Психологическа помощ в Германия на български език

[Рени Дудева]

Здравейте, много се радвам, че откривам този сайт, привлече ме името, да си призная:) И аз като много българи в чужбина имам нужда да общувам с хора на родния ми език, да задавам въпроси, да получавам отговори, да създавам ценни контакти,. Така малко или много запълвам онази празнинка, която само духа на България може да направи. Предлагам да отворим тема за Психология и Психотерапия. Всеки, който има нужда от психологическо консултиране на български език  може да го направи тук. Ще се радвам да бъда полезна на хора, които искат да чувстват Радостта от живота, въпреки всички трудности и препятствия, които искат да се справят с паник-атаки, стрес, непоносими взаимоотношения, трудна комуникация с тинейджъри или просто искат да бъдат изслушани. 

[1984]

Здравейте и добре дошла,

темата обещава да бъде интересна и се надявам, че първоначалната липса на активност няма да ви откаже да продължите участието си. Да разбирам ли, че вие като професионален психолог (и психотерапевт) предлагате своето съдействие на другите потребители?

Ако действително имате желание да допринесете безвъзмездно за подобряване ежедневието на сънародниците ни зад граница, значи сте попаднала на правилното място

Желая ви успех!

[Росен Арабаджиев]

Здравейте Рени,

включвам се в темата Ви със следния въпрос: каква според Вас е причината да липсва желание за комуникация между хора със сходни интереси, проблеми, житейски ситуации? Имам предвид форума ни, в който броят на регистрираните потребители е по-голям от броя на изказаните мнения

До скоро ...

[Рени Дудева]

Здравейте, много благодаря за топлия прием! Да, готова съм да отделям част от свободното си време, за да съм полезна с опита си на хора, които имат нужда от психологическо консултиране. Ще се радвам да иницииране всички заедно теми, които вълнуват душите ни и сърцата, защото е повече от очевидно как потъваме доста често в една ежедневна рутина, която ни откъсва от истински ценните неща - като любов, приятелство, човешки взаимоотношения, природа, взаимопомощ, и т.н.

[Рени Дудева]

Здравей, Крякаща тайфа! Относно липсата на желание за комуникация - не знам откога точно съществува този сайт и форума към него, но допускам, че ако е сравнително млад, т.е. отскоро в интернет пространството е нормално активността на потребителите да не е толкова интензивна, въпреки, че броят на регистрираните е голям( а и това е относително, сравнено с кой друг сайт е голям?) Други евентуални причини- не се отговаря своевременно на зададени въпроси; компетентността и изчерпателността на отговорите също е важна за задалите въпроси; сайтът не е евентуално достатъчно популярен; От съществено значение за полезна онлайн комуникация между хора с подобни проблеми е да се чувстват защитени от некоректно отношение и оскърбителни изказвания; Каквито и да са причините сигурна съм в едно: ако едно такова начинание се върши от сърце и душа няма начин да не успее. Въпрос на време и търпение! 

[Росен Арабаджиев]

На ‎9‎/‎19‎/‎2016 at 13:50, Рени Дудева написа:

Здравей, Крякаща тайфа! Относно липсата на желание за комуникация - не знам откога точно съществува този сайт и форума към него, но допускам, че ако е сравнително млад, т.е. отскоро в интернет пространството е нормално активността на потребителите да не е толкова интензивна, въпреки, че броят на регистрираните е голям( а и това е относително, сравнено с кой друг сайт е голям?) Други евентуални причини- не се отговаря своевременно на зададени въпроси; компетентността и изчерпателността на отговорите също е важна за задалите въпроси; сайтът не е евентуално достатъчно популярен; От съществено значение за полезна онлайн комуникация между хора с подобни проблеми е да се чувстват защитени от некоректно отношение и оскърбителни изказвания; Каквито и да са причините сигурна съм в едно: ако едно такова начинание се върши от сърце и душа няма начин да не успее. Въпрос на време и търпение! 

