата в Германия. Представих го и след третия месец започнаха да ми изплащат обезщетението. Писала съм някъде из темите с повече подробности. 

Цитат на: Росен Арабаджиев date=1654776385

при всеки един разговор питаха дали жена ми най-после е почнала работа, макар че никога не сме висяли на Jobcenter, а по онова време можеше да се закачиш от момента на пристигането

Ето това е проблема, защо се месят, какво ги интересува? Освен това, не е нужно да се оправдавате пред когото и да било, и защо да не сте се възползвали от някакви придобивки в Германия? Когато аз дойдох се регистрирах в Арбайтс амт и получаваха обезщетение за безработица, защото имах право на това обезщетение. Работила съм в България и да това не е социална помощ, а обезщетение. Има разлика. На никого не препоръчвам социала и не помагам в тази посока. Всъщност връщайки се на първото изречение, просто пазете личното си пространство и отстоявайте собствената си позиция и решения. Това е вашия живот и вашите решения в крайна сметка.

Немците казват, къси посещения, дълги приятелства и това важи с особена сила за българите. Това, което вие описахте за съжаление е масово, тежка комуникация, коментари, намеса, добавям невежество - чули недочули, криво разбрали и завист.  Много е важно да има \"хигиена на говоренето\" , въпроси свързани с доходи, колко сте платили за нещо, лични неща просто не се обсъждат, а са любима тема всъщност. Чудя се, защо просто не можеш да се видиш, да си поговориш, неангажиращи разговори, да станеш и да си тръгнеш спокойно. Все да се заядат, да те \"клъвнат\", да те посъветват, поучат и  елитарното повединие и държание, не са нещо инцидентно, това е масово. На едни от изборите, застанахме на опашката, като преди това любезно поздравихме. Усетих една особена \"важност\" от събралите се, ръцете в джобовете, гледат през тъмни очила, цигарата в ръка това беше събирателния образ на нашенците. 

Цитат на: Росен Арабаджиев date=1654776385

като им се обадиш по телефона първите им думи бяха \"Какво става? Какво искаш? Случило ли се е нещо?\"

По повод това, нека да акцентираме, че като цяло в нашият език и обноски, тези неща са нещо \"нормално\". Ало, кажи....си е нещо напълно нормално. Обърнете внимание колко често българина говори любезно, използва думи, като извинявай, моля, благодаря и не визирам само тук в Германия. Понякога няма умисъл, просто така си говорят. 

Цитат на: F.Dimitroff date=1653080799

Ясно, стажа ще го засекат, но до колкото разбирам са ти казали, че ще ти изчислят пенсия за осигурителното ти време тук и ще си я получаваш от Германия. Така знам и аз, че става. А по-горе разбрах, че ще ти прехвърлят по някаква формула осигуряването и ще получаваш само от едното място. Кое е вярно

Вчера говорих с един приятел, баща му се пенсионира от Испания  получава пенсия само от Испания т.е. от едно място. В линк, който приложих горе, се вижда, че може да се получава и от двете държави поотделно, по избор, като примерно ако желаете да се превежда от две места, ако има банкови такси те са наша сметка. За второто пенсионно осигуряване след 1960 г. както бях писала от България е само в българска сметка.

Когато семейството не се разбира и бащата или майката каже не, няма да подпиша, детето няма как да излезе от България, гледах някакво предаване в което родители в такава ситуация се жалват как не могат да отидат на почивка в съседни държави.

Гледах по новините и събиране на мъже, чиито деца са \"отвлечени\" от майките си в чужбина и тези татковици не виждат децата си. Единя случай беше, майката заминава за Холандия  някак си е извела детето, умира при катастрофа и детето е в Холандия в приемно семейство, въпреки решение на български съд и очевидно бащата е с пълни права.  И всичко това в резултат на отношенията на родителите и детето е \"бушон\" на отношенията им.

Ти пишеш към Германия с българска декларация, пълномощно заверено от българските власти, на връщане с документ от общинат в Германия. Но в крайна сметка ако единя родител пътува просто на екскурзия из различни държави, минава граници  тогава какво се случва? 

