electrified

В моя случай аз работя и имам Фамилиен ферзихерунг. Демек осигурявам и детето и жената. Понеже чакаме второ и трябваше да нося "напралвние" от генеколога в кракенкасето, там ми дадоха документи, които да попълня за второто- да влезе и то в застраховката лато се роди, и писмо което изпратя след като бебето е изписано и минало всички задължителни прегледи, за да ми дадат 100€ подарък за посрещане на най-първите нужди.

Някой има ли представа дали Фамилиен касе има практика да превежда парите на датата на РД на детето? Питам защото следващият "транш" би трябвало да го получа на 08.11.16, а днес(на РД на детето ) по сметката имам преведени 171 €?! По-малко са и предполагам че останалите 20€ ще ги получа или на датата - 08.11.16, или с декемврийските.

Ами смятай - от 10 до 20 са 10 часа. Предполагам че ти плащат да работиш 8. Значи остават два. Но не мисля че ще си ги вземаш "на куп". До колкото съм запознат до 6 часа, ано не се лъжа, имаш право на половин час почивка. До 8 раб часа - имаш право на 1 час почивка. Нагоре вече не знам как стоят нещата.

въпросче: Е ли възможно майката(като безработна) да получава Елтернгелд и аз(като работещ на трудов договор) да получавам успоредно с това Киндергелд или трябва като свършат тези Елтернгелд, тогава да подавам Антраг-а за Киндерелд? Благодаря.

Кратко допълнение и от мен. Моят син сега в момента е първи клас. Като дойдохме преди 5 месеца не знаеше и дума на немски. Ходи лятото малко на градина за да посвикне. Доколкото схващам от двете родителски срещи, на които съм бил, от първи до трети клас училището по-скоро прилича на детска градина - нещо като олекотен вариант на нашата 'Сендова" система навремето(която между другото намирам за най-хубавото нещо случило се на българското образование от 80-та насам). Нямат оценки. Първите оценки започват от втори семестър на втори клас и то само по немски и математика. Трети клас вече ще имат оценки по всичко. Нататък вече, както казва моята учителка по немски, който е сръчен с ръцете се ориентира към професии, в които се изисква работа с ръце. Който го бива повече в мисленето отива в гимназия и след това евентуално в университет. Но дори и да спреш да учиш и си направиш някакъв беруфс аусбилдунг, пак няма да живееш лошо. Но моят последен досег с българската образователна система е бил през 1999. Сега не знам как стоят нещата, какво учат, какво научават и на какво ги научават(нашият има час по етика още от първи клас). Аз лично немската образователна система в Заксен-Анхалт я намирам за добра. Учителката ни също е много добре подготвена и търпелива. Но закъснееш ли за първият час може да влезеш вече след първото междучасие. Вратата на школото се заключва, а вратата на класната стая може да се отвори отвън само с ключ. Още на първият учебен ден ни беше разяснено, че тук от малки се опитват да учат децата на точност и колко е важна тя в живота.

Здравейте, първо И МНОГО ВАЖНО - започвайте веднага да учите немски. За да успееш да си намериш каквато и да е работа без език, трябва да си много добър специалист и германеца да няма друга алтернатива освен да наеме теб. Става въпрос за някаква нормална и легална работа с осигуровки, застраховки и въобще с цялата музика. В моят град съм останал с впечатление, че хората не са много по спорта - предпочитат да се тъпчат с хлебчета и наденици. Прави ми впечатление, че хората, които се грижат за външният си вид(било то в здравословно отношение или просто като изглед), са предимно пенсионерите. Не съм и видял или чул за ледена пързалка. Но това е един град с предимно застаряващо население. Предполагам че в големите градове като Мюнхен, Хамбург, Берлин Франкфурт и тн. всеки може да си намери своята ниша. При нас има само едно, голямо, студио за фитнес - щанги, аеробика, зумба, йога и тн - едно училище по танци, спортната база на полицията(в която децата могат да спортуват) и няколко спортни зали към училища или общината. Конкуренцията не е голяма, но пък и интереса не е кой знае какъв. Предполагам че може да се предизвика по някакъв начин интерес, който да е достатъчен да си изкарваш хляба, но при мен нещата са по -прости, понеже спортът който практикувам не изисква голяма инвестиция - зала, степери, постелки, малко тежести и аудио уредба. Във вашият случай е малко по-сложно заради специфичните изисквания на Фигурното пързаляне. Лично при мен нещата са още на етап наблюдение на средата, усъвършенстване на езиковите умения и планирание. При нас идеята като заминахме беше да се хвана на някаква работа, колкото да имаме някакъв доход, да учим езика и да свикнем с местните тертипи, начин на живот и да разберем как се случват нещата по институции. И след това евентуално преместване в голям град на запад.