Здравей Рени, в много голяма степен съм съгласен с написаното от теб. Но по отношението на комуникацията между хората изобщо, а не само в този форум, наблюдавам следния парадокс - с увеличаване на възможностите за комуникация, предоставени ни услужливо от съвременните технологии, намалява количеството (дори и качеството) на тази комуникация между хората. Нямам възможност да подкрепя наблюдението си с конкретни измервания, но като че ли не е и нужно.

Виждам го всеки ден при приятелите, колегите, децата си ... Уж общуват с другите, но всъщност няма социум, няма открити разговори по всевъзможни теми. Опасността от излагане, неудобни въпроси, критика и т.н., и т.н. - дали това ни сковава и ни затваря в света на виртуалната псевдореалност? Усещам, че има нещо друго, но не мога да го формулирам. Ако можеш, помагай

[milenkapet]

Здравейте! Случайно открих този сайт и тази тема. Много се радвам,че Рени Дудева е решила да отделя време за да помага на другите.Успех на нея и на всички членове на групата! Надявам се тук взаимно да намерим отговорите на всички въпроси които не ни дават спокойствие и ни измъчват особено вечер когато затворим очи за сън. Предполагам,че при повечето хора е така.

[milenkapet]

Съжалявам,че този сайт няма никакво развитие Явно е много трудно да споделим,да се разкрием,да си признаем,че сме слаби в даден момент и не можем да се справим сами..... оправданието е липса на време-зад това се крие нещо друго. Аз обаще ще продължавам да влизам и да надниквам зза нечие присъствие За много години на всички които "хвърлят" по едно око тук и ви пожелавам да сте здрави,позитивни и винаги необходими някому.

[Рени Дудева]

За много години на всички  с пожелания да сме все по-Себе си, по-честни и истински Хора, по-сърцати и да се обединяваме за Добруване.

Milenkapet докосна ме твоя пост! Да си призная отдавна си мислих да вляза и да видя кой е на линия , какво ново, но все се оправдавах с липсата на време. И не е вярно, че нямам време - имам! Просто, не виждах смисъл. Нямах мотивация. Не се чувствах нужна. Затова Ти благодаря от сърце за това пожелание "винаги необходими някому"

Трудно е, да, трудно е за много от нас да се доверяват, да разкриват част от себе си - особено онази част, която плаче, която страда, която боледува, която мрази, която псува. Свикнали сме да сме "на ниво", особено тук в чужбина, където нуждата да се докажем пред другите нараства два пъти повече отколкото на родна земя(по мои наблюдения). Но пък всеки има избор . Всеки сам решава как да се чувства, какво да изживява, с кого да общува и пред кого да се разкрива.

На мен сега например ми идат две неща, за които бих искала да споделя с вас. И първото е как се чувствах по Коледа  - съвсем накратко. Коледа изкарахме вкъщи с мъжа ми и децата ми(като едното е в активен пубертет и изобщо не вирее по семейни софри), тук в Германия, без останалите близки и обични мои роднини. Така се наложи. Сготвихме си, наредихме си маса, свещички, спазихме традиции и ритуали....пийнахме си, попяхме си ......и не е като да не съм била благодарна за всичко, което ми е дадено, но се чувствах някакси непълна, наполовина, далечно ми беше. Поплаках си, разбира се. Обещах си да не допускам влече да прекарвам Коледата (най-семейния празник) далеч от България, от майка ми, от баба ми - та колко Коледи, ще съм още с тях? Един Бог знае! Липсваше ми всичко българско и родно, това е. Може и да съм лигла или романтичка, но това съм Аз ....понякога.

Малко преди Коледа обществото на българите във Франкфурт бяха организирали много хубав концерт с участието на различни танцови групи на бг фолклорни танци(и нашият клуб "Гайда"участва) и се получи много весело и повдигащо духа български. Имаше и щандове с различни традиционни ястия и напитки. Абе, стана веселбата!. Та, това събитие беше което ме зареди по празниците. Ще ми се по-често да се организираме, да сме заедно, да споделяме общи интереси, да си помагаме. Хора, кое ви държи живи вас, тук в Германия? Споделете !

