Родени в България

Шестиците в училище, не означават шестици в живота. Точно хора, като теб успяват да се справят с живота. 

Цитат на: veronik_veronik date=1683564185 
   

сори дабъл

Цитат на: veronik_veronik date=1683564185След  Ausbildung също може да се учи висше, но не всяка специалност. Освен това няма място за толкова висшисти. На ръководни позиции са хора с Ausbildung  също. Българите масово са мнение Гимназия, другото е за простолюдието, но не е така. Това е много крайно мнение. Видях свястно дете как рухна след натиск да учи в Гимназия, просто не е за всеки, особено дете дошло от България, което трябва да навакса език и допълнително да учи два чужди езика още.  
   

Значи това, което учих в България и карах с двойкаджиите матури е един голям атестат, че немската гимназия за живковите ученици е едно обикновено училище.
 
Сега малко история.Бях най-големия незнаещ и неучещ хулиган и пакостник в училище.Дори по милост минах първи клас.

После ме преместиха в друго училище, но там ядох бой от даскалката в занималнята.Беше студентка от тези дето са ги скъсали на ликвидациите и трябва да изкарат една година в някое училище.Би ме с шипкова пръчка и то заслужено.Пакостта бе неосъзната и доста голяма, но даскалката определно носеше отговорност или нещо са я мъмрили.След доста години си мислих, как е можела

тази девойка  да бие малко дете, дори виновно.

Със сигурност е от тези дето мразят децата и е не е за учител.А може и мома да си е останала.Колко много даскалки има стари моми.

След този запомнен бой лудориите вече бяха премислени.Но най-същественото е:)

В четвърти клас имах имах огромния късмет и щастие да ми бъде класен ръководител човек, чийто призвание бе да бъде учител.До 6 клас ми бе класен.Три поредни години нашият клас бе първенец на училището.Всички други класове ни завиждаха.Усещахме и у другите даскали неприязън към нашия клас.Все едно сме натегачи!А ний бяхме щастливи и радостни, направо си летяхме.Не разбирахме тогава завистта на големите и некадърни даскали.

Тя никога не крешеше, а най-малкото да бие.Тя само с думи те караше да се засрамиш за постъпката си.Да те мотивира.Персонално към всеки намираше език.

За мен думите бяха-\"Умен си, но си мързелив.Ти можеш!\".

Винаги, когато чуя песента на Росица Кирилова  \"Учителко любима\" се сещам за нея.Определено тази жена ме направи човек.Вече няма такива даскали.

Отдадени на каузата.Затоа винаги съм казвал много зависи от даскала.Единия бие, а другия любов ти поднася.

Този, който  чрез отношението си да успее да преоткрие жланието и предаде знания на хулигана или неискащите да учат.

Наближава 24 май нека да си спомним за нашите даскали и им блаодарим.