Интересна информация за пенсионната система. Прилагам линк.

https://mmg-bg.de/bg/pensionno-osiguryavane-chujbina/\" rel=\"external nofollow\">https://mmg-bg.de/bg/pensionno-osiguryavane-chujbina/

Цитат на: Росен Арабаджиев date=1654238084

Също така, макар че немският вариант на декларацията е многоезичен, няма никаква стойност пред българските власти

Декларацията я има на куп езици, включително и на български език и явно това не е случайно. Тази декларация успешно се прилага при пътуване на деца в различни държави и затова ги има, но явно в България проблема с тази декларация има. За мен законово тя има стойност, законна е, но български власти очевидно не я приемат сериозно. Затова мили хора, за да си спестите проблеми, направете необходимото през български нотариус или заверете в посолството. Както се разбра вече, проблемът е основно когато детето напуска България, там внимавайте. Особено преди да тръгне единя родител от България обмислете много добре, според връзката ви и отношенията ви, какво пълномощно да оставите. Сещам се за случай, бащата е Германия, майката в България и детето отива организирано на екскурзия от училището и трябваше пълномощно, на името на учителката от двамата родители, че тя е придружаващо лице. И така трябваше пълномощно, от бащата за майката, в което той и дава право да преупълномощи трето лице, че и дава право за издаването и получаването на задграничен паспорт. Текст на български на пълномощно, заверка при немски нотариус от бащата и от там, вече майката преупълномощава. Не се знаеше до последно какво да подготвят, детето не се знаеше дали ще замине, гонеха срокове и всичкия стрес от нищото. Затова, който чете форума преди да замине и мисли най-вече, може да си спести доста такива ситуации. 

Мисля, че бях споменала преди, в България подготвяме декларация за пътуване на детето ни от двамата и впоследствие, когато поотрасна имаше вариант да пътува само до България, но когато сме били при нотариуса аз не се сетих и това да го има, а и нотариуса нищо не каза, а и в крайна сметка не е длъжен.

Така е всяко нещо има и плюсове и минуси, за съжаление и ние не сме близо до летището и ни е на около 2 часа път. Колата си оставяме на по-долечен паркинг и платихме за една седмица 40 Евро, ако е точно на летището е скъпо, всъщност колкото по-близко толкова по-скъпо. По повод багажа, бях само с ръчен багаж и използвам случая да споделя, колко хора недоволстваха, ругаеха  и ги таксуваха допълнително за багажа, защото не отговаряше на стандарта за размери, никой не претегляше  килограмите на ръчния  багаж. В крайна сметката правилата са си правила. За целта, когато пътуваме използвам пликове за вакумиране и събирам много повече неща, освен това не нося нищо излишно и дрехите и личните ми вещи стигат за престоя ми в България.  

Те отдавна живеят по друг начин и новодошлите не ги интересуват, вече в пенсионна възраст други неща ги вълнуват, освен това разликата и между поколенията, условията и сега и тогава са големи. Да не говорим, че понякога и самочувствието им е в малко повече, на някои от тях, защото са отдавна и са нещо вповече, да не говорим, че въобще не са в час с новостите, примерно многоезични актове за раждане и си \"въртят\" старата плоча, за неща, които са били актуални преди 30 г. Може би и са се понапатили от нашенци във време, които са искали от тях услуги.  Е аз не съм от тях, върша си нещата сама, ровя, търся, питам, продължавам да уча езика, но моят опит за съжаление с такива хора е негативен. Нищо не съм искала, но пренебрежението се усещаше.

Децата им, подобно на твоя пример, как да ти помогнат, като и български не знаят, а и връзката я няма отдавна. 

Ако мислиш, че не ме страх, страх ме е, особено при излитане и кацане и винаги си казвам, никога вече, но и пътуването с кола е много.

Мисли позитивно, все пак имаш нерви да минеш този път и да караш с часове. Аз все по-трудно понасям цялото пътуване. И реално с тази цена на горивото, самолетта надделява за пътуване до България. 

Както и България, така и в Германия жените все повече губят уменията са да са къщовници, да готвят, особено по-младите. Но ако в България има \"топли витрини\" и доста често осигуряват вечерята, то тук това е рядкост и доста нетипично, затова поръчват нещо от близкия дюнер. Досега не ме е грабнало нещо и да кажа, леле колко е вкусно. Дюнерите не са ми вкусни, китайската храна също е доста различна от предлаганата в България, ям, но не е уау, италианските ресторанти също не са кой знае какво. Последно наистина ме грабна ливански ресторант, беше много вкусно, но беше в Швейцария. Тук не съм ходила, защото около нас няма на близо. Немците ме впечатляват с добре оформената маса, декорации, това, че не е претрупано с храна, както при нас, гостуването не трае дълго т.е. има повече граница във всичко.