Росен Арабаджиев

Здравей Ednorog, от личен опит мога да те уверя, че най-ефикасна ще бъде помощта ти, ако: отделиш необходимото време и опишеш как се реши проблема публикуваш текста тук Знам, отнема време. Може да последват и не много доброжелателни коментари, но какво от това? Нали точно това е идеята на форумите - да споделиш опита си и после другите да се възползват от него. Уверявам те, струва си да го направиш. Хората страдат ежедневно от липса на полезна информация. До скоро ...

Здравейте отново, аз не се казвам Георги. Просто видях, че сте отбелязали Мюнхен като населено място и по тази причина ви помолих да споделите мнението си, за да помогнем на Георги да направи информиран избор. Но това всичко е предмет на другата тема: По отношение на допълнителния ви въпрос за инвалидната пенсия - в мнението си по-горе от 24.02.2017 съм дал линк към документа "Разпоредби на ЕС относно социалната сигурност". В неговата т.5.5 е сравнително добре обяснено какво се случва с инвалидната пенсия при преместването на майка ви. За момента тя би трябвало да продължи да си получава българската инвалидна пенсия в Германия, но паралелно с това трябва да се определи Pflegestufe-то в Германия. То със сигурност ще бъде занижено, но дори и да не е, пак не следва майка ви да получава автоматично немска инвалидна пенсия. По-скоро ще получите помощ под друга форма.

Здравейте Лаура, степен на инвалидност (Pflegestufe) и правото на инвалидна пенсия на майка ви в Германия трябва да бъдат определени наново. Доколкото ми е известно, решенията от България не играят никаква роля. По-горе в мнението си от 24.02.2017 съм описал най-общо процедурата, през която трябва да се премине. Не съм проверявал, дали има промени през последната година, но предполагам, че няма кой знае какви новости. И като един ден приключите с процедурата, не забравяте да разкажете в темата кое и как е станало, за да могат и други да се възползват от опита ви. До нови срещи ... ПП: Не знам дали ви е до подобни въпроси в момента, но какво все пак да ви попитам - какво мислите по въпроса на Георги Семерджиев "Мюнхен или Дрезден?"

Здравей Октай, пише следното (свободен превод): ****************************************** Изпратените от вас документи не са достатъчни за да се презени правото ви за получаване на детски надбавки. По тази причина няма все още окончателно решение, понеже не са ни предоставени следните документи: моля да ни предоставите документи, от който да става ясно какви видове добавки получавате за сина си Октай, както и по каква причина не са получавани детски надбавки в България моля да предоставите документи от България, от които да става ясно какви детски надбавки получавате за дъщеря си Айтен от юни 2014 г. За да може да се прецени правото ви (на детски надбавки в Германия) е необходимо да ни предоставите документи, показващи какви пари получавате за децата си в България и съответно как са изчислени те. Моля да ни отговорите до 05.07.2018 В случай, че не ни отговорите до посочената дата или не ни уведомите за причини, които са ви възпрепятствали (да отговорите в срок), молбата за детски надбавки за Октай от октомври 2015 ще бъде анулирана. За отговорите си може да използвате приложения формуляр. ****************************************** В темата за Kindergeld е писано много какви са тези документи, които с повече упорство се получават от съответните учреждения в България.

Здравей Георги, тези два града са много различни и по тази причина е лесно да се направи избор. Виж, ако се сравняват Берлин и Мюнхен или Мюнхен и Щутгарт, тогава става по-трудно. Има няколко основни фактора, които биха дали предимство на единия или другия град. Според мен това са едни от най-важните, като съм се опитал да ги подредя по важност: сам ли си или ще живееш със семейството си (1, 2, 3 деца)? каква е разликата в заплащането, което ще получаваш в двата града? Ако е под определена граница може и да не си струва ... какъв тип си (споменавам само крайностите): артистичен / технократ; активен нощен живот / домошар; флегматик или сангвиник / холерик? колко добре владееш немски език? смяташ ли периодично (съответно) често да пътуваш до България и как - автомобил, самолет? До скоро ...

