Много благодаря за предложенията и за разбирането!
Децата са на 5г., а другото 5 мес. Не съм останала съвсем депресирана в ъгъла.
Тук сме вече от година, имахме различни трепети, премествания - много бързо изтече времето. Запознахме се с готини хора.
Сблъсквахме се с интересни и не толкова натоварващи ситуации.
Мисля всякакви занимания, за да не ни е скучно. Имаме няколко приятелски семейства - българи, много свежи хора.
С германци обаче контактът ми се вижда много сложен - трябва днес да се чуем, за да се видим след 2-3 седмици. Няма ги тези спонтанни срещи. По паркове и градинки се разменят някои думи с мамите, но до там.
Определено не търся само български контакт. Има хора, които избягвам естествено, не ми се понравиха на аурата. Знам, сигурно звучи, че живея в балон, близо до дъгата, но просто искам човек, с който мога да обсъждам идеи, а не хора... Да не е вечното слушам, за да отговоря, а не за да те разбера и да ти помогна.
За момента се въздържаме от струпване на много хора на едно място, освен детската градина и детските площадки. Наясно съм, че няма как в стерилна среда да живеем, то не е здравословно.
Радвам се, че децата се развиват добре. Доволна съм, че голямото (ходи от скоро на детска, защото чакахме много време след преместването ни от едно в друго населено място) се справя много добре, социално животно и винаги бърбори с когото си пожелае.
Всеки ден има разходки, каране на колело. Решихме да последваме и правилото "Няма лошо време, има неподходящи дрехи".
Езикът не е особен проблем. Вкъщи се натискам с учебниците от училище. С приятелка през седмица събота или неделя. Ниво B1 поне, ако не - включвам английски, при много крайна ситуация. Не ме и страх да говоря, нищо че дори не е много правилно на моменти. Трябва да се говори, за да се научи.
В момента търся възможност за интеграционния курс, със скрита надежда да се закача B1 или B2. Надявам се, че скоро ще споделя нещо позитивно и по тази тема.
За работа мислех, но считам, че е по-добре да си кърмя детето докато мога. Записано е за малка група и ще чакам до догодина, да го настаня първо него, та после да може да се работи.
Гледаме да се занимаваме с нещо, че на едно място да се тъпче - то човек се не развива.
Няма кой да ни гледа децата, ние сме си само. Опитваме мнооого да съчетаем нещата и да мислим доста по-напред. Ама то и ако беше лесно, нямаше да ни е толкова интересно да го живеем този пуст живот.
!Offtopic може би, но днес попаднах на темата за Baukindergeld - някой има ли опит с това?, която много ме заинтригува,защото и ние сме се ориентирали към инвестиция. Просто е нечовешко с тези пари за наеми тук...
Всеки ден,всеки води своята тиха битка със себе си и зоната си на комфорт. Не казвам, че е трудно, ама не е и лесно.
Хубаво е, че има приемане и подкрепа. Надявам се, да се доразвие темата.
Благодаря @veronik_veronik !!!