Гражданско състояние: брак, раждане и смърт в чужбина

[Danny]

Гражданско състояние: брак, раждане и смърт в чужбина

Регистриране на раждане в Република България на деца с родител/и български гражданин/и, родени в чужбина, въз основа на документи, издадени от местни органи

Гражданите на Република България, които се намират в чужбина, са длъжни в шестмесечен срок, след съставянето от местен орган на акт за раждане на детето им, да предоставят или изпратят на българското дипломатическо или консулско представителство в съответната страна, заверен препис или извлечение от документа, заедно с молба, в която е посочен постоянният им адрес в Република България.

Гражданите могат да предоставят и направо в съответната българска община легализирания акт за раждане, със заверен превод на български език, извършен от български дипломатически или консулски представител, или от фирма за преводи, имаща договор с МВнР на България. Заверката на подписа на българския преводач се прави в дирекция "Консулски отношения" на МВнР на адрес: София, ул. "Алфред Нобел" № 2.

Ако документът е издаден в държава, с която Република България няма сключен договор за правна помощ, в който изрично да се предвижда освобождаване от легализация, документът се легализира (снабдява) със заверка "Апостил", съгласно Хагска конвенция №12 или се снабдява с печат на МВнР на съответната държава, удостоверен впоследствие от българското дипломатическо или консулско представителство в тази страна.

Не е нужно местният акт за раждане да се легализира, ако произхожда от държава, с която България има сключен договор за правна помощ, в който изрично се предвижда освобождаване от легализация.

Родителите подават заявление за издаване на паспорт на детето, след като получат от общината българско удостоверение за раждане, с вписан в него ЕГН.

Подробна информация за държавите, страни по конвенцията, както и за издаващите "апостил" органи на всяка държава, може да се получи на интернет-адрес: www.hcch.net

Общината, където се регистрира раждането на детето, е общината по постоянния адрес на майката; ако тя не е българска гражданка - в общината по постоянния адрес на бащата.

Определяне на ЕГН и вписване в регистрите на населението на български граждани, живеещи в чужбина

Всеки български гражданин притежава единен граждански номер (ЕГН) - уникален номер, с който физическите лице са определят еднозначно.

ЕГН придобиват всички новородени деца, включително и тези в чужбина, след тяхното вписване в регистрите на населението в общината по постоянния адрес на техните родители. Общината издава удостоверения за раждане на децата, с вписан ЕГН, въз основа на акт за раждане, съставен от местен орган по гражданско състояние - преведен на български език и заверен в МВнР. Чуждестранният документ се предоставя на службата по гражданско състояние на съответната българска община лично, чрез упълномощено лице или чрез българските дипломатически и консулски представителства на Република България в чужбина.

ЕГН получават и лицата, придобили българско гражданство по произход или по натурализация, след като бъдат регистрирани в общината по постоянния им адрес в България. В общините те предоставят заверено копие на удостоверението за придобито българско гражданство, издавано от дирекция "Българско гражданство" на Министерството на правосъдието, заедно със заявление за изборна постоянен адрес в Р България.

ЕГН придобиват всички лица, които са възстановили българското си гражданство и които са направили избор на постоянен адрес в Република България. Лицата, които са притежавали ЕГН преди освобождаването си от българско гражданство, възстановяват и своя ЕГН, заедно с възстановяването на своето гражданство.

ЕГН придобиват и лицата, напуснали Република България преди въвеждането на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) през 1977 г. Преди това те задължително преминават процедура за установяване наличието на българско гражданство в дирекция “Българско гражданство” на Министерството на правосъдието, като удостоверението издавано от дирекцията има срок на валидност една година.

Горепосочените групи лица, подлежат на гражданска регистрация в съответните общини по постоянния им адрес в Р България, като там се съставя личен регистрационен картон (ЛРК) и запис в Национална база данни "Население".

Сключване на граждански брак пред българско консулско длъжностно лице в чужбина

Българските граждани могат да сключат брак в чужбина пред българско консулско длъжностно лице.

