Aleksander

На 12.03.2015 г. бе създаден сайта Български център / Bulgarisches Zentrum - bgzentrum.de
За изминалите 13 месеца и 19 дни, сайтът бе посетен точно 896.101 пъти или средно по 2201,72 посещения на ден. Бяха създадени 745 публикации по 185 теми от общо 291 регистрирани потребителя. Сайтът бе създаден с цел взаимопомощ между българи, като това се изразяваше най-вече чрез обмяна информация. Смятаме, че за изминалото време сме помогнали на доста хора. Проблемът е, че горепосочените цифри водят до въпроси, които не могат да останат без отговор. Висока посещаемост и крайно ниска активност. Точно 2,06 публикации на ден при средно 2200 посещения. В един момент нещата се сведоха до това да се задават въпроси, повечето повтарящи се, а един всеотдаен потребител да се старае да отговаря изчерпателно на всички. Забележете, основно един човек, на когото дължим много за успеха на сайта.
Получи се така, че идеята за български център в Германия бе сведена до задължението да консултираме нуждаещи се. Това, несъмнено е добро за нуждаещите се, но е липса на диалог, което не е добре за другите след тях. Например зададен въпрос остава дни наред без отговор от страна на други посетители, които имат възможност, но не и желание да отделят от времето си и да отговорят. Тук трябва да се споменат и десетките лични съобщения в страницата във Фейсбук, някои от които с безцеремонен тон и грамотност под всякаква критика буквално изискват отговори, които спокойно могат да бъдат намерени във форума. На няколко пъти това бе съпроводено с обиден тон. Истината е, че ние не сме длъжни на никого. Въпреки това отстоявали сме идеята взаимопомощ до край. Само един пример: Жена, пострадала във фабрика, с разпрана ръка. Било й казано, че за времето, което е необходимо да се възстановява ще си стои в къщи под формата на неплатен отпуск. Въпросът й бе дали това е законно. Спешно, същата нощ, се свързахме с адвокат, които си направи труда и напълно безплатно, в шест сутринта, отговори изчерпателно, писмено, изброявайки всичките й права в качеството й на работник съгласно закона. Жената каза -"mersi" и повече нищо не се чу за нея. Редно бе да сподели с останалите историята и проблема за да могат и други хора да научат и да знаят правата си в подобна ситуация. 
Това развитие на нещата доведе до идеята за смяна на концепцията за Български център. Ако при, приблизително 200.000 българи в Германия успяхме да намерим само един истински безкористен българин (Крякащата тайфа), воден от желанието да помага на останалите, то това означава, че или трябва да се откажем или да разширим търсенето. За това решението бе създаване на нов сайт, чиято цел е да търси и обединява добри и всеотдайни хора, българи в помощ на българи не само в Германия, а навсякъде където има българи по света. Ако чувствате желание да бъдете част от една такава общност сте добре дошли в сайта наследник - "Родени в България". 
Днес, 21.04.2016, Bulgarisches Zentrum - bgzentrum.de ще бъде спрян и ще отстъпи мястото си на Родени в България - rodenivbg.com
Цялата информация ще бъде прехвърлена, вкл. и потребителите, т.е. ако сте бил регистриран потребител на bgzentrum.de, ще можете да влезете по същият начин в rodenivbg.com.
По-долу са приложени снимки, които ще останат за спомен от сайта Български център / Bulgarisches Zentrum. Домейнът bgzentrum.de ще остане действащ и на първо време ще сочи директно към новият сайт.
 
С уважение,
Александър Узунов
Създател на "Български център" и "Родени в България"
21.04.2016, гр. Хамбург
 
                                           

Древноримският форум и неговият виртуален еквивалент
В древния Рим форумът е бил мястото, около което се е развивал обществения живот на градското население. Обикновено го описват като просторен площад, чиято основна функция е била да служи като пазар. Постепенно форумите разширили своите функции и към чисто икономическите такива се добавили политически и обществени – там се празнували големи тържества, разисквали са се обществените въпроси, зараждали са се политически процеси.
Трудно ни е да си представим значимостта на тази структура за древните римляни, както е трудно на децата ми да си представят, че съм живял например без мобилен телефон. Но има нещо в човека, върху което технологиите все още не са повлияли драматично - това е потребността от социални контакти (да не се бъркат с псевдоконтактите в социалните мрежи). Поведението ни е все така социално обусловено и почти непрекъснато се намираме в някакви малки или по-големи социални групи, които оказват влияние върху нас. Така че площадът, пазарът, риторите, врявата все още имат място в ежедневието ни, но просто са на друго място.
Защо да пиша в интернет форум?
За да може да се отговори на този въпрос е важно да се знае как човек възприема форумите - като място за празни приказки между самотници или като нещо повече. Повечето мои познати се отнасят скептично и дори с насмешка към това, че пиша във форум. Чудят се защо си губя времето там, след като и без това общувам ежедневно с толкова много хора. Ами ето защо:
за мен форумите са място, на което свободно можеш да изразиш мнението си и можеш да го отстояваш докато сам решиш, че е уместно и правилно, като в същото време не ангажираш другите с него форумите са като земя, която е неизбродена - винаги откриваш нови и нови неща; невероятно е по колко много начини може да бъде интерпретиран даден факт и колко различни реакции може да предизвика въпреки че в реалния живот съм социално активна личност , вероятността да срещна там такова разнообразие и концентрацията от хора, мнения и гледни точки е много малка форумите са начин да погледнеш критично на себе си, докато наблюдаваш поведението на околните анонимността (макар и условна) те освобождава от задръжките на идентичността; свободен си да изразиш неща, които не би споделил в реалния живот винаги имаш втори шанс голям привърженик съм на свободния обмен на информация  
В заключение - площадът "Български център" е отворен за всеки, който иска да напише нещо. Дали ще бъдете участници в събитията или ще си останете просто негови гости е въпрос на личен избор.
Аз избрах да бъда участник в случващото се на този площад, а не просто преминаващ странник. А вие?