Една не толкова известна за чужденците, но най-важната след Здравната застраховка в Германия. Най-просто казано тази застраховка покрива разходите по нанесени от ваша страна щети(по невнимание или гумени пръсти) върху собственост на други хора. Да речем че ваш приятел си е купил новия Айфон 7. Вие искате да го разгледате, но за ваш лош късмет, приятелят си е взел модела Piano black. Както го разглеждате и телефона ви се изплъзва между пръстите и естествено пада с дисплея върху плочките. Ако нямате тази застраховка ще се наложи да се бръкнете за едни 2 бона за нов. Но Вие сте умни и сте сключили Haftpflichtversicherung. Попълвате един формуляр с ваши и на приятеля ви данни и какво точно се е случило и го занасяте във Вашето застрахователно дружество. От там звънят на Вас и на приятеля с айфона за да съпоставят версиите за случилото се. Ако не сте застраховани в Алианц не се циганят много и изплащат на вашият приятел щетите. Тази застраховка е много важна за хора с малки деца - децата чупят неща. Месечно струва не повече от 10 Евро, а в комбинация със застраховка на жилището - не повече от 20 Евро на месец. Може да застраховате Вас и цялото Ви семейство.

Здравейте, все още не се занимавам. Но съм сертифициран инструктор в нещо подобно на аеробика.

Цена на нашия първолак (so far): 1. Учебници от училището - 68 Е 2. Спорт: анцунг, маратонки, тениски, гащета и др. - около 70 Е. Сак за спорт още не сме купували, но в Декатлон има на цени 10 - 20 Е 3. Раница - 55 Е - секънд хенд барабар с бутилка и два несесера(единият от които съдържа всички моливи, фулмастри, гумички и тн.) 4. "Фунията" за добре дошъл - самата фуния е 7 Е и смятам да я напълня с неща за около 10 - 15 Е 5. Консумативите още не сме ги купували Оказа се че получихме безплатно място в детската градина и то автоматично "преминава" в безплатно такова в занималнята. Само на госпожата в общината трябва да и свърши отпуската, за да подам нужните документи. Храноден в занималнята струва 2 - 2.5 евро, като може да избираш от меню онлайн и освен типично немските буламачи, които нашия не яде, може да си поръчваш и пица, салата и други, да кажем, "по-интернационални" храни. Малкия от днес ходи на целодневна занималня в училището, до началото на учебната година.

Моят опит до тук с германци е че, по принцип спазват правилата, но често и ги заобикалят. Примерно в квартала никой не си чисти изпражненията на домашните любимци, но по центъра това се прави. Опитът ми се основава на 4 месеца живот в бившото ГДР и може би тук руснаците са оставили своята трайна и трудно поправима среда. Правилата се спазват основно от по-старите, младежите са пълни олигофрени. Или поне по-голямата част от тях. Но тук говоря за малък за Германия град, в който съм сигурен, че голяма част от хората не продължават в Гумназиум, понеже ги мързи да учат и добиват някаква специалност. Както казва моята учителка по немски в курса: " ...за хора които ги бива повече в работата с ръце, а не с глава". Но германците са особено стриктни и държат на правилата що се отнася до ауслендърите. Особено ако започнеш разговора на език, различен от немски.