Здравейте danny_76, на въпроса кой да подаде документите, когато децата са в България, все още нямам еднаозначен отговор. И двата варианта са възможни, като в последно време модата при Familienkasse е да иска се пускат от родителя в България. Като че ли е най-добре да се пуснат и от двамата едновременно и няма да сбъркате, ако го направите. Ще перифразирам Мечо Пух: Колкото повече, толкова повече! Има само едно нещо, което е по-хубаво от искане за Kindergeld … и това са две искания за Kindergeld. И няма опасност да получите два пъти Kindergeld. Добре смазаната система в Германия няма да го допусне. Здравейте mihaelakaradzova, не ни е дадено да знаем тези телефонни номера. Цялата комуникация става през единните телефонни номера: 0800 4 5555 30 (от Германия) и +49 911 1203 1010 (от чужбина). В доброто старо време човек получаваше писма, на които стояха и телефонните номера на персоналния ти съветник, но вече не е така. Здравейте paullinka, предполага, че отговорът ми няма да ви хареса, но все пак да ви кажа - отговор на всеки един от въпросите си ще намерите на страниците на тази тема. Съветвам ви да я започнете от началото и да я прегледате цялата. Освен че ще намерите отговорите на въпросите си, ще научите и доста други полезни неща, които ще ви помогнат да спестите време и нерви в битката с Familienkasse. Ако все пак не намерите отговорите, не се притеснявайте да попитате отново. Здравейте fff223, според последната актуализация от сайта на Familienkasse от август 2017, документите за децата, живеещи в България би трябвало да се изпращат действително в Майнц. Когато върнаха пакета документи, нямаше ли обяснение защо не е доставен на получателя? Иначе това е адреса в Майнц: Bundesagentur für Arbeit Familienkasse Rheinland-Pfalz - Saarland 55149 Mainz Deutschland