 

П.П. Защо не получавам известия, че има писано в тоя сайт на моя имейл, странно?!

[rodenivbg]

преди 33 минути, Рени Дудева написа:

П.П. Защо не получавам известия, че има писано в тоя сайт на моя имейл, странно?!

До сега бе необходимо да се абонирате за съответната тема за да получавате известия. Направихме го да бъде автоматично. Смятам, че вече няма да имате проблеми с известията.  Също така ще се радваме да сме по-често заедно тук 

Успех!

[Рени Дудева]

Супер, мерси, Админ-е!  Да, сайта е супер полезен и има доста инфо, преди малко разгледах  файловете има и готварска книга с бг рецепти, качена даже. Браво! Ще се вясвам по-честичко значи! Айде, лека вечер от мен!

[aniadams]

Здравейте , Рени . Тарся човек като Вас за дащеря си . Има голяма нужда от психологична помощ. Много често изпада в депресия. От 7 месеца сме в Германия и тук няма приятели и социален живот. Това я убива. Връщане в България не я удовлетворява. Общо взето не може да намери своето място. Желае да разговаря с психолог или психотерапевт. Тъй като немският език  и е на начално ниво разговора трябва да бъде на български или английски език. Как да се сваржем с вас ? Само онлай ли може да комуникираме? Влагодаря предварително.

[Рени Дудева]

Здравейте, aniadams! Ако желаете свържете се с мен по скайп или моб.телефон, за да уточним някои неща ...като например на каква възраст е дъщеря ви и къде живеете.Skype: renkata992 или 01575 8887787

[aniadams]

Много Ви благодаря  за бързия отговор. Ще Ви се обадим днес или утре.

[Анатолий Антонов]

Здравейте бих искал да споделя с някой моят проблем.Тая година ми се случиха доста неща като се започна от една паник атака, интересното е че после започнах да се чувствам на моменти добре ,на моменти зле, все едно ми е нужно да презаредя батериите, след което почнах да търся да си помагам сам, обаче както знаете понякога някои неща които четем допълнително ни натоварват.И това различно настроение продължава да е така, и когато се почувствам зле отново започвам да търся причината и защо става така , при положение че до преди 1 час съм се чувствал добре. Понякога немога да го проследя как става, кофтито което е че от 2 месеца някъде се чувствам на моменти все едно че не съм аз , следя как говоря ,как мисля , как всичко е създадено , прекалено много любопитсвам, и преди съм имал такива мисли , но не съм се тревожил като се появят.А сега докато говоря и ми мине мисъл сега как го знам това ,как говорим ,как всичко е запаметено и помним всичко, и хем си давам отговор всеки ден и ми става по-добре , хем след известно време се повтаря същото и се чувствам забил.Моля дайте ми подкрепа и съвет.Благодаря ви !

[Reni Dudeva]

Здравейте, Анатолий Антонов! От това, което споделяте разбирам, че сте имали преживявания, които са повишили нивото на тревожност у вас, което е отключило от своя страна и паник атака. Разчитали сте на самопомощ, но това не е довело до решаване на проблема. Хубаво е, че пишете затова и търсите и други варианти за излизане от ситуацията. Понякога наистна имаме нужда и от други гледни точки. Аз самата години наред страдах от паник атаки. Сега те са само "лампичка за претоварване на системата Ми" Все по-рядко ми се случва да усетя някой и друг симптом, но вече начина, по който го възприемам го превръща в поредния урок, който не съм донаучила и отшумява почти мигновено.

