Родени в България

...
Апелирам към всеки един родител с дете в училищна възраст да отдели време и да се запознае с написаното по-долу. Направете го, дори и да смятате, че това вас не ви касае.
Започвам тази неприятна темата с няколко цитата, взети от живия живот:

... На двора излиза цялото училище, като има 1 преподавател, който да ги наблюдава.
Свидетел съм, в понеделник се разходих дотам, и видях как моите отнасяха поредния пердах.
Събират се на групички по 3-4 хлапета, дебнат някое дете да е само и го бият ...
Има едно германче, то си събира група и тормози сина ми - сваляли му гащите в съблекалнята, дърпали му стола по време на час ...
[/quote]

Отидохме да запишем децата на училище и още тогава ни направи лошо впечатление,
че децата на двора се биеха кой с когото свари - момичета, момчета, всеки с всеки.
Когато моите деца тръгнаха на училище, проблемите започнаха.
В началото като ги взимах, аз лично виждах как си показват среден пръст едно на друго (аз също отнесох един такъв),
как си хвърлят пясък в лицето и т.н. После почнаха оплакванията от моите деца ...
[/quote]

Много пъти сме разговаряли със сина ни, питали сме го защо е разсеян в училище, има ли нещо което го тревожи, но той отричаше.
След този случай обаче бях по-настоятелна и той призна, че от началото на учебната година, т.е. от септември, един съученик го тормози системно.
Души го, не го удря или рита, а го души. Издебва го кога е сам и го напада.
Веднъж го е видяло друго дете и се е развикало да престане, втори път го е видяла възпитателката в занималнята.
Това се случва само в занималнята, тъй като в училище има строги правила и наказания, а въпросният ученик има вече прояви и явно внимава.
Според сина ми това се е случвало около 10 пъти досега, като той всеки път се е оплаквал на възпитателката,
тя го е наказвала да мете и т.н. и след това той продължавал по същия начин да го томози.
Естествено, попитах сина ми дали с нещо го е предизвикал, но както по-късно самата класна потвърди, той не е конфликтен и не го е предизвикал.
Просто е малко по-свит, не е палав и за съжаление, се оставя да бъде тормозен от деца, на които това явно им доставя удоволствие.
[/quote]

При нас се оказа, че синът ни също беше тормозен от група съученици, както психически, така и физически.
И ние го разбрахме случайно в един хубав ден, в който съпругата ми се е появила неочаквано на \"неподходящото\" място
и е станала свидетел как деца от класа на сина ми си позволяват да го обиждат и унижават словесно, всичко това пред очите на учителка от занималнята.
Обсъдихме проблема със сина си и въпреки неудобството, което изпитваше, той ни сподели за още редица неща.
Кипна ми и поисках незабавна среща с учителката...
[/quote]

Децата на имигрантите в класа на сина ми са поставени на последните чинове и много пъти синът ми се оплаква, че не успява да разбере или да чуе нещо.
В тетрадката за домашна работа все е пропуснал да запише нещо или го е записал грешно.
Hа тях учителката им беше поставила определението \"проблемни\" и впоследствие разбрахме, че германчетата са били убеждавани (от учителката!) да не общуват с тях.
[/quote]
Ако на някой не му се вярва - описаните истории са се случили в Германия през 2013-2015 г.
Споделени са ми от познати, чиито деца са ставали жертва на явлението \"тормоз в училище (mobbing, bullying)\".
Проблемът е ясен и не е характерен само за немските училищата. Има го навсякъде по света (както в силно, така и в слабо развити страни) - в училищата, на работното място, в жилищната кооперация и т.н.
Подхващам темата, защото тя е особено актуална за децата на мигрантите (макар че по-притеснителните германчета също са лесна мишена),
които са в училищна възраст и могат да станат удобна жертва на комплексираните си съученици, както немци, така и на такива с миграционен произход.
Аз лично останах учуден, колко голям проблем е тормозът в немските училища, в българските ни е ясно каква е картинката. И правя това твърдение на база личен опит.
От написаното по-горе не бива да оставате с впечатление, че немските училища са една непоносима и ужасна враждебна среда, където всеки е жертва на мобинг от съученици и учители.
Съвсем не е така. Но специалистите твърдят, че при този проблем най-важното е превенцията и на второ място - ранното разпознаване на явлението и недопускане на ескалацията му.
Ако не се реагира своевременно, проблемът може да се задълбочи. Точно поради това е добре да познаваме симптомите и да не подценяваме сигналите, които дават децата ни.
И именно по тази причина подхващам неприятната за обсъждане тема \"тормоз в училище\", защото трябва да бъдем информирани, а не да се ослушваме и да се надяваме това да не ни се случи.
Mobbing-ът от страна на учителите за момента няма да го коментирам, но нямам против да обсъдим и него в темата, а за тормозът на работното място просто си трябва цяла нова тема.

Продължавам по темата с уговорката, че целта ми не е да предтавя немското образование в негативен план.
Напротив, има много повече положителни неща в сравнение с българското, но не е пощадено и от споменатите в първото ми мнение негативни проявления.
За положителните страни на немското училище подготвям отделна тема. А сега за по тази тема ...
Един срещу всички, всички срещу един
И така, ето едно от определенията за mobbing:
Mobbing е всеки един вид повтарящ се тормоз, проявяващ се под най-различни форми, най-вече като:

• психологическо/емоционално насилие - враждебно поведение (разпространяване на слухове, унижение, клюки, злословене, коментари със сексуален характер, демонстративно пренебрежение)
• действия срещу личността
• манипулация на информацията
• неравнопоставеност и т.н.

