Случвало ли ви се е да забравите подходящата дума , но да искате да кажете точно нея? Ама единствено и само нея? Независимо дали говорите на родния си или на чужд език?

[Рени Дудева]

Влудяваше ме такъв момент преди време. Изпълваше ме с напрежение и притеснение. И ако не успявах да се присетя, „се самонаказвах“ всеки път на ум. За щастие такива случки са вече рядкост в живота ми. Неврозата ми обедня откъм още един сорт тревоги.:)

Вроден талант или умение, което може да се научи, е да говориш  с другите  без това да те изпълва със свръхнапрежение? Без да „пудриш“ всяка своя дума? Без да се изчервяваш като ученик без домашно? Темата поражда много и разнопосочни въпроси, но тук ще се спра конкретно на това: как осъзнато или не, често се натикваме в едно голямо ТРЯБВА – трябва да звуча интелигентно, трябва да изглеждам завладяващо, трябва да използвам академична лексика даже и докато си пия кафето с комшийката, за да й покажа колко съм по-умна от нея; и как да се спасим от ТРЯБВА като го заменим с АКО…, ТО ТОГАВА...http://renidudeva.com/свободата-да-бъдеш-себе-си-в-словеснот/....ще се радвам да споделите мнения