Казвате:

На ‎12‎.‎10‎.‎2017 at 17:40, Анатолий Антонов написа:

все едно ми е нужно да презаредя батериите,

тази любима моя метафора ви подсказва от какво имате истински нужда. Въпросът тук е: "Все едно ли Ви е дали ще си презаредите батериите или наистина смятате, че можете да я карате постоянно без да се съобразите с истинските потребности на тялото и душата си? Запитвали ли сте се какво Ви кара да се чувствате зле? Може би това са определени хора около вас, възникнали ситуации, които не са под Ваш контрол или вероятно начина, по който възприемате нещата около вас.Опитйте се да си отговорите честно на тези въпроси. Състоянието, което описвате

 

На ‎12‎.‎10‎.‎2017 at 17:40, Анатолий Антонов написа:

все едно че не съм аз , следя как говоря ,как мисля , как всичко е създадено , прекалено много любопитсвам, и преди съм имал такива мисли , но не съм се тревожил

напомня до известна степен един типичен симптом на паник атаката - т.нар. деперсонализация, за която е характерно, че ти се струва, че се чуваш отстрани, че се наблюдаваш отгоре, сякаш съзнанието ти е отвъд мозъка и тялототи. Подобно усещане е дереализацията, когато ти се струва, че всичко наоколо е като сън, далечно някакси, нерално. Един от основните фактори за възникване на тези състояния е хипервентилацията, която е причинена от гръдното повърхностно дишане. А такова дишане имаме, когато сме свръх-напрегнати, свръх-контролиращи, когато сме позволили на страховете ни да владеят живота ни. Има много хубави техники за дишане, за релаксация и медитация(незнам до колКо са Ви близки подобни практики), прилагането на които с постоянство и разбиране води до съществени промени в светоусещането Ви. Но сами по себе си в дългосраочен план не биха имали ефект ако не са приложени в комбинация с Вашето "ново" възпрятие за нещата, които Ви се случват. Когато имаме една по-осъзната нагласа за онова, което ни се случва, за проблемите и болките, които изживяваме, когато си задаваме по-често въпроса" Каво имам да науча от тази ситуация?", а не " Защо точно на мен все?" тогава заповаме да живеем един по-пълноценен и изпълнен с радост живот.

Живеем в много динамичен свят, всичко тече на бързи обороти, мятаме се от задача на задача, губим връзка с нашата вътрешна природа и затова мнозина от нас изпадат в подобни състояния. Не се при-теснявайте, Анатолий, не сте сам! Пишете затова, ко ето ви вълнува, движете се редовно(спортувайте), вярвайте, че всяко нещо си има причина и се доверете на собствения си потенциал за Живот. Защото вссеки от нас е частица от Всемирния ред. И във всеки от нас стои и човешкото и божественото. Дерзайте! Няма нищо по-хубаво от Живия Живот! А всичко, за което си говорихме по-горе е част от него!

 

 

Редактирано 15 Октомври, 2017 от Reni Dudeva

[Анатолий Антонов]

Благодаря ти Рени,че се отзова на моите въпроси, нека и други хора се включат във темата, за да можем взаимно да намерим отговорите на нашите "интересни и любопитни" въпроси и усещания !

[Iliana Koceva]

 И аз искам да се включа с мое мнение в темата ,защо активността в групата е толкова слаба при наличие на толкова регистрирани потребители? Съгласна съм с доводите на Рени Дудева, но ще променя редът им . 

    На първо място ще сложа отвратителният манталитет на повечето наши сънародници да нападат грубо и критично мнението на останалите. Доста голям процент , за съжаление, са тук с цел само да " следят" .И ако случайно решат , че са по- компетентни в някоя тема от останалите, се намесват грубо и нападателно, с което стопират развитието на темата и участието на други потребители, който биха били по- полезни.Лично аз претърпях подобен конфликт, още с първото си мнение в този форум. Това ме отказа да го посещавам доста време.Не страх, а липсата на желание да споря с по- слабо интелигентни от мен и то не очи в очи , а с обмяна на негативизъм и песимизъм в интернет пространството.

