rodenivbg

Office day to compensate for 5 Sep/Отработване за 5 септември

To be compensated at 19 Mar/Отработва се на 19 март

Отработване на 31 Декември/ Compensate for 31 Dec

Отработва се на 13 Декември/ Compensatedby working on 13 Dec

Отработва се 2 Май/ compensation for 2 May

Отработва се 10 Май/ compensation for 10 May

отработва се на 31 Май/ compensated by working on 31 May

отработва се на 10 Май/ compensated by working on 10 May

отваботва се на 10 Май/ compensated by working on 10 May

Easter Monday/Великден

Easter Sunday/Великден

Holy Saturday/Велика събота

Good Friday/Велики Петък

Християнският свят отбелязва Рождество Христово - рождението на Божия син Исус Христос. Празникът започва в първите часове на 25 декември. Той е своеобразно продължение на Бъдни вечер. В народния календар Коледа започва с обичая Коледуване. Според българските традиции участниците в него се включват само млади мъже - ергени, годеници, скоро женени. Всички носят едно общо име, което в различните региони е - коледари, коладници, коледаре, коледници. Според Евангелието Христос се ражда на 25 декември в пещера в град Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна. Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. В България е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г. Според повечето историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 г. сл.Хр. Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата "календе"). До IV в. в календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания. Именно в дните между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината. През 20 в. българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа - сияещата елха. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася частица от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).

Christmas Eve/Бъдни вечер

Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения

Independence Day/Ден на Независимостта на България

Ден на Съединението между Княжество България и Източна Румелия Съединението на България е обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885. То е ициирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885, подкрепен от българския княз Александър I. През нощта срещу 6 септември военни части, кито са командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над Пловдив и свалят правителството и главния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич.

Bulgarian Education and Culture, and Slavonic Literature Day/Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия Gergyovden (St. George’s Day), and the Bulgarian Military Army’s Day

1-ви Май, Ден на труда

3-ти март национален празник Празникът на Освобождението на България - 3 март, за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март н. с.) 1879 г. В старата ни столица митрополит Антим I, тогава председател на Учредителното народно събрание отслужва панихида в църквата „Св. Богородица" в присъствието на депутати и граждани. Две години след Освобождението, през 1880 г., 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на император Александър II. От 1888 г. празникът започва да се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство. След 9 септември 1944 г. празникът спира да се отбелязва като официален и е обявен за шовинистичен. Той започва отново да се отбелязва всяка година, с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г., по повод на стогодишнината на събитието, на 3 март в чест на подписването на Санстефанския мирен договор на тази дата. (19 февруари стар стил) през 1878 г. На този ден се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайния воин в София, в паметта на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството. Вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител – Александър II се провежда тържествена заря-проверка. Гражданите поставят венци и цветя на паметника на загиналите за освобождението на България.

New Year’s Holiday/Нова Година

Задушница

Задушница