Ето го и обещаният от мен разказ на нашия не много кратък, но пък поучителен междусъседски спор. Ролята на "лошите" беше отредена на нас. Малко предистория - към момента на развитие на действието децата ми бяха на възраст 6 г. и 13 г. Вече два месеца бяхме живяли в това жилище, което се намираше на последения (трети) етаж. Конструкцията на сградата беше гредоред (важна подробност за крайния изход). Преди да се нанесем, жилището е било необитаемо около 1 г., а преди това там е живяла самотна възрастна жена (тези две подробност също бяха от съществено значение). И така, още през първата седмица съседите под нас (немци), ни се оплакаха, че сме създавали много шум. Не знаех какво да им отговоря, защото единствения източник на шум би могъл да бъде нашето движение из жилището. Нито бяхме правили ремонти, нямаме музикална уредба, нямахме дори все още сигнал от доставчика на кабелната телевизия. Отговорих на хората, че ще се опитаме да променим нещо, което и направихме. Опитахме със съпругата ми да затегнем малко дисциплината по време на игра на сина ни. Междувременно съседите под нас идваха да се оплакват още няколко пъти все от шума, който сме им причинявали по всяко време на денонощието. Докато си течеше времето оплакванията се поразредиха. Точно си помислих, че сме намерили баланса и ето, че получихме подписано от тях писмо, в което официално за последен път ни предупреждаваха за следните неща: да спазваме времето за покой 13.00-15.00 ч. и 22.00-7.00 ч. (което и правехме) да не тичаме и скачаме из жилището (това не правехме нито ние, нито децата ни) да не тичаме надолу по стълбището (ако синът ни го е правил, то е било по-скоро изключение) да не тряскаме входната врата на кооперацията (дори и да се е случвало, нямахме влияние върху това, защото вратата се затваряше автоматично). Понеже в началната фаза на техния оплаквателен период нещата се свеждаха до обвинения по т.1 и т.2, а във въпросното писмо бяха включени и нови провинения, ми стана ясно желанието им да намерят под вола теле. Както стана ясно малко по-късно, тези хора много методично са се готвили за тази междусъседска битка, като нашите "провинения" са били обсъждани и с останалите съседи от входа. Тогава бяхме само от една година в Германия, нямахме никакъв опит с подобни остории и у нас възникнаха следните въпроси: каква би могла да бъде целта на тези хора? От наша гледна точка не нарушаваме реда в и извън сградата по никакъв начин. В много отношения бяхме дори по-прецизни от нашите съседи-немци. ще можем ли при при официално оплакване от тяхна страна, да докажем правото си и как би трябвало да се подготви човек за нещо подобно? необходимо ли е изобщо човек да доказва своята невинност и какви способи биха използвали съседите ни да докажат своята теза, при положение, че действително не причинявахме описаните шумове? струва ли си превантивно да предприемем нещо и какво? Ето кои бяха срещу нас (уточнявам, че нямам комплекси поради имигрантския си статус ): съседите под нас – семейство около 40-те без деца съседите срещу тях - семейство около 30-те без деца съседките от етаж 1 – и двете са вдовици в пенсионна възраст (силно разчитащи на помощта на другите две семейства, когато имат проблеми) Към днешна дата съм доста по-информиран и подготвен, но в онзи период от време започнах действително да смятам, че правим нещо не както трябва и тормозим с шума си хората. От престараване започнахме да ходим като котки (или може би като катерички). В един момент осъзнах, че всичко това е повлияло на качеството ни на живот, основно на нашите деца. Малко по малко ние се превръщахме в това, което нашите съседи искаха да ни направят, само и само да угодим на хора, чиято граница на търпимост е силно занижена. Осъзнах също, че повече не бива да се депримираме и да стресираме децата с непрестанни забележки, а трябва да отстояваме правото си, дори и да гледаме през следващите няколко седмици, месеци или години сърдитите физиономии. Убеждението ми, че не сме чак тива варвари се затвърди, след едно следобедно посещение на познато на нас несмко семейство. Докато просто си бъбрехме, децата играеха нещо, трябваше да изслушаме поредното оплакване на съседите ни. Немско семейство стана свидетел на цялата ситуация и останаха много учудени от предявените към нас претенции. Дори ни заявиха, че при небходимост са готови да свидетелства в наша полза. Поограмотих се малко по темата и реших да изоставя изчаквателната позиция. Беше време за действие и пред нас стояха следните варианти: Изнасяме се след 3 месеца и се надяваме, че на новото място няма да гледаме същия филм Съседите ни се примиряват с положението и се изнасят след няколко месеца Съседите ни се примиряват с положението, като междувременно опитваме да намерим компромис. Приятели така или иначе нямаше да станем, но това така или иначе е рядкост и не ме тревожеше особено. Свързваме се със собственика, обясняваме е ситуацията и питате за някакво техническо решение, свързано с допълнителна изолация и/или друга подова настилка. Свързваме се със собственика и търсим неговото посредничество за решаване на спора. Стигаме до съд и печелим. Стигаме до съд и губим. Стана доста дълго, така че ще продължа с историята в следващото си мнение по темата. До скоро ...

Сещам се за поне три случая (сигурно има и други), при които трябва да се освободи жилището, независимо от обстоятелствата: => когато сградата е предвидена за разрушаване => когато жилището бъде обявено като негодно за живеене => когато става въпрос за еднофамилна сграда и собственикът я продава Абсолютно съм убеден, че големите наемодатели проявяват дискриминация. Тя разбира се е прикрита, но точно по тази причина аз водя всякакви кореспонденции в писмена форма. Дори и да сме се разбрали с някой за нещо по телефона, ако темата е важна, после му пиша писмо или E-Mail, за да остане следа. А по въпроса с изгодата от отдаване на жилища на определени групи наематели, няма две мнения, но не е тук мястото и времето да водим такава дискусия. Само ще спомена, че държавата има не малка вина за сегашното състояние на имотния пазар.