   Но въпреки всичко, създателите на този форум са имали друго в предвид и аз им свалям шапка за това. Тук е чудесно място да намериш необходимата ти информация и то напълно безкористно и безплатно. Нищо,, че продължава да има  хора, чийто интерес тук е само да налагат собственото си мнение и да отказват да зачитат това на останалите.И точно това спира останалите да се включват в общи дебати и обсъждания. Аз продължих да съм активна, доколкото ми позволява свободното време, и не обръщам вече внимание на " компетентните" поправки след мое изказване.

   Другият основен проблем е несвоевременното отговаряне на зададен " спешен " проблем от потребител. Макар да няма място за критика и "сръдня", тъй като всички сме тук ,в чужбина,да работим и малкото свободно време, което имаме , всеки си разпределя по приоритети. Но, това отказва доста хора да  се включват с въпроси и изказвания . И отново онзи  типичен наш манталитет- аз, когато имах нужда, никой не ми отговори, защо сега аз да го правя за другите?

  За голямо мое съжаление , мисля че това няма да се промени, ако не се проявят повече хора, на които" не им пука" !

[Radi Radev]

Г-жа Рени Дунава как мога да се свържа с вас имам нужда. Не сам добре паник атак стрес проблеми не се чуствам добре немога да заспя нешто ме задушава. В момента съм в Германия град Лудвигсхафен близо до манхайм . моят номер ХХХХХХХХХХ казвам се Ради Радев

 

Редактирано 21 Февруари, 2018 от rodenivbg
Скриване на телефонният номер поради защита на личните данни.

[Рени Дудева]

Здавейте Radi Radev! Можете да се свържите с мен на тел. 01575 8887787, а можете и да ми пишете на dudeva80@gmail.com 

[Анатолий Антонов]

 

Ради Радев здравей. Можеш да си споделиш проблема , ще помагаме ,нали затова е групата. Обмяна на опит от различни хора, не си единствения!

[b18]

Най-добрата психологична помощ е, може би - когато човек си помогне сам. По приказката за Неволята..

http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=16&WorkID=3006&Level=1

А по същество:

Цитат

 

Тая година ми се случиха доста неща, като се започна от една паник атака, интересното е че после започнах да се чувствам на моменти добре , на моменти зле.. И това различно настроение продължава да е така, и когато се почувствам зле отново започвам да търся причината и защо става така , при положение че до преди 1 час съм се чувствал добре.

Понякога не мога да го проследя как става, кофтито което е че от 2 месеца някъде се чувствам на моменти все едно че не съм аз , следя как говоря , как мисля , как всичко е създадено , прекалено много любопитствам, и преди съм имал такива мисли , но не съм се тревожил като се появят.

А сега докато говоря и ми мине мисъл сега как го знам това ,как говорим ,как всичко е запаметено и помним всичко, и хем си давам отговор всеки ден и ми става по-добре , хем след известно време се повтаря същото и се чувствам забил.

 

В случая бих предложил, да си вземеш една тетрадка, и да си записваш всички тия неща, които са се случили, които искаш да се случват, и какви мисли се появяват.

След време сигурно ще почнеш да разбираш по-лесно причините, както и мислите.

[Irina Ivanova]

Здравейте госпожо Дудева,

Ще се радвам ако все още предлагате възможността за свързване с вас и да си поговорим за неща,които ме тревожат и ме карат да се чувствам не толкова добре,колкото ми се ще. Как бих могла да се свържа с вас, и кое време би ви било удобно?

Благодаря предварително

Поздрави,

Ирина Иванова

[Pumpalka]

Рени Дудева можете ли да ми пишете лично? 

[bloodlessness]

По повод написаното от  Iliana Koceva и на мен ми отне дълго време, за да се включа във форума.

Първо винаги имам навикът да прочитам всичко написано преди това, защото със сигурност има отговор на това което ме тормози. Благодарна съм на този форум! Ще опитам занапред да съм по-активна. Да се сблъскам малко повече с институции и други закачки...

По повод темата: не съм се прибирала със семейството ми от година в България. Душата ми се сви. Всичко ме натъжава. Голямото дете ме пита за някоя песничка или по спомен започва да пее "Високи сини планини..." - сърцето ми се разцепва на милиони малки парченца.