Мисля, че разбирам какво имаш предвид. Напоследък се замислям че, почти всеки българин може да прави почти всичко сам - да си изкара нов контакт на стената, да си смени сам маслото на колата и т.н. Това е добре за единицата, понеже спестяваш разходи, но не е добре за обществото и икономиката като цяло.

Благодаря за отговорите. За съжаление, едно от нещата, които са задължителни за дейността, с която искам да се занимавам (спорт) е именно наемането на зала. За момента просто сондирам и смятам първоначално да започна като наето лице за друг и после да си "издърпам" клиентите. От няколко месеца съм тук и вече виждам десетки възможности и ниши в които бих могъл да се пъхна. За съжаление, обаче, доколкото познавам германците, ако става въпрос за храна и ядене, са навити винаги. Със спорта е по-трудно. Но възможности има. Като наблюдавам как правят бизнес тук - с толкова неоправдани и неоптимизирани разходи и оцеляват, все си мисля че надежда има и за нас.

Мога да допълня темата (си) с още няколко съвета: 1. Може би е писано хиляди пъти, но пак ще го повторя: УЧЕТЕ НЕМСКИ. Постоянно имам контакт с германци и отношението на хората(и по институциите включително) става съвсем друго като разберат, че полагаш усилия да учиш техния език и се опитваш да говориш на него. За тях това е много важно. Опитват по всякакъв начин да ти помогнат и да ти задвижат нещата. На всеки германец му става неприятно като се опитваш да обърнеш на всякакъв друг език. 2.Намерете си работа - също като с езика германците те уважават за това че си дошъл тук и не лежиш по цял ден и не чакаш на помощи и социални. Те не са като англичаните да ти казват, че им крадеш работните места - за тях е важно като си тук да си част от обществото и да оставяш своя "дан" в хазната. Мразят мързеливи и лежащи по цял ден хора. Нямат нищо против да си тук, стига да говориш езика и да бачкаш. Плюс това ние имаме едно предимство, което ни е заложено генетично - бели хора сме. Въпреки че са търпеливи и толерантни виждам какво е отношението към мен, към по-мургавите и към най-мургавите. Малко като в оня виц: "я по-тъмно зелените да слязат да бутнат малко рейса". Имах случка с един пиян, не особено образован, налитащ на бой германец, който след като разбра, че съм тук заради семейството си, говоря приличен немски, бачкам, не получавам никакви помощи и ежедневно въртя по 12(общо) км от вкъщи до работа и обратно взе да ме тупа по гърба и да ми казва " Du haßt mein Respekt" и искаше и даже бира да ми купува. Разбира се, колкото и дискриминационно да звучи, най-ми помогна факта че съм бял и че съм европеец. Това е положението. Плюс: по-възрастните източно-германци имат приятни спомени свързано с нашето черноморие. 3. Купете си колело - в Ebay Kleinanzeigen може да си намерите доста прилични колела на добра цена - 50-100 Евро. Казаха ми че имало ден в месеца, в който общината разпродава и т.нар. lost and found колелета. Но предполагам, че ще са в окаяно състояние. Нови, купени от декатлон, най-евтините колелета са по 200 Евро. И ще трябва да си купуваш допълнително светлини, калници и багажник. Сложи още около 100 Евро. А тези "аксесоари" са ти нужни. Условията за колоездене тук са чудесни и това е евтин начин да стигнеш от точка А до точка Б относително бързо. В България са на мода Планинските колелета, но аз препоръчвам т. нар. Трекинг байкове - това са колелета за градска среда с тънки гуми, калници, светлини и багажник. И гледайте да са с амортисьори и удобна седалка. Тук не проблем дори и най-гримираната кифла(за нея самата) да си джитка с колелце до работа. Не е като в Холандия, но голяма част от населението се придвижва с колела. А и както казах - условията за колоездене са чудесни.