Ето още няколко идеи: Прояви инициатива и пусни обява в kleinanzeigen.ebay.de. Намери познат да ти помогне с текста, за да е изпипан. Рискът там е, че в тази напрегната ситуация лесно може да станете жертва на измамници. Намери адресът за вашия район на Amt zur Vermeidung von Obdachlosigkeit / Zentrale Fachstelle für Wohnraumsicherung / Zentralstelle zur Vermeidung und Beseitigung von Obdachlosigkeit (ZVBO). Това са различни имена една и съща служба. Нейната основна задача е да се грижи хората да не останат по една или друга причина на улицата. В по-малките общини няма такава, но потърси в най-близкия по-голям съседен град. Там искат по-малко документи, като основните са: предизвестието за освобождаване на жилището кореспонденцията с настоящия наемател, служби, брокери и т.н. договор за наем и комунални услуги справка за доходи Направи си среща с консултант на Profamilia. Те също помагат по различни начини на семейства, застрашени от това да останат на улицата. Може да опитате същевременно да подадете документи за Wohnberechtigungsschein за социално жилище (Sozialwohnung) според § 5 Wohnungsbindungsgesetz (WoBindG) Заявлението се подава във Wohnungsamt / Bürgerservice. Достъпът до този тип жилища се определя основно на база доходи, но има и други критерии, като единият от които е рискът да останеш бездомен. Изискват се много документи (списъкзт е дълъг, но е много подобно като при Jobcenter) и предпалагам, че процедурата не е много бърза, но все пак е някакъв вариант. Успех!

Здравей Ednorog, някои неща, които съдържат лична информация и може би не трябва да се казват тук в темата ще ти ги пращам като лични съобщения. Тук ще повторя за останалите потребители част от информацията. Предложението ми е да се разтърсиш и да намериш обявите от т.нар. Wohnungsbaugesellschaft, но не само в твоя град, а и съседните. Това са фирми, които не е посредници, а собственици на жилищата (цели сгради и дори квартали) и ги отдават директно под наем. Обаждате се да ви дадат дата за среща, носите разни важни документи (подобно е като кандидатстване за работа - бележки за доходи; препоръка от настоящия работодател, че сте коректни и нямате задължения; ако имате справка от SCHUFA и др.). Обявите на тези фирми ги търсиш директно на техните фирмени сайтове в секцията (Wohnung) Mieten. Ето и още една идея - в Mönchengladbach има офис за консултация на мигранти на български език. Тези хора помагат по всякакви въпроси, включително и при проблеми с намирането на жилище. Обади се и си направете среща. Може и те да дадат някаква полезна идея. Данните за контакт ще намериш в темата: До скоро ...

Аз имам следния въпрос - кое е определил срока за напускане на жилището, в което живеете в момента? Ако вие сте пуснали предизвести по собствена инициатива, можете да го оттеглите. Ако наемодателя ви го е дал, защо сте го приели, при положение, че нямате резервен вариант. В момента времето вече ви притиска жестоко, но не се отчайвайте. Както и veronik ви писа, има обяви, които ги няма в сайтовете на посредниците. Да се надяваме, че ще изскочи нещо. До скоро ...

Здравей Ednorog, не мога да повярвам, че брокерите са стигнали до такава безкрупулност. Действително ли мотивът за отказ е това, че имате дете? Това си е дискриминация и подобно поведение лесно може да бъде санкционирано. Преди поне казваха "квадратурата не съответства за семейство като вашето" или други подобни глупости. Пиши ми едно лично съобщение и ми кажи за кое населено място става въпрос.

