Родени в България

Древноримският форум и неговият виртуален еквивалент
В древния Рим форумът е бил мястото, около което се е развивал обществения живот на градското население. Обикновено го описват като просторен площад, чиято основна функция е била да служи като пазар. Постепенно форумите разширили своите функции и към чисто икономическите такива се добавили политически и обществени – там се празнували големи тържества, разисквали са се обществените въпроси, зараждали са се политически процеси.
Трудно ни е да си представим значимостта на тази структура за древните римляни, както е трудно на децата ми да си представят, че съм живял например без мобилен телефон. Но има нещо в човека, върху което технологиите все още не са повлияли драматично - това е потребността от социални контакти (да не се бъркат с псевдоконтактите в социалните мрежи). Поведението ни е все така социално обусловено и почти непрекъснато се намираме в някакви малки или по-големи социални групи, които оказват влияние върху нас. Така че площадът, пазарът, риторите, врявата все още имат място в ежедневието ни, но просто са на друго място.
Защо да пиша в интернет форум?
За да може да се отговори на този въпрос е важно да се знае как човек възприема форумите - като място за празни приказки между самотници или като нещо повече. Повечето мои познати се отнасят скептично и дори с насмешка към това, че пиша във форум. Чудят се защо си губя времето там, след като и без това общувам ежедневно с толкова много хора. Ами ето защо:

• за мен форумите са място, на което свободно можеш да изразиш мнението си и можеш да го отстояваш докато сам решиш, че е уместно и правилно, като в същото време не ангажираш другите с него
• форумите са като земя, която е неизбродена - винаги откриваш нови и нови неща; невероятно е по колко много начини може да бъде интерпретиран даден факт и колко различни реакции може да предизвика
• въпреки че в реалния живот съм социално активна личност , вероятността да срещна там такова разнообразие и концентрацията от хора, мнения и гледни точки е много малка
• форумите са начин да погледнеш критично на себе си, докато наблюдаваш поведението на околните
• анонимността (макар и условна) те освобождава от задръжките на идентичността; свободен си да изразиш неща, които не би споделил в реалния живот
• винаги имаш втори шанс
• голям привърженик съм на свободния обмен на информация

В заключение - площадът \"Български център\" е отворен за всеки, който иска да напише нещо. Дали ще бъдете участници в събитията или ще си останете просто негови гости е въпрос на личен избор.
Аз избрах да бъда участник в случващото се на този площад, а не просто преминаващ странник. А вие?

Много ми се иска тонът на мнението ми в тази тема да не бъде минорен, но както и да въртя и суча, все не намирам ведър начин да изразя мислите си.
Хей хора - потребители, приятели и гости на този форум - мога да напиша това, което имам да кажа по темата, по много засукан теоретичен начин. Мога и по-простичко. Само че, както и да го кажа, не знам дали ще бъда разбран правилно. Но все пак ще опитам, защото ми се иска този виртуален площад (форумът \"Български център\") да започне най-сетне да събира реални хора.
Не знам дали поради възрастта ми, отделянето ми от реалността или нещо съвсем друго, но съм силно неудовлетворен от случващото се на това място (и на други, подобни на него). Пред очите ми една добра идея (създаването на този форум) вместо да се развива, да набира скорост, да увлича последователи, просто се движи от първоначалната си инерция и много скоро може изобщо да спре да се движи. Ако последното се случи, няма да представлява кой знае каква драма. Много по-големи проекти са стигали до този логичен завършек. Но поне до момента позиционирането на \"Български център\" ми дава основание да смятам, че има нужда от подобен проект - интересът непрекъснато расте, броят на потребителите се увеличава. Е, и? Приятели, това не е достатъчно, за да имаме жизнеспособно виртуално общество. Необходимо е малко повече от това да заредим началната страница и евентуално да поставим въпрос.
Преди време обсъждахме с една позната тема за участието на хората в интернет форуми, а именно - дали хората нямат време или чисто и просто не им дреме. Тезата ми е, че битието направи от нас личности, на които не им дреме. Не е нужен специален социално-антропологичен анализ, за да установим тъжната истина - имаме ежеминутен достъп до социалните мрежи, но въпреки това нямаме социални контакти. По тази причина, според мен, по-голямата част от хората посещават и форумите само при голяма нужда. Ето какво казва например статистиката на форума ни - само 32 потребители (от общо 169 до момента) са публикували мнения, като само 13 (!) от тях са го направили повече от 2 пъти.
От време на време подхващам разговор с хора, които посещават един или друг форум просто като наблюдатели. Много често чувам следния техен коментар \"Бих написал нещо във форума, ако имам какво да кажа по една или друга тема\". Това е едно от нещата, с които не мога да се съглася. Наистина ли няма какво да кажем? Наистина ли чакаме някой специално да постави въпрос и тогава да се включим в дискусията? Или участваме в дискусиите само за да получим, но не и да дадем?
Убеден съм, че има твърде много неща, които бихме могли да (с)поделим с други около нас просто ей така, без особена причина. Особено ние, хората в странство, които в началото на своето имигрантство почти ежедневно сме били изправяни пред най-различни предизвикателства. Какво ни пречи, когато се преборим с някакъв проблем да дойдем на \"площада\" и да споделим с някой друг кое как е станало? Колко време би ни отнело да кажем нещо по следните теми, например:
Къде си ремонтираме колите - бързо, изгодно и качествено?
В кои немски магазини намираме български или близки до вкуса ни стоки?

• Къде гледаме българска телевизия?
• По кои маршрути пътуваме с автомобил за България?
• Колко ни струваше първолакът?
• Как успяха децата ни в училищна възраст да научат немски?
• Какви са впечатленията ни от едно или друго нещо (мероприятие, населено място, организация и т.н.)?
• С какво не можахме да свикнем?
• Как пътуваме най-изгодно от една до друга точка в  Германия?

Теми за разговор винаги ще се намерят, стига хората да пожелаят да се срещнат. Мечтая за момента, когато ще има поне един потребител на ден, който да се включи и да сподели нещото, без да има специална причина да го прави. Време за това може да бъде намерено. По скоро липсва разбирането, че когато получаваш, трябва да си готов и да дадеш - един колкото прост, толкова и труден за прилагане житейски принцип.
Аз все още съм на \"площада\" и ви чакам 

Две изречения, две минути...
Точно толкова са нужни, за да се започне един разговор. А времето, което ни е нужно за написването на две изречения, действително е не повече от 2 минути. Виж, формулирането им обаче може да отнеме цяла вечност.
Мечтая си поне половината от 130-те потребители на форума (които до момента не са писали в нито една тема) да  напишат някога своите две изречения. И се надявам това да стане скоро ...