По непланирана радост станах мама на второ дете тук. Все още съм си домакиня, няма как. Ежедневието те смачква, допълнително и липсата на контакт с други хора тук (езикът, вирусът, отдръпнатите и вечно заети хора). Опитвам се да балансирам, като се ядосам, изнервя, натъжа се опитвам да наблегна на спорт (разходки, упражнения вкъщи, дори и чистене). Но понякога просто не намирам сили и по-тъмната страна надделява... 

Благодарна съм, че имам страхотен, любящ и подкрепящ съпруг. Осъзнавам, че сме на едно много по-добро място - главно заради децата. Получаваме така бленуваните тишина, спокойствие, чистота, ред и дисциплина. Неща, които в скъпата ни родина... липсват.

Наистина има моменти, в които се чувствам много подтисната и не мога дори и открито да си излея всичко, което ми е - пред когото и да е. Просто, защото не искам да изглеждам така, че все едно се лигавя или и други имат същите проблеми - трябвало да се стегна.

Благодаря за темата! Бъдете здрави всички!

[veronik_veronik]

Здравейте, защо така негативно се чувствате? Защо не се опитате да създадете контакти и да се срещате хора. Казвате, че мъжът ви, ви подкрепя и няма причина да се чувствате така. На колко години са децата, ходят ли на детска градина, училище? От всичко прочетено си мисля, че вие сте се затворили в себе си, а не хората да са се отдръпнали. Вие написахте езикът, вирусът, отдръпнатите и вечно заети хора).

Може би първият проблем е езика, на какво ниво говорите езика? Имате ли свободна  комуникация? Ако езика още ви куца, може да се запишете на курс, дори и веднъж в седмицата да е това, примерно съботните курсове на VHS пак ще излезете от сивото ежедневие. Може да си намерите един мини джоб във време, когато има кой да се грижи за децата. Така ще се чувствате полезна и ще правите нещо различно. 

Това също ще ви даде възможност да промените нещо.  Освен това незнам вече дали са подновени събранията на майки с малки деца, веднъж в седмицата. При нас това са няколко такива групи на различни места. Децата играят, майките си говорят, пият кафе, има сладкиши. 

Освен това с децата вече са разрешени спортните занимания навън, въобще имате много алтернативи за контакти и нови приятелства. 

За съжаление това което описвате е много често срещано, за да се чувствате добре, трябва да се "потопите" и приемете тази среда. Много хора се ограничават в търсенето на контакт на български, защото така е по-лесно,  а и е познато. Вчера се виждах с моя позната молдовка с две малки деца, тя работи по няколко часа, тръгнала е на курс по немски в2, говорихме си доста, общо взето това което и вие пишете, да много е изморена, но е по-добре отколкото 24 часа с две малки деца, а и се подготвя за момента в който трябва да тръгне нормално на работа. 

Попитайте се да промените нещо и да излезете от зоната си на комфорт и резултата ще дойде.

[bloodlessness]

преди 34 минути, veronik_veronik написа:

Може би първият проблем е езика, на какво ниво говорите езика? 

Това също ще ви даде възможност да промените нещо.  Освен това незнам вече дали са подновени събранията на майки с малки деца, веднъж в седмицата. 

Освен това с децата вече са разрешени спортните занимания навън, въобще имате много алтернативи за контакти и нови приятелства. 

За съжаление това което описвате е много често срещано, за да се чувствате добре, трябва да се "потопите" и приемете тази среда. Много хора се ограничават в търсенето на контакт на български, защото така е по-лесно,  а и е познато. Вчера се виждах с моя позната молдовка с две малки деца, тя работи по няколко часа, тръгнала е на курс по немски в2, говорихме си доста, общо взето това което и вие пишете, да много е изморена, но е по-добре отколкото 24 часа с две малки деца, а и се подготвя за момента в който трябва да тръгне нормално на работа. 

Попитайте се да промените нещо и да излезете от зоната си на комфорт и резултата ще дойде.