Здравейте Теодор, ако се ограничим само до въпросът дали имате възможност да удължите ваканцията на детето с извинителна бележка от български лекар - да, можете. Разбира се трябва да внимавате и да спазите някои малки детайли, като например: да представите преди прегледа немската здравна карта на детето задължително да поискате квитанция/касова бележка/фактура да получите бележка, която да изглежда като тази в Германия да предупредите своевременно училището за отсъствието на детето Подгответе се добре, дори ви препоръчвам да направите сами двуезичен вариант (на немски и български) на кратката извинителна бележка, позната в Германия (т.нар. ärztliches Attest, Ärztliche Bescheinigung), която да да дадете на българския лекар да подпише и подпечата. Предполагам, че няма да е проблем да ви попълнят носената от вас бележка, защото вероятно лекарят ви ще е ваш познат. Но имайте едно наум, че като се прибере детето в Германия могат да възникнат някои неудобни въпроси. Какви са те? Ще ви кажа, ако вие преди това ми кажете за колко дни/седмици планирате да се "разболее" детето. До скоро ...

Здравейте Гълъбина, не сте се появявали в последно време, но все пак и аз ще споделя мнението си по въпроса ви. Дано това внимание от наша страна ви подейства мотивиращо и решите да споделите с нас какво се крие зад въпроса ви. И така - не мога да ви дам юридически издържан отговор, но: в § 1 Zweck des Gesetzes, (ал.1) на Aufenthaltgesetz (AufenthG) ясно се казва, че този закон в общия случай не се отнася за гражданите от страните-членки на Европейския съюз (Unionsbürger) в § 1 Anwendungsbereich на Freizügigkeitsgesetz/EU (FreizügG/EU) ясно се казва, че се отнася за гражданите от страните-членки на Европейския съюз (Unionsbürger) в § 2 Recht auf Einreise und Aufenthalt на Freizügigkeitsgesetz/EU (FreizügG/EU) много подробно се изброяват условията, на които гражданите от страните-членки трябва да отговарят, за да получат след третия месец право на престои във Федерална република Германия. Освен това е нужен валиден документ за самоличност. пак там (ал.5) е упоменато, че до третия месец е достатъчно човек да има валиден документ за самоличност, за да бъде оставен свободно да се придвижва и пребивава на територията на ФРГ. След третия месец започват да важат допълнителните условия (вж. ал.1 - ал.4). Т.е. ако престоят ви е надхвърлил 3 месеца, за да докажете правото да останете е необходимо да представите например трудов договор, регистрация на фирма, доказателства за търсене на работа (увеличават правото на престой до 6 месеца), доказателства за (професионално) обучение и др. Какво се случва, ако престоят на някой е надхвърлил 3 месеца и той не може да предостави въпросните доказателства? Ами пише го в същия закон. До скоро ...

Понеже забелязвам повишаване на активността във форума през последните седмици, ще си позволя да повторя питането си, което преди време поставих. Има ли доброволци, които са готови да отделят от личното си време, за да запълним някои празноти в сайта? Например - все още липсват адреси на лекари и стоматолози с български език в Bremen, Hessen, Niedersachsen и Thüringen. Можем да си помагаме взаимно не само като коментираме даден проблем, но и по други начини. По-горе в темата съм обяснил какво трябва да направи доброволеца, а то не е сложно - необходим да има компютър с достъп до интернет и софтуер за текстообработка. Другото е copy & paste. Чакам ви ...

Е, значи има някаква надежда. Сега просто трябва някой друг да играе ролята на "лошото ченге". Ще ви трябва обаче и едно "добро ченге". В конфликтни ситуации от какъвто и да е характер е важно да се предприемат ответни мерки колкото е възможно по-рано. Достигне ли се до ескалация е трудно да се намери компромис. Ще си позволя още няколко коментара, макар че преди време аз и семейството ми бяхме от другата страна, т.е. имаше един период от време, в който съседите ни бяха взели на мушка и ни тровеха живота. Ако ми остане време, някой ден ще разкажа тази история, защото междусъседските спорове са много полулярно занимание в Германия. Според разни статистики около 50% от немските граждани са били замесени в подобни проблеми. Оказа се, че обвиненията към нас са били неоснователни, но ми струваше много нерви и време, за да защитя правото си. Така че ти препоръчвам ти и домакинствата, които са на твоя страна, да прецените още веднъж къде точно искате да поставите границата на компромиса и дали водени от спомени за минали времена, не изисквате повече от това, което е приемливо в момента. Само един пример - преди около 25 г. е било неприемливо човек да се къпе след 22 часа. Все още може да се срещнат възрастни съседи, които да ти направят забележка по въпроса. Но времената са се променили. Има тенденция към охлабване на изискванията по отношение на шумовете между 13:00 и 15:00 ч. Така че търсете компромиса и се опитайте да говорите с тези хора, за да успеете да живеете заедно. Бягството (преместването) не е решение.