Ето и трите основни форми на mobbing-a:

• словесен mobbing: децата са словесно атакувани, директно или зад гърба им, заради тяхното поведение, произход, външен вид, резултати в училище
• физически mobbing: нарича се още bullyin и включва действия като побой, увреждане на имущество, изнудване, принуда, и т.н.
• прикрит mobbing: няма директни физически или психически атаки, но се показва пренебрежение/презрение към \"жертвата\", под формата на отхвърляне от групата (класа, отбора), изолиране от общи мероприятия и т.н.

Как да разберем, че детето ни е тормозено?

• не иска да ходи на училище
• детето дълго време няма приятели
• личните му вещи са скъсани/повредени
• има наранявания без да може да посочи конкретна причина
• изисква допълнително пари или взима от вас без ваше знание
• не говори за ежедневието си в училище
• спи неспокойно и сънува кошмари
• има проблеми с концентрацията

Следва продължение ...

С удоволствие ще се включа в темата за защита на немското образование. Тук никога не съм се сблъсквал с изброените по-горе неща. Даже напротив, нашето дете се промени към добро за трите си години в немско училище. Определено сме много доволни.

Ще бъда много благодарен, ако продължите темата, защото една от основните причини да искаме да емигрираме, е да спасим децата си от свинщината в тукашните училища. Но вариантът ,,от трън, та на глог" не е решение за нас.

Нашите деца са срамежливи, не затворени, но все пак стеснителни при общуването с връстници, особено непознати, опитваме се да ги опазим непокварени, неконфликтни и с детския им ум, така да се каже, колкото се може по-дълго време. Свинщината неминуемо ще ги залее някой ден.

Аз представих вече една от нелицеприятните страни на немските училища. За положителните неща, както и за общата информация, съм писал в други теми.

Вероятно е добър знак, че темата не търпи развитие. Сигурно описаните от мен по-горе явления имат локален характер. Но както и за много други неща (например споровете със съседи, необходимите застраховки и др.), предпочитам да обърна внимание върху неприятностите, така че хората да могат да разпознаят сигналите навреме и да вземат съответни мерки.

Благодаря за включването! Надявам се и @Aleksander да сподели положителния си опит. Искрено се надявам цитираните по-горе случаи да са изключения, а не норма, ще имам предвид тази тема да бъде застъпена при нашите търсения, живот и здраве, на училище за децата.

Аз съм само с положителни впечатления, на фона на това, което преживяхме в България до 4 ти клас. Може би имахме и късмет, защото моето дете учи в малко населено място и училище с около 400 деца. Като се започне от цялостната положителна визия на училището, прекрасните млади учители и директорка мога да кажа, че са страхотни. Имахме неприятен случай в началото от страна на няколко деца, но психоложката се намеси, предложи дори да отидем заедно в полицията и да подадем жалба, но проблемът се реши много бързо и професионално от нейна страна и най-хубаво беше, че същите тези сладури, осъзнаха грешката си и в момента всичко е забранено и имат прекрасни отношения. Харесва ми, че не са претрупани с домашни, че учат доста практически неща за живота, че имат практики, посещават фирми и ги ориентират професионално от рано и всичко е според капацитета на детето. Едни отиват напред, защото имат капацитета за това, други правят стъпка в посока хауптшуле, но никой не унижава и не обижда, че е тръгнал в едната или другата посока. На родителските срещи общите и индивидуалните с желаните от нас преподаватели, аз се чувствам също добре. Ако има нещо отрицателно го казват, но без онзи сарказъм и негативизъм, както в България, който ми свиваше стомаха всеки път прекрачвайки прага на едно от елитните софийски училища. В България класната на една от родителските срещи се \"изцепи\", на всичкото отгоре, че търпя децата ви, а сега и вас трабва да ви търпя. Какво да кажа повече. И то да беше само това.

Но забелязвам, че в по-големите населени места нещата са доста различни и то по-скоро в негативна посока. 

В крайна сметка всичко зависи от решението на родителити и какво е детето. Наскоро моя позната доведе дъщеря си от Литва. Записаха я хауптшуле паралелно учеше и език.  Детето се чувстваше ужасно, беше свикнала на яко учене, частни уроци, сертификати и тук нивото я сриваше.  Казваше, че по английски съучениците й, трудно правят изречение дори, но няма как всички да са равни а и не е нужно, просто тя не беше за там.

В крайна сметка я преместиха в гимназиум, година назад, като паралелно продължаваше да учи езика. Това момиче за няколко месеца направи огромна крачка и се чувстваше много по-добре в тази среда.

Но всичко е много индивидуално, зависи от вашите разбирания и желания и това какво търсите. Мои познати от Австрия се прибраха в България заради училището, защото искаха децата им да учат много, каквато е българската учебна система. Те търсят това, аз се махнах от това. Толкова се радвам, че не ми се наложи да преживея истерията по кандидатстване след седми клас, частни уроци и т.н. Не бива да се сравнява българското с немското училище, защото разликата, подходът и традициите са различни. Образованието е практическо и ориентирано към запълване на нуждите от работна ръка на бизнеса.

От 1г живея в Германия и мнението ми е... Язък че, са родени. Попаднах на адски лош шеф, синът ми го дискриминират, мен - лекаря. А учеб. система им е за малоумни. Ако нещо се случи недай боже като апокалипсис-те със сигурност няма да, оцелеят. Защото, всичко им е по ноти, не са креативни. И те заобикалят законите... 

 

Защо така се е случило с вас. От къде идва проблемите? Шефът ви немец ли е, детето в какво училище учи? Ако решите да споделите, може да получите съвет как да подобрите ситуацията в която сте.