Забележка:

Брак между български граждани в чужбина може да се сключи пред български дипломатически или консулски представител, ако правото на приемащата държава допуска това.Брак между български гражданин и чужд гражданин може да се сключи пред български дипломатически или консулски представител, ако правото на приемащата държава и отечественото право на чуждия гражданин допускат това.Всеки български гражданин, който желае да сключи брак в чужбина, пред български дипломатически/консулски представител, е препоръчително да информира консулското длъжностно лице за наличието и на друго гражданство освен българско гражданство.Неинформирането на консула за наличието на друго гражданство, освен българско гражданство, от страна на желаещите да сключат брак в чужбина, би могло да доведе до непризнаване на брака, и съответно до създаването на проблеми при неговата регистрация, в чуждата държава, чийто гражданин е също така българския гражданин.

Всеки български гражданин, преди да планира сключването на брак в чужбина пред дипломатически или консулски представител, следва задължително да се обърне към консулското длъжностно лице, което ще го информира относно допустимостта на такъв брак в страната на пребиваване.

Преди осъществянане на процедурата по сключване на брак в българско дипломатическо или консулско представителство, лицата, желаещи да встъпят в брак следва да се снабдят със следните документи, които се представят пред консулското длъжностно лице:

медицинско удостоверение;удостоверение за раждане;документ за самоличност – на бъдещите съпрузи и свидетелите;удостоверение за семейно положение, издадено от общината по постоянен адрес в Република България.декларации, които лицата попълват преди брачната церемония.Лицата, желаещи да сключат брак в чужбина пред български дипломатически или консулски представител задължително следва да осъществят контакт с българското представителство, което ще определи дата и час на брачната церемония. Също така лицата задължително следва да се информират от консулското длъжностно лице за евентуални допълнителни документи, които следва да бъдат представени, съгласно българското и чуждо законодателство, както и законодателството на трета страна, при необходимост.

Регистриране в Република България на граждански брак на български граждани, сключен в чужбина

Гражданите на Република България, които се намират в чужбина, са длъжни в шестмесечен срок, след съставянето на акт за граждански брак от местен орган по гражданско състояние, да предоставят или изпратят на българското дипломатическо или консулско представителство в съответната страна заверен препис или извлечение на документа, заедно с молба за извършване на регистрация на събитието по посочен от тях постоянен адрес в България.

Гражданите могат да предоставят и направо в съответната българска община легализирания акт за сключен граждански брак, със заверен превод на български език, извършен от българското дипломатическо или консулско представителство, или от фирма за преводи, имаща договор с МВнР на България.

Ако документът е издаден в държава, с която България няма сключен договор за правна помощ, в който изрично да се предвижда освобождаване от легализация, документът се легализира (снабдява) със заверка "Апостил", съгласно Хагска конвенция №12 или с печат на МВнР на съответната държава, удостоверен впоследствие от българското дипломатическо или консулско представителство в тази държава.

Не е нужно местният акт за граждански брак да се легализира, ако произхожда от държава, с която Република България има сключен договор за правна помощ, в който изрично се предвижда освобождаване от легализация.

Заверката на подписа на българския преводач се прави в дирекция "Консулски отношения" на МВнР на адрес: град София, ул. "Алфред Нобел" № 2.

Общината, където се регистрира сключения в чужбина граждански брак, е общината по постоянния адрес на съпруга, а ако той не е български гражданин – в общината по постоянния адрес на съпругата.

Подробна информация за държавите, страни по конвенцията, както и за издаващите "апостил" органи на всяка държава, може да се получи на интернет-адрес: www.hcch.net

Фамилно име на съпрузите

При съставянето на чуждия акт за сключен граждански брак, всяко от встъпващите в брак лица следва да заяви пред компетентния орган на чуждата държава дали запазва своето фамилно име, или приема фамилното име на своя съпруг/съпруга, или добавя фамилното име на съпруга/съпругатаси към своето, която промяна се отразява в съставения акт за сключен граждански брак. Ако чуждото законодателство не предвижда такава възможност, лицето трябва да се снабди със съответен документ от чуждия компетентен орган, от който е видно, че българския гражданин е декларирал пред чуждестранното длъжностно лице желание за промяна на името. Така изготвения документ, заедно с чуждестранния документ за брак се предоставя на българския общински орган по гражданска регистрация, с оглед промяна на фамилното име при регистрация на брака в Република България.