Предлагам ви да публикувате въпроса си още веднъж, но другата тема, за да запазим реда

Лично аз ви препоръчвам да ги попълните на български, защото офисите, работещи с чуждестранни податели на заявления са районирани и във вашият офис не се очаква да получат документи на английски. Schulbescheinigund е нужен, ако имате деца в (пред)училищна възраст или студенти. Lebensbescheinigung е нужен винаги, освен ако не сте самотна майка. Ако сте в България, в т.5.2 отбелязвате "не". Това, че сте била безработна (и каквото още е било през последните 5 г.), се описва в т.5.3, като се маркират "да" и "не" на съответните редове. В приложение "Дете" в т.5 се вписват детските надбавки от България. В т.6. слагате навсякъде "не", ако вие сте безработна, а съпругът ви работи нещо в Германия по трудов договор или е самонает. Здравейте, и в двата случая, описани от вас, става въпрос за Kindergeld. Тези пари е трудно да бъдат сравнявани с детските надбавки в България, защото в Германия под една или друга форма ги получават всички работещи. Числата са различни, защото почти всяка година сумата се коригира нагоре. През тази година за първо и второ дете се изплащат по 194 евро, за трето - 200 евро, за четвърто и следващи - 225 евро. Има и допълнителни пари, наричани Kinderzuschlag (както и още няколко неща), но те се получават само при определени условия. До скоро ...

Не искам да те обезсърчавам, но при подобни междусъседски спорове не се стига лесно до каквато и да е промяна в една или друга посока. Съдеиствие от наемодател или Ordnungsamt ще получиш само при нарушения на обществения ред, а от полицията - при много груби нарушения. Крещенето от балкона към децата на площадката, или шумните сбирките в двора преди 22:00 ч. трудно могат да бъдат определени като нарушения. Виж - паркирането на автомобил или разполагането на някакви лични вещи върху общите площи може да се използва. Но това пак са дребни неща, които могат да доведат до дребни санкции (предупредително писмо или глоба), но това едва ли ще накара въпросната групичка семейства да предприемат промени. Не знам каква е ситуацията със свободните жилища във вашия район, но ако предприемеш действия срещу поведението на съседите си трябва да си наясно, че в един момент може да се наложи ти да отстъпиш и това да е единствения възможен вариант за изход. Защото границата между допустимото и недопустимото не е много ясна, а усещането за предозиране с едно или друго нещо - силно субективно. По тази причина в един момент от потърпевш, човек може да се превърне във виновник (например някой от въпросната групичка да те обвини официално в набеждаване). Според мен най-смислено е да се опитате да разговаряте с тези хора. От това, което споделяш, едва ли може да се очаква от тях да проявят разбиране. Струва ми се, че е малко късно, щом като групата им се е разрастнала и придобила увереност да прави неща, които подлежат на санкция. Аз и семейството ми се намираме в подобна ситуация. Макар че и ние самите сме чужденци (т.е. имаме малко по-висока граница на търпимост) има неща в нашата кооперация, които не можем да приемем. Ето накратко историята ни. Може да се каже, че преди година и половина успяхме да наемем жилището-мечта. Преди около 7-8 години живеехме в градче от селски тип и често посещавахме съседен голям град. Там имаше много добре благоустроен район за семейства с деца - река с парк покрай нея, игрища, детски площадки, велоалея, училища. При едно посещение в района си помечтахме, колко хубаво би било, ако един ден можем да живеем там. И това се случи. Преди време съпругата ми намери работа точно в този град и то на 5 мин. пеш от този район. Не мислихме много и се преместихме. В нашата и в залепената за нея кооперация имаше както чужденци, така и немци. В началото нямахме особени проблеми, но нещата бързо се промениха в негативна посока. В другата част за сравнително кратък период се освободиха 2-3 жилища от възрастни хора (едни починаха, други бяха преместени в домове за стари хора). На тяхно място бързо бяха настанени мигранти. Нямах нищо против тях, до момента в който не решиха да променят средата така, както на тях им изнася. Подробности няма да разказвам. Ще спомена само, че след година в съседната кооперация има само едно (нетипично) немско семейство и нито едно от друга част на Европа. В един момент старите наематели се предадоха и отстъпиха територията си почти без съпротива. Сега подобна тенденция на отстъпление се забелязва и в нашата част. Скоро се изнесоха нашите съседи, които бяха живяли в сградата от 25 (!) години, но казаха, че просто не издържат повече. Но тази история не е нещо ново. В Германия има градове, в които цели квартали живеят в някаква паралелна реалност. И там в началото сигурно са били само отделни входове, после съседни кооперации и накрая цели улици. Но както и да е ... ние лесно не се предаваме. Ето какво ти предлагам от опит: намери си съмишленици между другите наематели опитвайте се да разговаряте с тези хора за извършваното от тях, представяйте своята гледна точка и бъдете склонни към компромиси поощрявайте дори най-малката положителна промяна, която забелязвате в другата група. Понякога те просто не си дават сметка, че поведението им е неприемливо за останалите. показвайте нетърпимост към по-сериозните нарушения и сигнализирайте официално за тях (писма, протоколи с дата и час, снимки и т.н.) Трябва обаче да сме реалисти и да признаем, че е много малко вероятно съседите ви да се променят. Вие или те ще трябва да си отидат. И понеже краставите магарета през девет баира се надушват (и събират), по-скоро вие ще трябва или да направите сериозни компромиси, или да се изнесете рано или късно. Все пак ти желая успех, но помощ от Vonovia да не очакваш!