И след месец получих писмото, в което ми казват, че ще ми изплащат детски. Само че няма да ми платят за април - предполагам, защото нямаме пълен месец.

Въпрос: Е ли възможно да имаш Геврбе и в същото време да си нает работник? Имам идея да се занимавам с нещо под формата на ЕТ, но за начало само в свободното време, докато идеята се доразвие и започна да печеля толкова, че да не се налага да работя за друг. Докато това се случи имам нужда от сигурен и постоянен доход, а в същото време ми трябва време да се развия докато започна да печеля достатъчно сам. Работодателят ми поема здравната застраховка. Знам че е възможно да получаваш доходи от две + места, като в тоя случай си в Steuerklasse 5(или 6 беше) - най-неизгодния(така да го нарека) данъчен клас, но какъв е случая ако работиш за някой и в същото време си и ЕТ? Възможно ли е като правиш Гевербе да обявиш че ще се занимаваш с дейности в различни сфери - доколкото си спомням в БГ, ако отвориш фирмения регистър, много фирми са обявили дейности от ветрогенератори през туризъм и стигнеш до продуцентска дейност? Благодаря!

Кратък обзор на днешното ми ходене до Фамилната каса за подаване на документи. Учудващо всичко (без чакането да влезеш) се случи за 5-минути. Мнителният ми български манталитет ми казва, обаче, че нещо не е наред. Влязох, казах за какво съм там и пльоснах два джоба с подготвени документи, от които служителката си взе само Молбата, приложението, акта за раждане на детето и си снима адресната регистрация. Чак останах разочарован че не се заяде за нещо Даже изрично и казах че нося всякакви документи като: свидетелство за брак, актове за раждане, договор за работа и дори договор за наем. Каза че не и трябвали. Само ме попита дали в България съм получавал детски и остана озадачена от факта че в родината са обвързани с доходите. След като ми каза че това е всичко я попитах: "И сега какво следва - писмо ли да очаквам?" Жената каза: "ДА и очаквайте парите по сметката".

Ами аз на теста изкарах точки за влизане в 5-ти модул, но ми казаха че имало място в четвърти, ако съм искал. Реших, че 100 часа няма да са ми излишни и започнах от 4-ти. Това ще рече началото на А2. А като цяло курса ми се струва силен. В смисъл, че тия дето имат желание - ходят. В час има средно не повече от 15 човека. Испанци, гърци, руснаци, египтяни, араби, сирийци, сърби и др. 15 националности сме. Сирийците и арабите още първия ден ме поканиха на грил парти в парка.

Първи впечатления: Имаше един английски сериал от 80-те, който даваха по "телевизора" - Mind your language - ами чувството е сходно, само дето я няма перверзната французойка и мургавите преобладават. Иначе курса е 20-тина човека. Струва ми се доста - очаквах да сме 10-12 човека. Учителката ми се струва добра. Смятам че при всички положения курса ще ми е полезен.

Аз мога да споделя нещо друго - специално за хората в бившото ГДР - в никакъв случай и при никакви обстоятелства не си поръчвайте супа Солянка - Soljanka. Особенно ако сте с капризен стомах. Значи с очите си съм виждал че това е продукт в който се слагат застояли или останали неща от закуска, хладилник и тн. Не че слагат неща които са наядени. Слага се всичкозастояло и пред разваляне. Просто Солянка е последният етап преди храната да бъде изхвърлена.