Много благодаря за предложенията и за разбирането!

Децата са на 5г., а другото 5 мес. Не съм останала съвсем депресирана в ъгъла.

Тук сме вече от година, имахме различни трепети, премествания - много бързо изтече времето. Запознахме се с готини хора.
Сблъсквахме се с интересни и не толкова натоварващи ситуации.

Мисля всякакви занимания, за да не ни е скучно. Имаме няколко приятелски семейства - българи, много свежи хора.

С германци обаче контактът ми се вижда много сложен - трябва днес да се чуем, за да се видим след 2-3 седмици. Няма ги тези спонтанни срещи. По паркове и градинки се разменят някои думи с мамите, но до там. 

Определено не търся само български контакт. Има хора, които избягвам естествено, не ми се понравиха на аурата. Знам, сигурно звучи, че живея в балон, близо до дъгата, но просто искам човек, с който мога да обсъждам идеи, а не хора... Да не е вечното слушам, за да отговоря, а не за да те разбера и да ти помогна.

За момента се въздържаме от струпване на много хора на едно място, освен детската градина и детските площадки. Наясно съм, че няма как в стерилна среда да живеем, то не е здравословно.

Радвам се, че децата се развиват добре. Доволна съм, че голямото (ходи от скоро на детска, защото чакахме много време след преместването ни от едно в друго населено място) се справя много добре, социално животно и винаги бърбори с когото си пожелае.

Всеки ден има разходки, каране на колело. Решихме да последваме и правилото "Няма лошо време, има неподходящи дрехи".
Езикът не е особен проблем. Вкъщи се натискам с учебниците от училище. С приятелка през седмица събота или неделя. Ниво B1 поне, ако не - включвам английски, при много крайна ситуация. Не ме и страх да говоря, нищо че дори не е много правилно на моменти. Трябва да се говори, за да се научи.
В момента търся възможност за интеграционния курс, със скрита надежда да се закача B1 или B2. Надявам се, че скоро ще споделя нещо позитивно и по тази тема.

За работа мислех, но считам, че е по-добре да си кърмя детето докато мога. Записано е за малка група и ще чакам до догодина, да го настаня първо него, та после да може да се работи. 

Гледаме да се занимаваме с нещо, че на едно място да се тъпче - то човек се не развива.

Няма кой да ни гледа децата, ние сме си само. Опитваме мнооого да съчетаем нещата и да мислим доста по-напред. Ама то и ако беше лесно, нямаше да ни е толкова интересно да го живеем този пуст живот.

!Offtopic може би, но днес попаднах на темата за Baukindergeld - някой има ли опит с това?, която много ме заинтригува,защото и ние сме се ориентирали към инвестиция. Просто е нечовешко с тези пари за наеми тук...

Всеки ден,всеки води своята тиха битка със себе си и зоната си на комфорт. Не казвам, че е трудно, ама не е и лесно.

Хубаво е, че има приемане и подкрепа. Надявам се, да се доразвие темата.

Благодаря @veronik_veronik !!! 

[veronik_veronik]

И аз се радвам, че отговаряте и има диалог. При нас срещите с германци са чести и дори ме изненадват, да минат без да се обадят. Явно и те се променят вече. 

При нас контактите се създадоха основно от посещенията ни на местните спортни занимания за мъже и жени, след спорта събиране в някое от местните заведения, няколко пъти годишно екскурзия до някъде. От местата, където сме работили и където живеехме. 

Между другото темата за Baukindergeld я пуснах аз, но така и никой не се включи.

[bloodlessness]

Трябва да се споделя, все на някого. За да ти олекне на душата. Това е призив към всички

А на нас те първа ни предстоят мноооого неща. Просто ми е мъка за роднините в България.

!offtopic За Baukindergeld, нямах представа, че има такова нещо. Действително обаче, ако е до края на 2020, не съм сигурна дали ще ни свърже. Ще почета още.

Подавам микрофона на следващия съфорумник.