Здравейте адвокат Грийзел, прочетох предоставената от вас информация и тя предизвика у мен следния въпрос. Има ли точно определение на това, кога се приема, че работникът е причинил нетрудоспособността си по собствена вина? Ето какво имам предвид - например, по отношение на травмите от ПТП означава ли, че ако отнема предимството на някой, колата ми бъде ударена и ръката ми счупена, може и да не получа възнаграждение от работодателя си през първите 6 седмици? Или например ако карам велосипеда си през почивните дни без каска и в резултат на удар в главата трябва да остана вкъщи няколко седмици? Поздрави ...

По-скоро ми се струва, че светът е видиотен. Седяхме и гледахме безропотно, докато ни довеждаха до това състояние. В психологията го наричат "внушена (придобита) безпомощност". Новините например ни правят пасивни. Те показват предимно негативни събития, върху които не можем да повлияем. Ежедневната ни среща с подобни новини ни смазва бавно, докато не добием песимистичен и пълен с фатализъм поглед върху света и си кажем "Няма смисъл да се опитваме да променим каквото и да е. Няма как да стане. От нас нищо не зависи ..."

Много малко вероятно е, без да сте подали заявление, да последба нещо. Има възможност докато сте били на разговора, служителят там да е попълнил документите. Дадоха ли ви да подпишете нещо? Ако сте подписвали - изчакайте още две седмици за някакво писмо-отговор. Ако не, няма какво да чакате повече, а си пускайте документите.