Да допълня и аз пресен опит. Аз в интернет намерих езиков център, който организира такъв курс. Писах им. Отговориха. Уговорихме си среща. Отидохме на срещата с адресна регистрация и лични карти. Там под формата на беседа попълвахме лични данни в документите. Предполагам че така добиват някаква рамка за нивото ни. После си уговорихме друга среща на която да направим тест за да видят какво ни е реално нивото на знания и да преценят в кой модул да ни включат. Не си мисли, че отиваш и веднага започваш - не те чакат. Курсовете си текат и в зависимост от резултата ти на входящият тест, по някое време се включваш в подходящото за теб ниво. В нашия случай пристигнахме на 06.04.16, а аз започвам курса утре - 20.05.16. Жена ми започва в средата на юни. едно допълнение. Подписахме един документ с който "оторизирме" езиковият център да пусне едно писмо-молба за отпускане на място в курс от наше име. Следва комуникация по мейл и накрая ти казват кога започваш. Учебникът струва 14 евро, и всеки модул се заплаща преди да започнеш -1,55 евро х 100 часа = 155 евро. На мен ми казаха да си нося само тетрадка/тефтер/нещо на което да пиша. Като походя две-три седмици ще споделя впечатления.

Днес взех от Нетто, 1,5% на промоция за 30 цента лтр. И не е само с млякото - кога в България ще купиш Ариел прах за 100 пранета за 30 лв? Само зеленчука им е скъп и адски безвкусен.

Нямам нещо ново, което да споделя. В смисъл -нищо важно. Освен че на жената хич не и харесва и иска да се прибира. Малкия се държи, ама на градината му е трудно - ту иска там, ту не му се ходи, но факт е, че за три дни го записах на градина( за сравнение във Варна чакахме 6 месеца и какви ли не схеми правихме за да можем да ходим на работа и някой да го гледа) . Във вторник отивам да говоря и със секретариата на училището, което ми препоръча директорката на градината. Следващото е Гезундхайтсвайспас - нещо като българската здравна книжка, че работя с храни и ми я искат. След това - Мисия киндергелд. Навсякъде по институции хората са много учтиви и се стремят да си вършат работата и като го правят да са ти в помощ на теб - което е нещо ново за мен - всеки знае какъв зор е да си извадиш и най-простата бележка от коя да е община в България. Но се дзверят на личната ми карта и се чудят: "КАК ТАКА НЯМА НА НЕМСКИ?". Прави ми впечатление също какви добри клиенти са германците - ще те изчака да си свършиш работата, да дойде неговият ред и няма изобщо да вдига скандали. Мисля, че Германия е прекрасно място да започнеш бизнес в сферата на услугите - скъпи са и клиентите са търпеливи и проявяващи разбиране. Но пък от друга страна са лоялни към доставчиците си и дори и да са монополисти(доставчиците) и ти да им предложиш по-евтина и по-добра услуга, си мисля че трудно биха сменили партньора. Друг интересен парадокс, който ми се набива на очи е как така едновременно е възможно да са помислили за всичко - пр. на участъците от велоалеите, които са в "извънградската част", където няма улично осветление, са се сетили да сложат прегради за да не те заслепяват в тъмното светлините на идващите насреща автомобили, а за някакви дребни неща хич не им сече пипето. Пример - един колега зареждаше малко хладилниче с безалкохолно. Един поглед от другия край на кухнята ми трябваше да разбера, че вратата на хладилника няма да се затвори, ако е нареден по тоя начин, но той трябваше да провери. Учудвам се колко не са оптимизирани нещата като процеси в малкия бизнес и за какви глупости се разхищават пари, време и средства. Масово се използва факс и поща, при условие, че има мейли и се стремим да спасяваме дървета. Може да е само в моя забутан град, но доста често се сблъсквам и с неприемлив за моите стандарти непрофесионализъм - на доста места нещата с вършат все едно си в час по трудово. Може би животът в България ме е направил такъв, че винаги да цепя стотинката на две и да имам комбинативна мисъл, за да мога да се измъквам от всякакви ситуации - не знам. Може би това тук не от такова значение - ще видим.

ооо заради сертификатите се хвърлям аз. Аз лично според входящият тест влизам от 5-ти модул. Което е дост показателно за българската система на обучение - на теория съм за 5-ти модул, но на практика съм максимум за 3-ти.

И ние сме така - само аз работя, И на жена ми курса ще и е 1.55 евро на час. Само чакаме да дойде време да започнем.

И аз вчера купих за толкова от Едека!