При липса на посочените по-горе основания, не може да бъде извършена промяна на фамилното име в Република България, освен по съдебен ред.

Регистриране в България на смърт на български гражданин, настъпила в чужбина

Смъртен случай с български гражданин, настъпил в чужбина, се регистрира в общината по постоянния адрес на починалото лицето в Република България.

За целта оригиналният смъртен акт или заверен препис на документа, издаден от местен орган по гражданско състояние, се предоставя или изпраща в шестмесечен срок на дипломатическото или консулско представителство на Република България в чужбина, заедно с молба в която е посочен постоянният адрес на починалия гражданин в България.

Близките на починалия могат да предоставят легализирания документ и направо в общината, със заверен превод на български език, извършен от български дипломатически или консулски представител, или от фирма за преводи, имаща договор с МВнР на България. Заверката на подписа на българския преводач се прави от в дирекция "Консулски отношения" на МВнР на адрес: град София, ул. "Алфред Нобел" № 2.

Ако документът е издаден от държава, с която Р България няма сключен договор за правна помощ, в който изрично да се предвижда освобождаване от легализация, документът се легализира (снабдява) със заверка "Апостил", съгласно Хагска конвенция №12 или се снабдява с печат на МВнР на съответната държава, удостоверен впоследствие от българското дипломатическо или консулско представителство в тази държава.

Не е нужно местният акт за смърт да се легализира, ако произхожда от държава, с която Република България има сключен договор за правна помощ, в който изрично се предвижда освобождаване от легализация.

Българските дипломатически и консулски представителства в чужбина не финансират и не извършват дейностите по обслужване и транспортиране на починалия. При смъртен случай близките на починалия български гражданин следва да установят контакт с погребално бюро/агенция в страната на пребиваване, където да се запознаят с обслужването и транспортирането на починалия зад граница.

[Iliana Koceva]

 Искам да споделя в темата. Свекърва ми почина преди 45 дена,на 78 години.Тя беше диабетичка и хипертоничка. Няма да се впускам в подробности как любимите и дъщеря и племенници я докараха тук, без никакви документи,освен личната и карта.Преди и аз да дойда тук,т.е., още намираща се в България и извадих  персонална здравна карта,и то защото случаят беше спешен- беше постъпила в болница с диабетична криза..От болницата искаха за една седмица престой 3600 евро. Пак ще спестя перипетиите ми по документите,които трябваше да извадя с много молби ,почерпки и фалшиви пълномощни.Но ние си знаем-с малко повече късмет и чар и още нещо,в България всичко е възможно!

 Та след този болничен престой и изписаха лекарства,на стойност 230 евро на месец ( в България същите са 50 лв.).Но тъй като тя нямаше нужните документи- декларации от БГ пенсионно и от НЗОК ,не я приеха в нито една немска здравна каса. Лекарствата и се купуваха свободно.Но без нужният контрол,който никой лекар не поиска да извърши,без здравна немска карта,тя просто един ден получи масивен инсулт и след 5 дневна кома почина .И тук започнаха големите проблеми,които трябваха да се решават изключително бързо. Всеки ден в камерата на болницата струваше изключително скъпо за неусигурено лице. Преносът на тялото до България беше невъзможен,изискваше време за подготовка на документи от посолството,а и така и неразбрахме крайната цена. Само подочухме,че ще е над 6000 евро. Същата цена ,разбрахме,че трябва да платим и за погребение ,тук в Германия. Парцелите се купуват и следва годишна такса от около 150 евро за подръжка. В крайна сметка я кремирахме - срещу 3600 евро. Най-евтиният вариант за неосигурено лице в Германия.

  С този пост не искам да се оплаквам или възмущавам Просто искам да апелирам-  НИКОЙ не е защитен от най-лошото. Мислете ,за всичко и бъдете готови на всичко! Не постъпвайте като роднините на моят съпруг,Тук неподготвените и неуките си плащат скъпо,

 

    За уточнение: на моят съпруг, колега ,също почина тук. Но тъй като беше  осигурен и се лекуваше в немска болница,кремацията му струваше 800 евро и то,по-голямата част от сумата отиде за документи,които трябваше да се подготвят за България.