Престоят ми в Германия ме направи свидетел на не една и две тъжни съдби. Разсъждавайки върху тези истории установих, че все по-често зрели хора постъпват детински и действат изключително наивно във важни житейски ситуации. Мечтата за ново начало в Германия е една от ситуациите, която накара много мои познати да зарежат разум и логика. В тази моя публикация ще обобщя техния печален опит. Намерението ми не е да ви поучавам, разколебавам или обезверявам. Няма да ви давам и готови отговори. Четете и мислете, за да не кажете после, че не сте знаели. 
И така, дошъл е моментът, в който ви е писнало от кредити, сметки, нови цени на ток и парно, корупция, бюрокрация, наеми, заеми. Влизте в интернет и какво да видите - в Германия нивото на безработицата е паднало да такова ниво, че се говори за недостиг на работна ръка. Защо да не бръкнете най-после и вие в кацата с меда? Нищо, че знаете само три лафа на немски. Ще се оправите, я виж, че другите как се оправят.
Ето каква обаче е реалността за хората, които идват в Германия и се налага друг да говори вместо тях. Позволявам си да публикувам директно едно съобщение, което получих днес. То ще ми спести доста обяснения:
 
Звучи ли ви познато? Откривате ли в този кратък текст себе си или историята на ваш близък? Да, схемата се повтаря, само актьорите и декорите се сменят. Хора, разберете най-после, че без познаване на езика:
вие се превръщате в лесна жертва за разни наши сънародници, които ще живеят като паразити на ваш гръб вие няма как да научите вашите права и задължения в новата среда, а ще знаете само това, което другите решат да ви кажат вие няма да получите адекватна помощ от немските институции ще понасяте ненужни наказания и ще търпите непрекъснато загуби от най-различно естество (нерви, време, пари) ще се въртите в кръг, докато ви се завие свят - и в прекия, и в преносния смисъл  
Да кажем, че все пак решите да приемете "примамливото" предложение да започнете работа в Германия, без да знаете немски. Все пак един приятел / близък ви е обещал да даде едно рамо. Защо да протакате нещата. Така де, пилето каца веднъж на рамото ...
Аз обаче се чувствам длъжен да ви дам няколко примера от ежедневието, с които да ви предизвикам да помислите.
Наистина ли си мислите, че само веднъж да дойдете в Германия и научаването на езика ви е в кърпа вързано? Забравете за това. Ще ви отнеме години, освен ако нямате поне една начална подготовка от България или ако не намерите някой да ви издържа, докато ходите на езиков курс в Германия.
  Смятате ли, че човекът, който обещава да ви помогне е действително способен да го направи? Моето мнение е, че няма как да стане, защото ако човек не знае езика, той се нуждае почти ежедневно от някой, който да го придружава. Този някой няма ли си и друга работа?
  Да приемем, че вашият човек е всеотдаен и действително ще ви придружава на първоначалните срещи с различните инстанции. Да питам все пак - имате ли представа за какъв обем работа става въпрос през първите 2-3 месеца? Ще ви подскажа:
 => огледи на няколко жилища
 => адресна регистрация
 => банкова сметка
 => доставчици на интернет, телевизия, комунални услуги
 => мобилен оператор
 => личен лекар/зъболекар
 => такса GEZ
 => училище/детска градина
 => Jobcenter; Familienkasse; Krankenkasse
 => други осигуровки/застраховки
 => данъчни декларации
 => специализирани магазини/услуги
 => интернет-търговия / онлайн банкиране
 => посещение в болница/аптека
 => разрешителни за това или онова
  Ако този доверен човек все пак успее да ви преведе през всички тези препятствия и все още има сили и желание да продължи да ви помага, дали действително ще е в състояние да го направи, когато:
 => през нощта внезапно се наложи вие или член на семейството ви да посети спешното отделение?
 => ами ако трябва да се повика линейка
 => или ако без да искате закачите бронята на някой на паркинга на Kaufland?
 => или ви се обади или пише работодател/наемодател/адвокат/съдия-изпълнител/община?
 => ами ако някой позвъни на вратата ви и иска да влезе у вас?
А ето какво може да последва, когато човек без познания по немски език започне работа в Германия, разчита на помощта от близки/познати, но в един момент тази помощ престане. Ще дам направо цитати от комуникацията ми с хора, попаднали в подобна ситуация. Надявам се, че нещата са казани достатъчно ясно и не са необходими допълнителни обяснения:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Всъщност не знам дали това се отнася само до Германия, но скоро след като дойдох видях табелка в една тоалетна, която изглеждаше по подобен начин. А тази снимка е от днес.

В началото мислех, че е някакъв майтап. Даже споделих с познати, също новодошли като мен, помня, че много се смяхме. Да, ама, както се оказа по-късно, това изобщо не е майтап. Наистина е прието мъжете да пикаят седнали. Това със сигурност не е най-интересното нещо, което съм видял до сега, но мисля, че ще е интересно за някои нашенци.