На мен също ми е трудно да кажа кой е по-правилният начин - дали човек да прати директно заявление до BAMF или да го направи чрез организация, провеждаща курсове в неговия район. Сигурен съм едно - и двата начина вършат работа. Ще се опитам внеса още някои пояснения: за да може да се запише човек на интеграционен курс е необходимо да има разрешение от BAMF (Zulassung zum Integrationskurs / Berechtigungsschein). Без него могат да се посещават други курсове по немски, но не и тези на цена от 1,95 евро/час (актуалната в момента цена). според указанията на сайта на BAMF, гражданите на страните-членки на Европейския съюз не получават автоматично право да посещават интеграционен курс. За да получат това право е необходимо те да отговарят на някои исловия. На практика не познавам българин, който да е подал заявление и да не е получил разрешение да участва. едва след като човек има разрешение за участие в интеграционен курс би трябвало да почне да си търси организация, която да го приеме. Понеже полученото разрешение е ограничено по време (мисля, че е 1 г.), понякога има проблем с намирането на свободно място, поради засиления миграционен поток през последните 2-3 години поради по-горната причина е добре първо човек да е сигурен, че има свободни места в неговия район, да си направи входящ тест и да остави организацията, която провежда курса (Integrationskursträger) да му придвижи заявлението към BAMF. Тази последователност има още едно предимство - след като проведе официално входящ тест, човек доказва необходимостта от изучаване на езика, което е едно от най-важните условия граждани на ЕС да получат разрешение за интеграционен курс. Здравейте Даша, според мен сте направили всичко както трябва. Много малко вероятно е, но все пак е възможно, или от BAMF да не са получили вашето заявление, или до вас да не е достигнал техния отговор. Препоръчвам ви да направите това, което е предложил и Александър - просто намерете организация, която провежда курсове в близост до вас. Там има служители, които говорят различни езици - английски, турски, руски. Заявете интереса си, направете входящ тест и ги помолете да ви съдействат за получаване на разрешение от BAMF (Zulassung zum Integrationskurs / Berechtigungsschein). Другата възможност е да посетите някой от центровете за безплатни консултации за българи и да ги помолите за съдействие. Те също се занимават с такива неща. Адресите им ще намерите в тази тема: По отношение на по-малкия ви син въпросът действително е по-специален, защото човек на 16 г. се намира на границата между училището и започване на работа или професионална квалификация. В единия случай за езиковото му обучение е отговорно училището, в другия случай - Jobcenter или BAMF. Какво ще прави младежът от есента? Остава ли в училище?

Здравейте Ани, няма да има проблем да ви се помогне, защото самите формуляри не са особено сложни. Въпросът е как точно си представяте да стане тази работа? По телефона е трудна работа, дори и другия човек да има същия формуляр в ръцете си. Аз ви предлагам да се опитате да попълните сама нещата, които знаете (имена, адрес, дати на раждане, банкова сметка и т.н.), а за неясните работи да питате. Другият вариант е да посетите най-близкото до вас място (например в Дортмунд) за безплатни консултации и те ще ви помогнат. Адресите на офисите ще намерите в тази тема:

Цялата тази история е голяма гротеска. С промените, които направиха в Закона за здравното осигуряване през 2013 г., ситуацията вместо да влоши, стана безнадеждна. В чл.40а ясно се казва: Българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след подадено заявление до Националната агенция за приходите. Т.е. от НАП нямат право да преценяват дали да ти приемат заявлението или не. И това дали човек е в Европейския съюз или трета страна не играе никаква роля. Факт е, че на много места служителите съветват хора, които се осигуряват на територията на ЕС да не подават това заявление, защото с предоставяне на Е104 (S041), старите задължения ицлихвите се заличават. Но ... Абсурдът стана пълен от момента, в който заради неплатени вноски човек започва да се води длъжник. А задълженията към НАП, без значение от какъв характер, могат да бъдат пречка за напускане на страната. Не съм чул някой до момента да е бил спрян на границата по тази причина, но знае ли човек. Аз за момента действам по следния начин - 2 седмици, преди да пътувам за България се обаждам в немската ми здравна каса и искам да ми издадат E104 за периода, за който искам НАП да ми заличи задълженията. Тази схема не е съвсем коректна и винаги следва дискусия защо ми е необходим този документ, след като не напускам трайно Германия. След кратки или по-дълги обяснения го получавам в крайна сметка по пощата. Когато някой ден намеря време, ще трябва да реша радикално въпроса, като си пусна заявление за прекратяване на здравното ми осигуряване.